SLOWTHAI – Ugly (Method)
Концепцията Рапър с алтернативен/рок албум не е нова, а направо задължителна стъпка в кариерата на по-смислените имена в жанра. Примерите за подобни залитания са доволно много: от популярната колаборация на RUN DMC през 80-те и саундтрака на Нощта на страшния съд от 90-те до метъл кавърите на Denzel Curry, Nirvana концерта на Post Malone и абразивните атака на Danny Brown в Atrocity Exhibition. Съвсем очаквано е един от най-популярните рапъри на Великобритания да посегне към същото хапче предвид музикалната история на собствената си страна. При Slowthai това се случва рано-рано още в едва третия му албум от неговата кратка, но плодовита и изпълнена с триумфи и падения кариера. Заменяйки за момент праволинейното рапиране и семплирани бийтове за шумен и агресивен алт рок и доволно абразивна индустриална електроника, Tyron Frampton стяга интимното душевно разкритие от двойния Tyron (2021) до дванайсет мрачни реминисценции за живота си от последните няколко години. Споделяйки в обяснителните бележки към Ugly, че винаги се е чувствал като неразбран анимационен герой, Slowthai решава да канализира енергията и волатилната си емоционалност покрай карантини, психотерапия, екзистенциален мрак и стремеж към въздържание в зрял поглед към своята противоречива личност.
Третият албум на брекзит бандита ще отблъсне само феновете, които пренебрегват северняшките корени на Slowthai и предпочитат само неговото брилянтно рапиране. В Ugly има колкото рап (Fuck It Puppet), толкова и пеене (с красъци), не една и две по-бавни балади и нескончаема агресия, впила своя взор в безнадеждното бъдеще. Груб, шумен и бъркащ в най-дълбоките рани на рапъра от Нортхамптън, Ugly вие със силата на стотина пънкарски сърца и съумява да звучи не като подражател, а като оригинален звук на самия Slowthai. Maкар на моменти да звучи хаотично и да е подпрян от разнолики артисти като Кwes Darko, Taylor Skye от Jockstrap, Shygirl и Fontaines D.C., третият албум на Slowthai е много повече от объркан колаж – дълбаене в добре разкрития характер на изпълнителя и негово истинско преоткриване с татуировка под лявото око (UGLY, акроним, дешифриран и като U Gotta Love Yourself), заплашителни текстове, откровени признания, повтаряни като мантри двустишия (Feel Good), постоянна игра на настроения с гласа, режещи китари и електронни семпли. Кога последно слушахте самоубийствено нихилистичен рап албум, който ви дърпа надолу със силата на паник атака (откриващото Yum), преди да отвори с шут вратата към евентуално спасение? 5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
KALI UCHIS – Red Moon In Venus (Geffen)
Няма нужда да разбирате от астрология и мистицизъм, за да оцените подобаващо замисъла на върховния нов албум на Kаli Uchis. След като в предходния и също толкова добър Isolation изследваше границите на латино поп и арендби музиката в звездни колаборации, а после зави към медитативна психеделия в испаноезичния Sin Miedo (del Amor y Otros Demonios) ∞, Red Moon in Venus е пищно и проникновено гмуркане в различните сезони на любовта, желанието, вярата и секса на границата между каноните за лошо момиче и вярна любима. Самоувереното и спокойно излагане на различните фасети от любовния живот на Uchis се случва с бавно, меко и упойващо арендби, което звучи като космическа тантра на женствеността. Нежните любовни трели на певицата започват с обсебващи обети за преданост (In My Garden, I Wish You Roses, All Mine) и продължават през всички ранни фази на всепоглъщащата емоционална и сексуална връзка (Wanna spoil me in every way/It’s Valentine’s like every day в Endlessly), преди да стигнат до интензивния физически аспект във Fantasy (дует с партньора във живота Don Toliver) и да засегнет сенките на реалността с раздяла (Hasta Cuando) и отчаянието. Ако Isolation скачаше смело между регетон, фънк и поп, то Red Moon in Venus е спокойна и пищна арендби есенция на силна женска енергия. 4,5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
MODEL/ACTRIZ – Dogsbody (True Panther)
Вероятността да ни теглите една майна при новината за пореден пост-пънк/нойз рок в журнала не е за пренебрегване, но дебютният албум на бруклинската банда Model/Actriz не е за пренебрегване. Макар на първо слушане да се вписва добре в канона от пост-пънк/денс/нойз/пънк групите от последните две десетилетия (Liars, Battles, Gilla Band и малко Preoccupations), нюйоркският квартет на вокалиста Cole Haden, китариста Jack Wetmore, барабаниста Ruben Radlauer и басиста Aaron Shapiro компенсира очевидните прилики и влияния от своите съвременици и вдъхновители с непрекъснат и много нахъсан емоционален екзорсизъм, телесни стихове, енергичен нойз-рок и концентрирано блуждаене в темите за любовта, загубата и плътското желание. Без да подлага слушателите само и единствено на постоянен марш от агресивни и екстремно шумни баражи с металични звуци (липсващи напълно в балади като Sun In), Dogsbody печели най-вече с добрата комбинация на харизматичен и емоционално декламиращ вокал, мракобесна атмосфера от сексуално заредени текстове, френетичен ритъм (Mosquito), индустриални денс мелодии (Monkey Snow) и внезапни завои към кресчендо. Безмислостният дебют на Model/Actriz e диво препускане и заявка за талант, (вероятно) способен да надскочи очевидните си референции. 3,5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
ЕМИЛИЯН ГАЦОВ – Mall Womb (Mahorka)
Емилиян Гацов-Елби или Композиторът Елбис, както го нарича актрисата Ива Тодорова, се е специализирал в композирането на театрална музика и домашните експерименти с ембиънт електроника. И докато първото му носи многобройни награди и възможност да работи с някои от най-важните имена в българския и международен театър, съвременен танц и перфомативни изкуства, второто съществува предимно за лична употреба и по-рядко в издания за продуктивния български лейбъл Mahorka. Още първото слушане на последния му интрументален албум обаче дава да се разбере, че трябва да го прави по-често. Стъпвайки на раменете на предходната компилация за хора без работа, семейство или интернет (MFPWNWFOI от 2021), събрала десетилетие експерименти за спокойно слушане в състояние на транс, чисто новият албум Mall Womb e стимулираща въображението колекция от мрачен джаз и хорови многогласия под похлупак, способна да предизвика синестезия със своята овладяна, но дълбока емоционалност. Записаните между 2019 и 2022 композиции нямат стандартна линейна структура, а се разгръщат като проникновен саундтрак за несъществуващ филм (ала кръвосмешение между Блейд Рънър и Историята на прислужницата) с отвлечени пиано акорди и постоянно надграждаща се многопластност от красиви ембиънт текстури. Както може да се досетите от заглавия като Orphan Offices, One For Sorrow и Vulture Woods, последният филм, пардон, албум на Елби не подскача от радостни екстази, а катализира печалната си тъмнина и химни за изолацията във феноменална прогресия от силни внушения и красиви миниатюрни детайли. Или, казано по друг начин, напълно готов за филм на Robert Eggers, Denis Villeneuve и Ridley Scott. 4/5
Купи от BANDCAMP
VARIOUS ARTISTS – Bulgarian Beat Wave vol. 2 (Stereofox)
Вторият мъжки лагер на Stereofox завършва с нова компилация и още един филм с природни панорами и задкулисни кадри на мъже, които готвят, пият и композират от сутрин до вечер в къща на брега на морето. Октомврийският продуцентски къмпинг на Арапя събира EVDN., Ymprl, Peyotoff, Rado, Kay Be, Low Heat, Гена, Kamen, Smyah, TromBobby и Boyan, които се отчитат с 26 инстрментални композиции самостоятелно и в различни конфигурации поомежду си в рамките на четири дни. Разбира се, самата същина на проекта и двуцифреното число в траклиста обезсмислят всякакви опити за анализ като самостоятелен албум, а по-скоро само като пасторален саундтрак от красиви, различни и любопитни идеи, сред които всеки да открие своя бисер. 3/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна.
