Влизаме в октомври с огромни очаквания за предстоящия албум на King Krule и силни препоръки за всички хитачки, които излязоха през септември – оказва се, наистина велик месец за музиката на 2017, изплюл не един и два албума, които ще намерят място в годишната Boyscout класация на най-доброто от отиващата си година. Така че, без повече обяснения, ревю с по две изречения на 8 албума, които не трябва да пропускате в никакъв случай.
ZOLA JESUS – Okovi (Sacred Bones)
Nika Roza Danilova издава своя най-завършен, хипнотичен, подстискащо емоционален, стряскащо въздействащ и мрачно позитивен албум на крилете на осъвършенстваното си до крайност умение да съчетава индустриален електронен звук с чувствеността на готическите балади, които винаги са я преследвали. И обратното. Отдавнашният флирт на Zola Jesus със смъртта във всичките й форми този път е провокиран от опитите за самоубийство на близък приятел и диагностицирането с рак на друг преди записите на албума – трагични събития, които бележат голяма част от текстовете в Okovi (Siphon, Wiseblood). Борбата със собствената депресия този път минава през опитите за помощ и на околните с директни описание и метафорични алюзии в отделните куплети. Галопиращата драма в симфоничната електроника на Okovi трогва все повече с всяка изминала секунда. Меко казано задължителен и крайно гениален албум, който може да подейства като пътеводна светлина за чувствителни души в екзистенциална беда. 5/5
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
THE HORRORS – V (Wolf Tone)
Петият албум на The Horrors е очакваното и триумфално завръщане на групата към най-завършените им и напредничави записи като Primary Colours и Skying. Неописуемо красивата и всепроникваща комбинация от психеделичен краутрок, синтезатори и експанзивна електроника достига своя апогей в размаха и резултата от добре написаните и композирани десет парчета, в които липсва нито един пълнеж. Вместо това, Faris Badwan и неговите другари създават великолепен с достатъчно рифове (Press Enter To Exit) и дискотечни ритми (Something To Remember Me By), за да се класират във висшата лига на стадионните рок групи. Остава да видим дали последното ще се случи. Макар критиката да обвинява The Horrors в наличието на страхотен звук и липсата на достатъчно съдържание и искреност в текстовете, V e достатъчно амбициозен албум, за да остане в съзнанието дълго след последното прослушване. Очевидно десетте дати като подгряваща група на Depeche Mode и наемането на Paul Epworth за продуцент на албума са успели да провокират вътрешно присъщата им New Order-ова естетика да излезе наяве (SOmething To Remember Me By). 4/5
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
THE NATIONAL – Sleep Well Beast (4AD)
Седмият албум на The National представя двете двойки братя и великолепния рус баритон- вокалист като такива, каквито винаги сме очаквали да ги чуем, въпреки неимоверния успех в Щатите, а и по света – като драматични, спотаени и овладяно неспокойни зрели господа, които записват модерното превъплъщение на младежки и много тревожен рокендрол. Независимо дали ги усещате като автобиографични или не, текстовете на Matt Berninger са също толкова праволинейни, колкото и самата музика, нали? Определено не – романтичната и екзистенциалната тъга за проблемите на средната възраст рядко звучат толкова богати нюансирано и постоянно като развитие в застой. Елегантна работа. 4/5
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
MOUNT KIMBIE – Love What Survives (Warp)
Евала на лондонското дуо Mount Kimbie, че е успяло да еволюира от пост-дъбстеп до брилянтен синтетичен пост-пънк в най-добрите традиции на жанра. Последното си личи от жестокия нов албум на групата Love What Survives, който печели неверниците със стакато барабанен ритъм, типичен за опитна краутрок група, а не за обикновено (макар и много талантливо) комбо на двама приятели. Dominic Maker и Kai Campos стъпват уверено по пътя на новата си творческа посока с помощта и вокалите на величествени артисти като James Blake, Micachu и King Krule и мелодични богати инструментали, които биха звучали идеално в саундтрак на ревюта и за разходка в сиви градове. 4,5/5
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
CUT COPY – Haiku From Zero (Astralwerks)
Още първите секунди на откриващата епика Standing In The Middle of The Field дават да се разбере, че в новия си албум Cut Copy отново прибягва до добре изпитаната и работеща формула от позитивни и фестивални електропоп мелодии с нотка екзистенциалност в строфите на Dan Whitford. Хипарското рейв парти от предходния албум Free Your Mind отстъпва място на позитивната пост-парти депресия и лични емоции на осъзнаване, тъга и придобита мъдрост. И въпреки липсата на откровени експерименти и опити да направят нещо различно и провокативно към собствената им дискография, Cut Copy си остават най-добрия танцувален поп в съвременната фонотека, поне засега. 3/5
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
PROTOMARTYR – Relatives In Descent (Domino)
Четвъртият дългосвирещ албум на пост-пънк агентите от Детройт и техен дебют за лейбъла Domino е 43-минутна атака и експлозия върху всичко, до което са се докосвали досега. В добрия смисъл, разбира се. Макар самите членове на групата да не го определят като концептуална пиеса, Relatives in Descent се върти около 12 вариации на една и съща тема, а именно непознаваемата природа на простата истина и екзистенциалната тегоба, която я придружава неотменно. Наситената поезия на вокалиста Joe Casey успява да намери надежда и в най-мракобесните сценарии, подкрепени от най-рафинираните рокендрол инструментали на Protomartyr досега. 4/5
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
JORDAN RAKEI – Wallflower (Ninja Tune)
Новозеландският бледолик талант на Ninja Tune се справя с вътрешните си демони с помощта на вдъхновяващ и дълбоко личен соул албум, притежаващ неподозирана зрялост и удивително владеене на инструментализма за скромните му 25 гоидни. Дори на моменти да извиква определени сравнения с The Internet и Hiatus Kaiyote, Wallflower се откроява като работа на доста кадърен мултиинструменталист и интровертен композитор, който лавира безпогрешно между богатите и многопластови спокойни мелодии и откровени и прями текстове и вокални хармонии. Съвременните соул музиканти могат да направят само един подобен освобождаващ албум в своята кариера и този е точно такъв. 4/5
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
BENJAMIN CLEMENTINE – I Tell A Fly (Virgin)
Трудният втори албум на Benjamin Clementine за малко да не го върне там, откъде започва преди няколко години – на улицата като трубадур. Харизматичният исполин разпилява своя невероятен, огромен, всепомитащ и вкаменяващ талант върху концептуална пиеса за две влюбени мухи на фона на бежанската криза в Алепо и съвременните политически и социални проблеми. Хубавото е целия случай е, че Clementine очевидно няма никакво намерение да се раздели с цялата си искрена барокова душевност и добронамерена претенциозност, оставяща след себе си дълбока въздействаща, но и доста фрагментарна и интелектуална музика. Макар и да не уважава традиционната структура на принципа на куплет-припев и да е способен да изпоти и най-обръгналия на експерименти слушател, Clementine заслужава внимание заради липсата на компромиси, която (очевидно) може да си позволи. 3/5
