CHARLI XCX – Brat (Atlantic)
Charli XCX e безкрайно очарователна попзвезда заради начина, по който не просто флиртува с мейнстрийма, а влиза и излиза в него дръзко, непоколебимо, шеговито и безкрайно открито. Sлед като успява да превърне съвсем нарочно предпоследния си албум Crash в суперуспех с правилните поп композитори далеч от авангардните залитания, британската певица признава чистосърдечно, че не може да го слуша и се преоткрива с почти съвършния нишов характер на грубо полиран хиперпоп бенгър и асид поп, потопени в нейната чувствителност, несигурности и вътрешни шеги за запознати. Разчитайки на вече проверени колаборатори като A. G. Cook и Easyfun, шестият Brat сервира пулсиращи и много бързи парти песни с повече нюанси, готин фактор и чувственост от болшинството попзвезди на големи турнета в момента. Страхотен и наистина силен дестилат на комерсиалната поп музика такава, каквато трябва да бъде. 4,5/5 – светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
NXWORRIES – Why Lawd? (Stones Throw)
Докато дебютният албум Yes Lawd! (2016) на супердуото Anderson .Paak и Knxwledge е неангажиращ и освободен разказ за романтични увлечения и страстни заигравки върху изключителни бийтове и мелодичните вокали и речитативи, настоящата въпросителна на NxWorries е значително по-смела, разкрепостена и балансирана заявка, надскачаща познатия стил на дуото с прогресивни бийтове и замислящи текстове за съмненията, несигурността и осъзнатите грешки. Започвайки с кратка притча за благодарността от Dave Chappelle и Johnnie Wilder Jr., Why Lawd? се зазгръща с Alright-а на Paak и лъскавата 86Sentra – дръзки, уверени, почти арогантни хвалби за Super Bowl участия върху лоу-фай бийт (When the last time that you heard a sound this hard? Compliments of Knxwledge and the motherfuckin’ yes, Lord).
44-те минути на втория NxWorries обаче съвсем не са само и единствено монотонни хвалби, а постоянно обръщане на темпото и настроението, редувайки заземена осъзнатост с мимолетни увлечения – от откритата уязвимост и самоанализ на мимолетните изкушения в MoveOn до историята за недооценяването и решителността да напуснеш дисфункционална връзка в KeepHer под разпознаваемите бас и глас на Thundercat. Вероятно най-вдъхновената инструментална продукция на Knoxwledge до момента блести с изпипаната мелодичност на Distractions и Where I Been – колаборацията с H.E.R в леко темпо и минималистична продукция под опияняващи нео соул вокали, даващи урок за бавното, но сигурно избледняване на доверието.
Краткотрайното опиянение в Daydreaming с екстра подложка от арендби, джаз и синтуейв води до тъмен клуб, но и до разбито сърце във FromHere с последния пирон в ковчега от Snoop Dogg (The worst thing that can happen to a man is if his lady gets up and changes the locks and puts all his clothes on the front door, and now she’s nowhere to be found, and you have nowhere to go). Въртележката на прелъстяване и покаяние се повтаря и в SheUsed с изкривени, провлачени напеви и носталгичен тромпет, а 25-секундното инструментално заключение е предхождано от смело гмуркане в личностните противоречия, стремежа към постоянство и многостранните усложнения на различни връзки (WalkOnBy в комбина с Earl Sweatshirt и Rae Khalil). Просмуканите в акустичните китари и мелодична електроника носталгия и съмнение само откриват пътя към усещането за надрастване на грешките по великолепен начин. 4,5/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
AROOJ AFTAB – Night Reign (Verve)
Четвъртият самостоятелен албум на Arroj Aftab джазира замечтания камерен фолк на своите предшественици с нощна, проникновена и нежно романтична поезия на английски и урду. За да пресъздаде ноктурното вдъхновение зад Night Reign, пакистано-американската певица, композитор и продуцент разгръща своите експериментални оркестрации с груув и минимални перкусии. Флуидният характер на деветте песни в албума се дължи на тяхното събиране и разтваряне в атмосферата, каращи Night Reign да звучи повече като монолитна пиеса с напоително развиващи се сюжети с динамични обрати, а не като силна, но обикновена колекция от отделни сингли. Разбира се, това не бива да подвежда в посока, че на песните им липсва характер или отличителни белези (гръндж китарата в Bolo Na и многобройните вокални пинизи навсякъде), но цялостното усещане е за една композиция с разнообразни фасети. Предходният Vulture Prince е албум за скръбта след загубата на по-малкия брат на Aftab, а Night Reign е еволюция към ефимерната обич и спомени за някой, който го няма. Пуснете си Autumn Leaves и ще го усетите веднага. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
STILL HOUSE PLANTS – If I Don’t Make It, I Love U (Bison)
Не познавате нито нота от досегашните три албума на британското трио Still House Plants? Окей, първо се подгответе за наистина невероятното пеене и безстрашен глас на Jessica Hickie-Kallenbach и слушайте каква е хавата. След повече от десетгодишно приятелство, Still House Plants избухват с феноменален манифест на зловещо привлекателния си свободен арт рок/джаз, шамаросващ не само с гласа на Kallenbach, но и с невероятно калибрираните барабани на David Kennedy и шугейз нацепени китари на Finlay Clark. Още кардинално смелото заглавие дава да се разбере, че си имаме работа с уверено експериментален албум, който пленява съзнанието и стиска сърцето с безсрамно неподражаем звук, рефериращ импровизационния характер на най-добрите им колеги от британската сцена, слоукор и пост-пънк по стъписващо оригинален начин. Създаден от скрити титани, които звучат необяснимо хаотично на първо слушане и пренебрежително към обичайните куплет-припев-куплет структури, If I Don’t Make It, I Love U всъщност е демонстрация на майсторска симбиоза и допълване с взаимната игра между членовете на триото. Pitchfork го смята за постмодерен колаж от фрагментации, ние го намираме за абсолютно феноменален, скромен, богат, красив, начупен и много ценен албум в Топ 3 на 2024 досега, че и отвъд. 5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
KNEECAP – Fine Art (Heavenly)
Kneecap редуват републиканска политика и призиви за опазване на езика си със социално-политическа сатира и дисекция на рейв културата в Северна Ирландия под звуците на гръмовно агресивен хип-хоп и екстатична електроника. Дебютният дългосвирещ албум на триото от Западен Белфаст разказва за всичко, което вълнува, ядосва или докосва Mo Chara, Móglaí Bap и DJ Próvaí, декларирано с впечатляваща концептуална мисъл и прогресивен звук.
Fine Art отваря вратите към съзнанието на ирландската група в белфасткия пъб The Rutz. Докато пием Гинес на бара, Kneecap увличат с истории за безсънни нощи, танци, разврат, алкохол и наркотици, пререкания с полицията и борба с безгласността, отхвърлянето и пренебрегването. Помежду им се усеща и типичния за британските пъбове хаос в забързани междинни разговори на групата с нейните приятели (сред които и Annie Mac) – наглед малък, но съществен детайл за потапянето в целия албум. Всичко това е озвучено от хиперактивно хип-хоп темпо с модерен брейкбийт и дръм енд бейс, силна мелодичност и задължителните ирландски фолк елементи.
Влизането е ударно – тънката електроника с осезаем бас под извисени ирландски гайди и нежният глас на Radie Peat (Lankum) внезапно преминават към експлозивната и пренаситена с жанрови и лирически вдъхновения едноименна песен Fine Art или най-доброто обобщение на същината зад Kneecap – енергичен, емоционално зареден и постоянно променящ се хип-хоп с тежък бас, хаус и дръм енд бейс – емблематичен за албума похват, срещан и в тракове като I’m Flush, обогатената със страстно арендби Love Making и почитта към 90-арската рейв култура на Ирландия Parful. Пъстрите истории за наркотична и алкохолна злоупотреба имат различни цели – Drug Dealing Pagans е социален коментар за навика на обществото не да издърпва, а да закопава зависимите в дупката на мизерията и отчаянието, A Better Way To Live (с Grian Chatten от Fountaines D.C.) е откровен размисъл за трудното излизане от порочния кръг на леснодостъпното краткотрайно щастие, а Sick In The Head – коментар за абсурда професионалната помощ да е в пъти по-скъпа от самите опиати.
Fine Art представя Kneecap в целия им блясък и експлозивност и предизвиква резонни въпроси накъде ще буйстват занапред. Очакванията са високи – осемнадесетте трака в албума са концептуално полижанрово експозе на едни от най-належащите социално-политически теми за съвременната младеж в Северна Ирландия (и не само), представени по начин, който не само задържа вниманието, а го превзема напълно. 3,5/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
TEMS – Born In The Wild (RCA)
Макар Tems да издава силни хитачки (Rebel, Ice T) вече повече от шест години и да има две добре приети EP-та, награда Grammy и номинации за работата си с Future, Beyoncé и Rihanna, Born in The Wild e eдва първият студиен албум на родената в Лагос певица и текстописец. Амбициозният и приятно самоуверен меланж от лъстиви афробийтове, флуидно амапиано и меланхолично арендби трае малко повече от необходимото (близо час), но очарова с доброто решение Тemilade Openiyi да разчита по-малко на гости (Asake и J Cole) и повече на своя автентичен глас и нигерийски корени. Прескачайки елегантно между любовни балади, песни за навигирането в объркания свят и междинки с мотивационни напътствия от нейната майка и мениджъри, Born in The Wild се разгръща най-пълнокръвно в самоуверените укори към провалени връзки (Unfortunate, Boy O Boy), бенгърите за мръсни танци (Me & U, Love Me Je Je) и самоуверените дива заявки (Turn Me Up). Първият албум на Tems печели не само със своето добре нюансирано и споено разнообразие, но и с обагрената с чувственост и ранимост душа на уверен и силен глас в съвременната музика, способен да засрами дори таланти като SZA. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
KAYTRANADA – Timeless (RCA)
Третият солов албум на Louise Kevin Celestin започва уверено с думите Kaytranada, classic, timeless – смело твърдение, което канадският продуцент и десетките му гости след това опровергават в продължение на цял час. Захождайки от натрупаната експертиза на Kaytranada, Timeless обединява изпипаното наслагване на инструментали, семпли и пъргав ритъм от пробива 99.9% (2016) с иновативния жанров меланж на спечелилия Грами Bubba (2019) в най-доброто от вече познатото, тунинговано със свежа доза жанрови плетеници и разнообразни вокални хватки от многобройните му гости (едва 5 от 21 песни са солови). Rochelle Jordan вкарва медени напеви върху раздвиженото пиано и барабани на Spit It Out, Lou Phelps (брат на Celestin) оцветява Call You Up, Still приютява грацията и класата на Charlotte Day Wilson, а Channel Tres излива отличителния си речитатив върху брейкбийт (Drip Sweat). SiR и Anderson .Paak сменят темпото с бързи и провокативни речитативи в Do 2 Me, а Childish Gambino представя любовното омагьосване с удачна метафора, подкрепена от афробийт и елегантно арендби (Witchy). Хармоничният бас и фалцет на Thundercat изпъкват с психеделичното джаз звучене на Wasted Words, a Mariah The Scientist намаля темпото, за да закрие с едно от по-спокойните, но емоционално затрогващи парчета в албума (Out Of Luck). Timeless не е връх в креативността на Kаytranada, а само ясен хоризонт какво предстои. 3,5/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
COLA – The Gloss (Fire Talk)
Вторият албум на Cola (половината от разпадналите се пост-пънкари Ought и техен приятел джаз барабанист) продължава да дълбае в изключително интересния, приятно носталгичен и винаги мелодичен китарен рок на своите предшественици. Събралите се от пепелта на предишната им група Tim Darcy и Ben Stidworthy и студийният музикант Evan Cartwright (U.S. Girls, Тhe Weather Station) съчетават усиленото слушане и влияния от Television със собствения си хумор, чувство за абсурдизъм и социални коментари, за да създадат нещо като китарен пост-пънк Destroyer. Но вместо да прекаляват с минималистично прогресивния рокендрол или да разчитат единствено на кратки и бързи удари в простатата ала The Drums, Cola налагат своя очевидно добре фокусиран поглед върху прецизни мелодии, игра с темпото и хитрите текстове – знак за еволюирала химия между приятели, които свирят заедно поне от десетилетие. След отличния си пандемичен дебют Deep in View, вторият албум на Cola е изпипан в много репетиционни, хотели и саундчекове на път и пленяващ с предимно триминутни (понякога повече) стегнати химни за постигането на баланс и щастие – докосната от лек полъх на канадски джаз, но по същество вълшебна рокендрол алхимия на трима умни мъже в една стая, които се разбират и провокират един друг само с поглед. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
BETH GIBBONS – Lives Outgrown (Domino)
Десетилетия след първоначалния анонс, дебютният солов албум на Beth Gibbons (Portishead) обобщава насъбраните размишления, болки и проблясъци надежда в темите за майчинството, загубата, смъртта, преходността и екзистенциалните падения. Lives Outgrown се различава от всичко друго в 30-годишната кариера на Gibbons със значително по-личния и чувствен характер, белязан от най-тежките сбогувания в живота. Продуциран от самата Gibbons с помощта на James Ford и Lee Harris, интимният Lives Outgrown е нежна и утешителна прегръдка със скърбящи струнни, енергични барабани и истински добра спойка между бас, кларинет, чело, цигулка, хармониум, флейта и мигновено разпознаваем глас, напоен с тягостна умората и болка от преживяното – разкъсването между минали спомени, задушаващ страх и спотаено желание за спокойствие някъде в бъдещето.
Откриващата Tell Me Who You Are Today е изпълнен с приятна тягостност и напрежение индипоп с максимално обрани вокали, напомнящи ритуална молитва за прераждане (I could change the way I feel, I could make my body heal, free from all I hear inside). Lives Outgrown съдържа и първите беквокали в песни на Gibbons, влизащи още в самото начало (Floating On A Moment) и оставащи до самия край. Част от песните са белязани и от хорови елементи като индиректен намек за изгубена невинност (Beyond The Sun, Reaching Out) и освобождаваща атмосферичност. Може би именно заради дългия период на гестация, самостоятелният дебют на Gibbons така добре илюстрира най-тъмните моменти на екзистенциалното отчаяние в средна възраст. Lives Outgrown е не само автобиографично признание, но и източник на подкрепа и надежда за онези, тепърва орисани да попаднат в ситуациите и да усетят чувствата, за които пее Gibbons. 4/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
ZSELA – Big For You (Mexican Summer)
Американската певица Zsela Thompson работи върху дебютния си албум близо пет години, за да доизпипа силните заявки от общаващото EP Ache of Victory (2020). Записан в тандем с продуцентите Daniel Aged (Frank Ocean, Kelela) и Gave Wax (The War on Drugs), Big For You плете своето модерно арендби и експериментален поп (с елементи на фолк и кънтри) около неподражаемия едновременно пресипнал и мек като масло глас на девойката в компанията на богато жанрово разнообразие – от плочите на Kate Bush и Jonni Mitchell до модерните вдъхновения от артистите на гореспоменатите продуценти, а защо не и от нейния баща, записващ под името Chocolate Genius. Без да подражава на когото и да било, Zsela разчита на уникалния си глас да води атмосферичния и интимен, направо галещ меланж от акустични китари, струнни аранжименти и течна електроника. 3,5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна.
