Седмият Арт Старт вече не е толкова невръстен, но все така силно мотивиран да селектира, представя и промотира млади български художници, заслужаващи по-голямо внимание и крупни суми по Revolut от колекционери за своята интересна работа в различни дисциплини.
За разликата от 2022 и номинациите от преподаватели, галеристи, колекционери и културни мениджъри, тазгодишното издание на груповата изложба се връща към познатия формат с двама куратори. Бившите арт-стартери София Димова и Павел Найденов връщат услугата с темата за перманентната несигурност и преосмислянето на излишното през съвременното изкуство на десетина художници в две паралелни експозиции в Credo Bonum и Гьоте-институт.
Двамата куратори на Арт Старт 2023 се затрудняват да посочат къде точно е началото на несигурността. Често пъти една малка грешка в алгоритъма води до срив на цялата система. Последните години се научихме да живеем в перманентна политическа, социална, екологична и персонална криза. Сякаш стигнахме момента, в който съобщението Error не предизвиква въпроси около появата и задълбочаването на проблема, а се търси shortcut, дори понякога оставаме в комфортната зона на проблема и се научаваме да живеем с него.
Пак по-добре, че не сме почнали да решаваме всичко кардинално с Ctrl+Alt+Del (дали? – бел.авт?). Изложбата Error …message delivered проследява и анализира как младите художници се справят с липсата на устойчивост и пита какво е да си млад артист, търсещ себе си във време на безкраен преход. Ето кого следим:
Артистът-изкуствовед Ванеса Митева определя своето място в културната индустрия като състояние на междубитие – на бъдене и на небъдене като артист. Причина за това двусмислие вероятно е нейната бакалавърската степен по Изкуство, култура и медия от Грьонинския университет, която е по-сходна с изкуствоведството, отколкото с практическата страна на изкуството. Същевременно, нейното изкуство под формата на критика се установява, когато е въведена в критическите теории на социолози като Pierre Bourdieu, Edward Franklin Frazier, Theodor W. Adorno, Angela McRobbie, Pascal Gielen и J. K. Gibson-Graham. Понастоящем Ванеса е част от художествено-критичния колектив Arcade, съсредоточен върху демократизацията на художествената критика. В Арт Старт се включва с чисто нова колекция от принтове с дълги имена, които описват добре замисъла на авторката и задаваните от нея въпроси – манифест от положителни потвърждения за благополучие, който може да помогне, а може и да не.
Подобно на мнозина български визуални артисти, Глория Август избира да учи в художествените академии на Грьонинген, Антверпен и Ротердам, за да задълбочи своята мултидисциплинарна практика от писане, пърформънс и скулптура. Нейната работа гази често и смело в непредвидимите течения на мемоарите и литературната фикция, изследвайки какво означава да дишаме и поглъщаме екосистемите, които ни изграждат. Езикът за нея е динамичен материал, чийто текстури информират изработката на обектите в пространството и обратното – когато пише своите текстове, Глория e водена от въпроса как може да масажира и манипулира думите, използвайки скулптурните си възприятия. Pneumatic folds включва гипсови релефи, чиято отчетливост се промъква в белите стени на пространството, за да активира вътрешния глас, издишвайки призрака на едно кално и охлузено място. Релефите си акомпанират с Eaten, hollowed – 3D-принтирани форми, наподобяващи бели дробове, от които са останали само черупки с фосилизирани фрагменти от думи.
Базираният във Виена медиен артист и социален дизайнер Дани Недкова участва с късометражното видео есе The World seen through a Smartphone (2023), заснето изцяло с телефон и посветено на актуалната тема за себеобраза в социалните мрежи и последствията му във физическия свят. Произхождаща от областта на дизайна и фотографията, Дани съчетава своята гледна точка като социален дизайнер с опита си на фотограф. Защо? За да насърчава процесите на отучване и изкуството на провала в обществото, чрез които да преосмислим сегашните си хоризонти. Иначе работи с разнообразни изразни средства като фотография, филм, текст и инсталация, за да изследва теми от социално значение.
Практиката на Елинe Цветкова е проникновен разговор за кино, сценография и разказване на истории, базирани на митове и семейна история. Скулптурите и инсталации на симпатичната девойка разкриват фрагменти от информация, която се състои от домашни предмети, филмови сцени и фотографски архиви, поставени заедно, за да създадат нов абсурден разказ. Тези реквизити предизвикват усещане за отчуждение и играят с желанието ни да принадлежим. Скултурата В уют с на другите (2023) е създадена в период на гледане на еротични холивудски трилъри, докато разглежда снимки на български мебели от 80-те и 90-те. Два свята се смесват: единият е хаотично секси капитализъм, а другият – функционален соц с новопридобит западен привкус. Обикновено рядко срещано съчетание на обстоятелства, освен в спалнята на моята Маминка – прекарвахме всяка вечер от лятната ни ваканция във Варна в гледане на американски трилъри, дублирани на български, в нейния скулптурен на вид шкаф, купен в края на 90-те. Ние, децата, гледахме Michael Douglas, прегърнат от долапа на Маминка, пълен със събрани сувенири. В наши дни си мисля за нейната стая и си представям как такива холивудски реквизити компактно прегръщат вещите ѝ, намирайки се в уюта един на друг.
Основният фокус на Климентина Ли е върху интеракцията и разработването на стратегии за игрови модели, сценични концепции и аудио-визуални композиции, повлияни от стремежа да комуникира дигитални концепции по игрив начин. След две бакалавърски степени (сценография и педагогика на художественото образование) от НХА и една магистърска от департамента Interface Cultures в Kunstuniversität в Линц, Климентина все още не се е уморила да учи и понастоящем следва втора магистратура по Experimental Game Cultures в Университета за приложни изкуства във Виена. Няма да изброяваме в колко значими европейски фестивали за медия и дигитално изкуство е участвала последната петилетка (много), но ще представим нейната инсталация WO//MEN W(E)AVE (2023). Проучвайки забравения принос на жените в компютърните науки и информационните технологии от Първата световна война до последното десетилетие на ХХ век, Климентина създава пикселизирани портрети на важни пионери в областта и ги трансформира в готови за използване схеми на кръст и бод. Всеки кръст е аналогов пиксел, който изгражда изображение – форма на мемоари, които бавно излизат с помощта на всеки посетител.
Кърт Колев е музикалният псевдоним на Калоян Колев – интердисциплинарен артист, който изследва пресечните точки между българската история и интернет културата по дяволски забавен, смислен и иновативен начин (за разлика от много други – бел.ред.). Публиката го познава покрай дебютния му експериментален поп албум Амония (2021), който коментира следите от социализма и проявленията им онлайн. През последната една година обаче работи върху редица аудио-визуални проекти и инсталации, свързани с технологичната история на Балканите и българската електронна музика от 90-те. Инсталацията Насам-натам (2023) е симулирана екосистема от семейни снимки, заснети от родителите на Колев през последната петилетка из различни краища на България и представени чрез модифицирана версия на чат приложението Viber – предпочитаното място за семейна комуникация на много българи. Към смартфона са вързани слушалки, на които звучат записи от пътуванията. На всеки четири секунди към тях се включва и звукът на известието за ново съобщение.
Габриел Пендов и Robin Belluci стартират Reality Photoshop с идеята да провокират ново отношение към модата чрез намиране на екологично устойчиви алтернативи – като преработването на намерени предмети и курирането на артефакти. Естетиката на представените в Арт Старт модели е заимствана от мраморните елементи по пода на Гьоте-Институт, които пасват на орнаментите и формите, вдъхновяващи крайните резултати на Reality PSD. Интерактивната инсталация на дуото е място за снимки, приканващo публиката да се включи и същевременно създаващо илюзията, че зрителят носи една от модните визии.
Фотографът Сабриджан Юзен учи в Лондонския колеж по мода и гледа да не се ограничава само до основния си апарат, пардон, формат, а да поставя своите идеи и възгледи чрез всевъзможни други медийни и визуални изкуства. Интимните пространства на Юзен се раждат от експерименти с различни техники и формати на аналогова фотография и принтиране, вдъхновени от цветните и ярки елементи на поп и кино културата. Серията неозаглавени автопортрети (2023) в Арт Старт са опит за създаване на собствен визуален код чрез задаване на конкретни секунди и добавяне на числа за регулиране на експозицията. Всяко число съответства на определен тип филтър и ефект за корекция на цветовете. За да постигнете точно възпроизвеждане на цветовете, трябва да започнете тестването, като избирателно използвате цветни филтри в комбинация с корекция на експозицията на всяка хартия. Сякаш следваме определен клас или резултат, но понякога и при най-малкото докосване има скрит детайл. Една малка грешка може да доведе до естетически неудобен резултат, докато се опитвате да намерите перфектната настройка. Всеки има свой собствен процес, който трябва да спазва, за да постигне своя завършен вид, но какво наистина означава завършен краен вид. Всеки художник има свое определение и тълкуване на това какво е завършено произведение или продукт, но понякога една неточност по време на нашия процес може да установи нещо по-приятно от това, което сме имали предвид на първо място.
Тодор Рабаджийски изглежда като човек, който може да ни научи какво друго да правим с ръцете, освен да тракаме шумно с клавиатурата. Практиката му се фокусира върху антропното значение, свързвайки биологичните процеси като аналогия на нашето съвместно съществуване. Неговият интерес се основава на анализ на антропоцена и съвременните събития, изследвани чрез материала и акта на създаване. Като част от своето художествено изследване, Тодор използва митове, универсални клишета и философия, като поставя под въпрос социалните структури и различните архетипи на постмодерното общество. Работейки с различни здрави материали като камък, PLA, метал и порцелан, той трансформира сурови стихове в своя изкуствен мизансцен, опитвайки се да намери устойчиви на времето истини за хипотетично бъдеще и значения. Първоначалният индустриален вид на металната плоскост Рисуване (2023) е повреден. Следите върху повърхността стават по-тежки и по-ярки всеки ден с корозията на полираните петна. Нарисуваните върху нея архетипи напомнят старогръцки персонажи, но и черти на герои от илюстрациите на книги от периода на социализма. Работата е изградена чрез наслагване и съпоставяне на изразителни вандалски драскотини и етикети.
Яна Абрашева има бакалавърска степен по графичен дизайн от Кралската академия в Хага, която със сигурност помага в нейната мултидисциплинарна работа, вдъхновена основно от токсичните индустриални практики и тяхното влияние върху екологията и обществото. Смесената медийна инсталация The Desert Rose Reflects the Light Well (2023) съдържа стъклена гравюра, отлята мазилка, осем илюстрации, бетонен орнамент и пустинни рози, целящи да разкрият токсичните цикли на съвременния капитализъм, а именно екологичните и социологическите последици, произтичащи от извличането на ресурси за производство на енергия. В работата си Яна използва различни методи на изследване, но не се страхува и да преплита спекулативни наративи с документални материали само и само да създаде пространство за диалог и предпоставки за нови форми на въображение.
Арт Старт 2023 е в Гьоте-институт (ул. Будапеща 1) и Credo Bonum (ул. Славянска 1) до 16 юни. Повече за събитието и участниците има тук, тук и тук.
