ХЮГО – Разочарованието на младостта (Rumbalyaka Music Studio)
Хюго можеше съвсем спокойно да изпрати 2023 с няколко биг бенд гига, каубойската класика Номад и първия си изцяло певчески албум Симулакрум – онзи пълнокръвен, потентен и тежкарски соулфул поп, пропит от емоционалния интензитет на ръмжащ баритон, който разнищи напразните усилия на любовта къде директно, къде метафорично. Едно целенасочено решение да прави тайп бийтове за пари обаче го води до олдскуул инструментал на Angelo Imani, а повдигащият хранеж До всички за които се отнася се пише сам за има-няма половин час. Последвалото неконтролирано падане в опасната заешка дупка на екзистенциални съмнения и бунт срещу недъзите на младостта (демек разочарование от всичко, всеки и най-вече от от самия себе си) провокира Хюго Айзенщайн Сергеевич да се стегне ударно за още един албум, скициран и подреден хронологично в обратен ред от привидното самочувствие (До всички…) към дълбоките несигурности на трескавата си душа.
Преодолявайки личния скептицизъм към синтезаторите и вкарвайки доволно много звуци, които не се чуват, а само усещат (по Finneas), музикалното алтерего на актьора Теодор Кисьов завърта един своеобразен Untitled Unmastered и влиза хем смутено, хем очарователно нахално в сивото поле на нахъсаните речитативи, викове и мелодично пеене (Телефон/Часовник), за да се изгуби в хаоса на своя ум ала Tyler и да излезе невредим от проникновена автотерапия, излята на един дъх, оставена да престои половин година без много пипане и узряла до позитивно преживяване. Подобно на Симулакрум, и тук Хюго ограничава траклиста до девет песни и июстрира своите разнолики разочарования с картина на Доменика Тодорова. И макар очакванията за албум, записан изцяло и самостоятелно от Хюго без нито един гост (ако не броим чужди бийтове за Живтотът понякога и До всички…) е да се върти около комфортната зона на олдскуул бийтове и равномерни речитативи, Разочарованието на младостта е всичко, но не и еднообразен.
Ако Симулакрум бе чудесен певчески албум с мигновено запомнящи се и идеални за проникновено караоке умни текстове, то вторият албум на Хюго за 2023 гъмжи предимно от наистина дълги и натоварени със смисъл и думи речитативи, разкъсвани тук-там от мелодичен вокал в своеобразните припеви. Независимо дали прескача от абразивно блъскане към към олдскул инструментал и речитатив за будната кома (Дом на несполуки), вие елегантно своите frank-ocean-ови пирамиди/фараони за себеоткриването (жестокото Телефон/Часовник), пердаши жесток буум бап (Искрено фалшив) или иронизира вулгарно безсмисления живот на новобогаташите (Финасови закони на природата), Хюго е лавина от екзистенциални терзания, откровения, обвинения, смирено приемане (Червените длани на царя) и далечна бледа светлина в края на тунела (Тодор Колев-ското Животът понякога). Ако Симулакрум бе любовната изповед на един неподражаем трубадур, то Разочарованието… е Мрачният жътвар, който посича с косата, но и не пропуска да се усмихме под мустака на своя обръгнал цинизъм. 4/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
LUNIKK – Unreal City (самзидат)
Точно две години след първия си сингъл Unreal City и един кратък флирт с американския лейбъл Cleopatra Records по-късно, инди дуото на (двойката) Кристина Йорданова (глас и макабрена поезия) и Денислав Попов (всички инструменти навсякъде наведнъж) събира досегашните си сингли от своя на пръв поглед мрачен свят на екзистенциални терзания и несигурност в 47-минутен албум със завидна авторска музика и интелигентни текстове на английски, за които дори и справедлив съдник като Насо Русков (вероятно) би наклонил бомбе. Възползвайки се предимно от композиране в познатата Lunikk структура от бомбастични припеви със стена от звук и по-смирени минималистични кушлети, двамата отказват да завият към по-светлата страна на скучния БГ поп и вместо това огръщат текстовете на Кристин за самотата и отчаянието от неспособността да принадлежиш (Speechless) и биполярната склонност към вредна любов и саморазрушение (Ricin) с понякога мека, но по-често абразивна електроника и виещи китари.
И докато познати сингли като Unreal City, Soda Pop и споменатите Speechless и Ricin са тотално радиофоничен, но oчевидно трудeн за преглъщане поп, напълно различeн от останалите тъпотии по българските радиоточки, Lunikk са най-силни и интересни в разнообразни като идеи и стилови влияние парчета с градираща мелодия, неочаквани завои и извисяващ се над ниския регистър глас като Wrong Paradise. Но дори когато свиват бързо към комфортната зона на Banks и Lana с полуакустичната Billie Eilish балада We’ll Be Alright и тръгващата акустично, но разгръщаща се мащабно закриваща кода Night Sky (напълно неочакваният и единствен Kenny G саксофон в албума, май?), Кристина и Денислав предизвикват някакво особено двуяко чувство като за група, която тепърва ще разгръща още повече потенциала си за завладяващи мелодии и експерименти отвъд способностите и желанията на всички свои местни връстници. Да се надяваме, без да им пука особено къде и колко ги слушат. 3,5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
TROMBOBBY – Pause Vol.2 (Stereofox)
Малко повече от година и половина след Volume 1, Trombobby надгражда първата пауза и колаборациите с Jermaine Holmes и Eдинствените Приятели с Pause Vol. 2 – зряло и доволно пълнокръвно EP с още шест нови парчета в компанията на Holmes, приятелите (Rado, Peyotoff, EVDN., C-MO), Brianna Castro, японския китарист Kazuki Isogai и хип-хоп титана Frank Nitt (Frank’n’Dank). И докато първата пауза е повлияна най-вече от енергията на концертите му с приятелите, втората е напоена най-вече от духа на микстейповете на J Dilla, които Божидар Василев слуша постоянно по време на пътуванията, след като най-накрая взима шофьорска книжка и се пуска да върти наляво-надясно. Завръщайки се към композирането на бийтове на MPC след повече от десетилетие, TromBobby oпростява процеса и бяга от стандартната структура куплет-припев-куплет (и богатите оркестрации за пълен бенд) за сметка на бийт парчета, подчертаващи не само неговия талант за семпла, но пълнокръвна мелодия, но и силните страни на своите гости (като върховната Lili във вероятно най-силната песен в албума The Road to Chorefto). Хубавото е, че всичко звучи хомогенно и подчинено единствено на желанието за по-семпъл подход към композирането в свободното време, в което Василев и Симеон Желязков не късат душевни струни с танцувални хитачки (Розова градина) и покъртителни екзистенциални признания (Прах). 3,5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
SMYAH – Feral Dubs (Sound in Picture)
Smyah не вирее най-добре в дебрите на постоянните експерименти със своя винаги интересен и нерядко разнообразен дъб звук. След третия си дългосвирещ албум Narratives от миналия април, Явор Зографски приключва 2023 с второ ново издание за годината под формата на късото EP Feral Dubs – без гостите от предходните му наративи Desy, Гена и DJ Delightfull или пък аверите от бийт компилациите на Stereofox, а само с пет самостоятелни и много кинематографични песни, излизащи за собствената му платформа Sound in Picture в колаборация с визуалния артист Mood Textures. Основната тема отново се върти около вариативността на мелодичния мистицизъм: този път самодивските мотиви от Realms със C-MO са заменени от лъстиви близкоизточни влияния и звуци във фараонски медитативни саундтраци с мазен бийт за виене на змии и морни тела (Feral Dub), йога асани за космично просветление (Samastitihi), сексуални тантра медитации (Waking Dream) и течна електроника (Orphic Gates). Със своите малко повече от 16 минути, Feral Dubs няма как да претендира за категоричност и завършеност ала Narratives, но е добро показно за таланта на Зографски да се чувства комфортно в различни стилове с или без колаборатори. 3/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC, BANDCAMP и Sound in Picture
Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна.