Dan Auerbach издава първия си солов албум Keep It Hid в далечната 2009 – година преди Brothers да изстреля групата му The Black Keys в А-отбора на американските рок музиканти и да ги телепортира от клубните сцени до стадионни концерти. Пет години по-късно Auerbach е готов с още солов материал, който излиза под името The Arcs. Това не трябва да ви заблуждава, че с The Black Keys е свършено или че пък Dan иска да вкара повече анонимност и мистерия около новите си проекти. Истината е далеч по-прозаична и много показателна за извънредното качество на Yours, Dreamily,.
Албумът е замислен като изцяло солов проект на Auerbach, който обаче бързо се превръща в равностойна колаборация между китариста и дългогодишните му приятели-музиканти Leon Michels, Richard Swift, Homer Steinweiss, Nick Movshon, Kenny Vaughan и изцяло женската група Mariachi Flor de Toloache. Записаният за около две седмици в Ню Йорк , Ел Ей и Нашвил Yours, Dreamily, звучи като спонтанен и много плодовит джем сешън между приятели, които откриват нови идеи във всеки един момент и се провокират един друг за още и още – леко отклонение за Auеrbach от дневната му работа с The Black Keys, където пише всички текстове, акорди и повечето мелодии. Именно поради това, албумът на The Arcs копае много повече в дебрите на соул и арендби музиката, отколкото в шумния блус рок, какъвто е случая на проекта му с дуетната половинка в The Black Keys, барабанистът Patrick Carney.
Атмосферата в Yours, Dreamily, се върти около жужащите китари, прекрасни хармонии, съскането на грамофонни плочи, пищящи духови инструменти и танцувални фънки бийтове, сякаш взети назаем от 70-тарските exploitation филми и любимите психеделици на Auerbach The Grateful Dead. Албумът отдава почит на многото си влияния по безобразно интелигентен начин, а темите в текстове се въртят около типичните за китариста любовни драми: Outta My Mind е блусарска и много филмова Bond тема за брака, семейството и нервите, с които се е разделил Auerbach, за да му тръгнат нещата (I love the pictures on the wall / Reminding me of what I lost to get it all); Put A Flower In Your Pocket е язвителен коментар за класовото и расово разделение в Америка (They may pretend they like you / But man’s best friend will bite you); романтичната боксова метафора в Stay In My Corner е директно и нежно обещание за вярност и себеотдаване (I won’t always be a winner, babe / In fact, I’m bound to burn out / All these bumps in the road, dear / They’re just lessons we learned), женските вокали в Nature’s Child и Chains of Love (тазгодишното Weight of Love от Turn Blue) са обяснение в любов към звука на Мотаун, а странното Come & Go звучи като нощен бар саундтрак за някой филм по Chandler.
Амбициозният албум на Auerbach и неговите приятели е най-естествено продължение на дългогодишното им изследване на съвременната американска музика от ХХ век. Това, което го различава от албумите на останалите носталгични артисти като Leon Bridges например, e липсата на каквото и да било упражнение по стил, отстъпило място на много потентно и искрено чувство. Предвид това, че групата има демо записи на повече от 70 песни, остава да разберем дали Yours, Dreamily е само първото обещание на The Arcs за дългогодишна и толкова приятна за слушане музика.
Yours, Dreamily, (Nonesuch Records) излиза на 4 септември.
