Случайните минувачи вероятно мислят, че Яна Янчева се разделя. Силно гримираната 24-годишна певица стои спокойно на шофьорското място на своя сив автомобил, чийто габарити импонират на деликатното ѝ телосложение и нежни рамене. Улиците около столичната резиденция Лозенец в понеделник вечер са достатъчно пусти, за да чува тихото барабанене на ситния пролетен дъжд върху предното стъкло, докато говори за преодоляването на несигурността, доверието в партньора и липсата на песен за Бруно.
Обръщайки се спорадично към своя схлупен събеседник, тя привидно кима с разбиране на всеки следващ въпрос и разказва за живота си от последната година и половина. Осветявана само от лампата в купето, Яна всъщност си почива след двучасовия балет под стадионния тътен на Kate Bush и нейните любовни хрътки. Снимките към интервюто на младата певица се случват само няколко дни преди промоцията на дебютния ѝ албум Under My Skin, записан с Гената от So Called Crew.
Двамата се познават добре покрай гостуването на Яна в Четири стени от предишния му албум Вакуум (2021) и в Body (2022) на Leena – първата песен, която записват заедно в навечерието на най-турбулентната година от нейния живот. Under My Skin e интимен и сладко-горчив журнал на 2022, пълен с чернобели емоции, трудности и преоткриване на самата себе си извън комфорта на досегашния си живот. Беше интересна година. Смених си работата, спрях да преподавам, излязох от петгодишна връзка, започнах да живея сама за пръв път от много време, видях колко ми е хубаво и свободничко, успях да се събера бързо и си мислех, че ще ми е добре сама у дома да си мисля, както обичам да се анализирам.
Бързо обаче усеща, че само така си мисли. В момента, в който остава сама, Яна усеща ежедневно нужда да кани приятелки у дома. Реално 2022 бе много разтърсваща до един период, след което ми се случиха и хубави неща. Краят на предишната ѝ връзка я освобождава да пише за неща, за които дотогава не си е позволявала. Мигновената конфронтация с бурните случки от миналата година поражда въпрос дали е имала време да анализира и премине през насъбралите се емоции или предпочита да ги излее директно без излишни равносметки. Исках да кажа много неща, да изкарам и излея всичко тук и сега, без много време да ги преосмислям, за да ми е хубаво следващата година. Първо написах всичко. След което сякаш започнах да се уча от текстовете. Направих си автотерапия по време и след записите.
Макар неколкократно да споделя, че се занимава с авторска музика едва от две-три години, Яна Янчева има дълъг опит в музикалната индустрия. Интровертното детство и юношеските години в квартал Надежда минават в здрави тренировки на гласа в много хорове, преди да спечели четиригодишна стипендия във Voice Academy още на 14, да пее по конкурси, да записва YouTube кавъри, да стане и преподавател и вокален педагог на софийската школа и водещ на уеб рубриката за тийнейджъри Generation Z.
Очаквано, стига и до Гласът на България първо самостоятелно (където си тръгва с бърза крачка още на сляпото прослушване след нито едно обръщане, научавайки, че няма нищо истинско във форматите и не е задължително всички да те харесват), а след това и в дует (тогава научих, че искам да съм самостоятелна и по никакъв начин да не ми накланят везната към друго място). Моментът за авторска музика назрява в разгара на пандемията, когато успява да се впрегне да завърши песента Без опасност (2021) с Trombobby, започната още преди три-четири години. Буквално за седмица-две беше готова. Случи се в правилния момент, но пренаписах текста от-до за половин час ден преди записите. Реакцията на хората ме накара да се почувствам уверена и да се изкефя на себе си, без да подозирам какво ще ми се стовари година и половина по-късно. Просто я слушах и се въртях на едно място с разперени ръце. Много обичам.
Диагностицирано ли е това състояние? Не, но сега като ме питаш се замислям как в момента, в който спрях да се въртя, усетих силна нужда да правя нещо с ръцете си. Буквално мога да се въртя два-три часа в кръг без да ми стане нищо.
Готова си за дервиш и суфи въртене. Ха-ха, да, абсолютно! Това съм аз. Даже научих една приятелка да го прави, без да ѝ става лошо. Обичам да усещам пеперудките в стомаха.
В много от песните на Yana има движение. Изчезваш в Solitude, караш бясно и подскачаш нетърпеливо във Fast Lane. От друга страна, концепцията на албума е свързана и с постоянството в навика да татуираш случките от живота си върху своето тяло. Хем бягаш, хем се бележиш завинаги. Как балансираш? Ох. Трябва да знам отговора на този въпрос ли? Това е много дълбоко, трябва да помисля. Боже, чакай сега тук да ми направиш една терапия.
И то безплатна. Абсолютно! Носталгията ме движи много. Романтизирам миналото, дори да не е било толкова хубаво, колкото си мисля. Същевременно ми е трудно да седя тук и сега. Миналата година се уверих как не съм толкова интровертна и всъщност ми е приятно да комуникирам с хора. Както бях от работа вкъщи с храна, филм и в леглото, така изведнъж се почувствах свободна и с желание да се запознавам с нови хора. Повечето ми татуировки всъщност са от миналата и по-миналата година.
Разговорът за скритите белези на Яна Янчева не подминава и склонността да пише предимно в първо лице с малки изключения (Pills в EP-то Origami от 2021). Като ученичка една преподавателка ме попита защо се страхувам да пиша текстове в първо лице. Сега обаче дори и колаборациите ми са Аз. Основната причина е в желанието да се научи да бъде една идея по-егоистична. Но в най-хубавия смисъл на думата. Да си егоист може да те култивира и накара да се чувстваш добре. Ако всеки човек мисли за себе си, няма нужда други хора да го правят вместо него. Ако можеш да се грижиш за менталното си здраве, светът би бил едно много хубаво място.
Освен да се поставя на първо място и да се учи как да се обича, Яна спира с опитите да угоди на всички и да се пренебрегва в името на това човекът срещу нея да се чувства добре. Работя и върху това да казвам не, научих се да мисля за себе си, да не задържам емоции, да говоря навреме. Всъщност се харесвам за пръв път в целия ми съзнателен живот, не се съдя толкова много и не се чувствам виновна за неща, които съм направила или казала. По-скоро се оправдавам с чувствата ми в дадена ситуация.
Новопридобитата увереност и самочувствие на Яна са ясно доловими и от обложката на Under My Skin, за която Елена Бориславова я снима с гол торс и прикрита с ръце като символ за интимния характер на албума и неговото телесно начало. Последното съвсем не е нова тема за Яна, която я коментира умело още от Body (we can stay in touch or I can touch myself) насам. Въпросът как се възприема в дигиталната ера на мигновеното удовлетворение, телесна дисморфия и непрекъснат ексхибиционизъм е посрещнат със същата искреност. Цял живот се опитвах да кача килограми покрай подигравките, че съм щиглец, без да осъзнавам колко ми вреди на психиката. В един момент приех, че това е моето тяло, работи си по определен начин, има си собствен живот и не ме определя като човек. Уважаваме се взаимно.
Личностното израстване минава и през здравословно редактиране на социалните мрежи. Миналата година Яна отследва всички фотошопирани хора в Instagram и нещата, които я карат да се чувства неавтентична. Оставя само профили с изкуство, култура и приятели. Помага да се приемеш и да си кажеш: Да, това е моето тяло, нито има какво, нито искам да правя нещо по въпроса. Чувствам се добре в кожата си и за пръв път в живота си не искам да кача килограми. Приемам се такава, каквато съм.
Настойчивата и неосредствено поднесена откровеност на Яна пробива доминантно и в съвместните проекти с хора, на които се възхищава от дете. Още преди да са приключили записите по Under My Skin, Гената вади бийта на Наполовина и предлага да го запишат заедно с Илийката (Григовор от So Called Crew.). Неочаквано и за тримата, романтичното парче с текст на български и статично ветровит клип на Буболачев чупи органичния трафик на Spotify и YouTube и кара Яна още по-силно да се замисли за писане на български след EP и албум на английски. Защо резонира толкова добре сред публиката? Защото е истинска в представянето на двете гледни точки. Всеки някога е бил супер влюбен и наранен, или вече не толкова обичащ и нараняващ.
Силното присъствие на So Called Crew и Гената в досегашната кариера на Яна очевидно се дължи на разбирателство и взаимно уважение, но буди въпроси кой има финалната дума за парчетата. Двамата се напасват се за една песен време (Body), колкото Евгени да се убеди, че иска да работи с Яна и могат да запишат Solitude (2021). Докато издаденият отново за Stereofox албум на Leena е писан от нея и Камен Колев и рафиниран от Евгени Енчев, Under My Skin се появява на пазара с имената на Yana и Gena. Истината е, че той ми дава абсолютна свобода да правя каквото искам и си имаме взаимно доверие. За текстове не, но вокално или като мелодия и аранжимент ми дава съвети, откликва винаги и е окей да пробва, дори да не е сигурен в идеята.
Пинг-понг продукцията между двамата се случва по добре отработена схема. Гената праща бийтове с имена (повечето от които остават и като заглавия), а Яна слуша инструментала и се опитва да вкара ключовата дума в темата. Само Fast Lane беше с друго име (yancheto_beat.wav), но пристигна със снимка на някаква кола. Викам си, че явно трябва да е нещо за колата и (запява) just say the word and I’ll start the engine. Всичко се случваше много бързо, което ме научи да пиша по тема и в срок.
Кой имаше последна дума за звука на Under My Skin? И двамата поравно. Но все пак Гената се занимава със звуци и микс доста по-дълго и е нормално да знае как се правят нещата. Той беше мой гид в албума, комуникираше с другите музиканти. Нямаш представа колко работа свърши не само по музика, а за цялата логистика и организация за събитието. Абсолютен работохолик.
Какво ти харесва най-много в него? В Гената ли?
Не, той е ясен. В албума. Че е минималистичен. Принципно обичам да слагам много беквокали, но тук си позволих да е максимално голо, без гости и с някои фалшиви тонове и нарочно недоизпипани неща, за да е максимално истинско. Исках да се отпусна и да си позволя да не звучи перфектно.
Покрай преподаването ли разви това желание да нарушаваш правилата? В момента, в който спрях да преподавам, да анализирам звук по осем часа на ден и да имам фикс идея всеки тон да е съвършено изпят, започнах повече да се радвам на душата и емоцията. Предпочитам да не е перфектно, но да ми носи нещо.
Усещаш ли напрежение какво да правиш и къде да ходиш? Напрежение не, просто се вълнувам да виждам как нещата се случват малко по малко. След тази една година, в която се случиха цялото писане и записите на албума, вече се намирам на друго място в живота си и със сигурност не съм онзи объркан човек. Обръщайки се назад се радвам, че съм била там, но вече мога да продължа да правя други неща.
Сега къде си? Ами… Сега съм в Лозенец (бурен смях). Щастлива съм къде се намирам в момента и най-вече за това, че съм избрала дългия, а не лесния път. Само се надявам да е началото на нещо (започва да говори по-тихо – бел.авт.) яко и голямо.
Всички любови, страхове, желания и мании, но нито дума за твоето куче Бруно. Апф, знаеш ли, че вчера си го мислех точно това. Как ей сега ще запиша една песен за Бруно. Просто трябва да го направя. Слушал е албума хиляда пъти, очаква го. Ще се казва Песен за Брунко. (запява) We don’t talk about Bruno, no, no, no!
Кой друг искаш да те чуе? Всеки, който има уши да се разпознае или вдъхнови от текстовете. Онези, които не се страхуват да чуват и казват истината. Интровертите, които могат да открият други страни от себе си. Хора, склонни да се променят, растат и вслушват в себе си. Терапия и катарзис с по-искрената, по-директна и не чак толкова метафорична мен, това е.
Under My Skin (Stereofox) на Yana и Гена е в SPOTIFY, APPLE MUSIC и Bandcamp.
ФОТОГРАФИЯ И РЕТУШ ВАСИЛ ГЕРМАНОВ | АРТИСТИЧНА ДИРЕКЦИЯ И СТАЙЛИНГ НИКОЛАЙ ПАЧЕВ | ГРИМ И КОСА МАРИНА МЛАДЕНОВА | СТАЙЛИНГ АСИСТЕНТ СТЕЛА ДРАГАНОВА | ГАРДЕРОБ ALEXANDER WANG. BOTTEGA VENETA, MAGDA BUTRYM, MUGLER И MARTIN ROSE | ЛОКАЦИЯ WHITE PLACE STUDIO | ИДЕЯ, ПРОДУКЦИЯ И ТЕКСТ СВЕТОСЛАВ ПЕТРОВ | САУНДТРАК BIG SKY, HOUNDS OF LOVE И WUTHERING HEIGHTS НА KATE BUSH | ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ © 2023/BOYSCOUT
