Гена и Руши се опитват да направят нещо заедно вече близо три години, но все не се получава така, както искат. Въпреки това не се отказват с пожелания за живи и здрави, а се разписват с Мексико точно навреме за дебютния солов албум на бийтмейкъра от So Called Crew.
Солов е малко особено определение, тъй като в албума на Гената гостуват доста интересни имена от независимата местна сцена като Жлъч, Григовор, ТДК, Leena и Yana. В началото Руши се заинтригува не само от инструменталите на So Called Crew, но и от широкото отношение на Евгени Енчев към музиката като такава и склонността да не се заключва в определени стилове. Още тогава пробвахме някакви неща, но все нещо не беше точно. Докато сега стана от раз. Вярвам, че добрите колаборации идват в подходящия момент. Вакуум е точният саундтрак на времето и мястото, а Мексико е парче, което да слушаш в София, когато някой, който ти липсва, е на океан километри от теб.
Освен да го слушаме, вече може и да го гледаме (парчето, не човекът – бел.ред.). Три месеца след премиерата на Вакуум, първият сингъл от албума се сдобива със също толкова епично видео под формата на късометражна теленовела. Руши е студен дизайнер на висша мода/латино каубой, Гената е мълчалив манипулатор/сумтящ и зъл преследвач, а Таня Костадинова е ябълката на раздора в любовен триъгълник на границата между реалност и фантазия. Или, както го определя Руши, там, където всъщност живее любовта. Гената пък играе лош, което е невероятно, защото той е изключително мил човек.
Режисьорският дебют на Доби Манолова се случва след дълги години като продуцент на видеоклипове и реклами и достатъчно време за набиране на смелост. Беше амбициращо да получа доверието на Гена и Руши и да имам възможност да работя с толкова опитен и вдъхновяващ екип като абсолютните легенди Армавени Стоянова (костюми), Слав Анастасов (грим и коса) и оператора Теодор Фичев, който пренесе обстойните ми обяснения на екран по толкова красив начин.
Първата ти мисъл, като чу Мексико? Да напиша идея в стил план-максимум, вероятно неизпълнима, но така или иначе едва ли ще стигнем до снимки, затова нека поне се позабавляваме със сценария.
И какво стана след това? Първоначално идеята следваше успешен актьор от популярна теленовела, сам в безупречно чистия си дом, в моменти на изолация и тишина. Представях си, че времето в дома му не тече, че светлината никога не се променя, все едно голяма ярка луна огрява огромните прозорци, мрамор и метал. Бях се концентрирала основно в начина, по който повърхностите отразяват светлината като единствена компания на мъжа. С развитието на идеята навлязоха значително по-весели елементи и реших да създадем два свята: един на ограничения и сдържаност и друг на непринуденост и чаровна непохватност. Запазих идеята за застинало време в ателието и герои, които сякаш никога не са излизали от този контролиран и повтарящ се цикъл помежду си, но добавих разпуснатите моменти с езда за контраст. Харесва ми, че камерата следва тази стилистика: бавни и дълги фартове в ателието и бъги, препускащо заедно с конете на припева.
Западен свят среща Невидима нишка? Главната референция е приказката Храбрият шивач! Имахме и доста визуални референции от Коко преди Шанел, но със сигурност разбирам и препратките към Невидима нишка, в който винаги ме е афектирал нарцисизмът и егоцентричността на главния герой. Със сигурност идеята на Мексико живее между фантазия и реалност. Ателието е сюрреалистичната част, в която героите са държани от някаква невидима недоброжелателна сила, без да могат да й се опълчат. Гената е адвокатът на тази сила, който следи за изпълнението на нейната воля. Руши вярва, че ако сътвори шедьовър, ще освободи всички и ще бъде герой в техните очи. Таня пък притежава реалната сила да ги освободи, но е използвана като модел за целите на стилиста, без да може да проговори. В теленовелата обаче е силна и горда, затова почти винаги тя води Руши. Единственото постоянно нещо е Гената като зъл и студен съпруг и преследвач. Финалът е отворен за интерпретация. За мен, Гената и Руши са един и същи човек, превзет от собствената си фантазия.
Най-трудното в дебютния ти проект като режисьор? Да започна разкадровката. Не бях уверена, че ще успея да комуникирам това, което искам да кажа. Отне ми няколко дни да седна и да започна да рисувам, но след първите няколко кадри всичко си дойде на мястото. Беше страхотно да знаеш точно какво, кой и къде. Притеснявах се също дали ще успея да давам адекватни режисьорски насоки на актьорите, заради което бях разписала героите в такива детайли, че продуцентите (Георги Абрашев и Надя Табутова от final_new – бел.ред.) често напомняха, че не снимаме пълнометражен филм. Като продуцент винаги се стремя да пренесем режисьорската визия на екран по възможно най-точния начин и е прекрасно, когато имаш щастлив режисьор, работещ в света, който си е представял. Но да съм от другата страна като режисьор, да видя всичко, което съм си представяла съживено пред мен е окриляващо. Да знаеш, че имаш екип, който те чува, разбира и подкрепя, е невероятно чувство.
Вакуум (So Called Crew) е в Bandcamp, Spotify, Apple Music и на диск от Facing The Sun.
