DRY CLEANING – Stumpwork (4AD)
Харизматичната химия на Dry Cleaning е толкова необяснима, че сериозни медии като Rolling Stone шеговито предлагат групата да се разпадне и да изздава сюрреалистичната си поезия и рокендрол поотделно. Амалгамата от френетичен пост-пънк и сардонични монолози за живота на лондонската четворка Florence Shaw, Nick Buxton, Tom Dowse и Lewis Maynard обаче работи безпогрешно и в Stumpwork – наследникът на блестящия дебют New Long Leg (2021), който задминава своя предшественик с по-голям фокус, върховни мелодии, рафинирани инструментали и приятни за слушане и танцуване скорост и ритъм, без да се опитва да прави някакви радикални завои. За щастие, последното не означава още от същото, а деликатно изследване на нови звукови територии и настроения със стегната, но пищна нюансираност и дълбочина. Написан веднага след успеха на дебюта в същото студио в Южен Уелс и със същите ключови играчи (продуцентът John Partish и звукоинженерът Joe Jones), вторият албум на Dry Cleaning е лишен от обсесивната първосигналност на New Long Leg за сметка на уверената свобода на криволичещ и нерядко медитативен пост-пънк с равни дози студени наблюдения и топла емоционалност. 4/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
ARCTIC MONKEYS – The Car (Domino)
Има особено удоволствие в това да следим еволюцията на Arctic Monkeys от инди през рок до барок поп и serge-gainsbourg-ов шансонен джаз и да попиваме ненаситното им желание за музикални експерименти и изненадващо смели завои. Стеремeжът никога да не се повтарят застига и The Car – поредна стъпка в трансформацията на една от най-големите рок групи на новото хилядолетие в привлекателен салонен оркестър с величествени вокали и изключителни мелодии. Четири години след поляризиращия, но ужасно добър завой Tranquility Base Hotel & Casino, Arctic Monkeys влизат подкожно с кинаджийски балади (There’d Better Be a Mirrorball), Оркестрален поп (Hello You), тежкарски фънк (I Ain’t Quite Where I Think I Am) и щипка софистициран фестивален рок (Body Paint). Mакар седмият албум на шефилдската група първоначално да звучи като тотално отдалечен от младежкия енергичен дух на дебюта Whatever People Say I Am, That’s What I’m Not (2006) и здраво стъпил върху елегантните ретро традиции на британската поп музика от средата на миналия век, The Car затвърждава обещанието в заглавието на дебюта със самоуверен, съвременен бисер от грандиозни спотаени цигулки, пиано, синтезатори и разтапящ фалцет. Освен още по-добър в писането на живописни, смислени и винаги драматични истории за нощни преживявания, дансинг стойки, таксита, диско топки, опасни агенти, погубена романтика, болка, фотосесии и разходки на френската ривиера, Alex Turner се е превърнал и в бог на недоизказаните съмнения за смисъла на всичко това и мрачната му същност (Sculptures of Anything Goes). Pitchfork го нарича авантюристичен и силно оркестриран албум с енигматични песни за любов, копнеж и съмнения. Ние го определяме като идеален компаньон за обсесивно слушане от сутрин до вечер във всевъзможни състояния – от онези, които оставят различен вкус в устата с всяко следващо слушане. 4/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
SKULLCRUSHER – Quiet The Room (Secretly Canadian)
Чакаме дебютния албум на Helen Ballentine със свито от емоция сърце още от едноименното EP на Skullcrusher от 2020, покосени от затрогващата красота на върховната поема Places/Plans. Очакванията са оправдани и дори надминати. Quiet The Room смълчава с прочувствен меланж от интроспективен амбиантен фолк, върховен талант за писане на песни извън установените жанрови структури и многопластови текстури от акустични звуци. Критиката бърза да залепи сравнения с Nick Drake и Phoebe Bridgers, но Skullcrusher е силно индивидуална вселена от експериментален подход, който дълбае автобиографично в най-тъмните и сложни моменти от детството и младостта на Ballentine, за да се извиси над тъгата и съжаленията по феноменален начин начин. 4/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
BENJAMIN CLEMENTINE – And I Have Been (Preserve Artists)
Benjamin Clementine се е съсредоточил сериозно върху актьорската кариера след дебютната си роля в миналогодишния Дюн. Тези негови творчески желания обаче не го отказват тотално от музиката. Първият албум на Clementine от пет години насам е и въведение в своеобразна трилогия, която започва с нетипична колекция от любовни песни и обещава да стане много по-мрачна във вече записаните и предстоящи да излязат останали две части. And I Have Been е уверен и изтъкан от добре овладяни артистични експерименти албум, който не е толкова екстравагантен и изразителен като своите предшественици, но не е и по-малко драматичен. Третият албум на Clementine е кратък (36 минути) дестилат от душата на наградения с Mercury дебют At Least for Now и пищната атмосфера от I Tell A Fly. Имате нужда от по-малко експерименти и по-традиционни (аналогови) пиано и струнни аранжименти в шансони и барок поп? Третият Clementine се отзовава моментално. Ако последният албум на Arctic Monkeys е идеален за слушане по двойки неделя сутрин, And I Have Been запълва самотните размишления нощем. 3/5
Слушай в SPOTIFY
Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна.
