Макар обикновено да са френетично добри на живо, читавите пост-пънк банди от последната вълна често са застрашени от попадане във водовъртежа на огромните очаквания и собствените си амбиции. Някои борят статиката с безкомпромисна стилова революция във всеки следващ албум (The Horrors), други компенсират болките на растежа с брутално сурова енергия и позитивни послания (Idles), трети надграждат с монументални текстури и все по-добри текстове (Preoccupations), четрърти завиват по-сериозно към арт рок и претенциозното инди (Ought), а пети правят каквото си искат (Black Midi).
Dry Cleaning обаче са съвсем друга бира. Ако пандемията не бе торпилирала всички плановете за 2020, Nick Buxton (барабани), Tom Dowse (китари), Lewis Maynard (бас) и Florence Shaw (вокали) щяха да протъркат Converse-ите с десетки (разпродадени) гигове и летни фестивали на гърба на възторжено приетите EP-та Boundary Road Snacks and Drinks и Sweet Princess от 2019. Вместо това обаче, квартетът от Южен Лондон получава неочаквана възможност и време да дефинира своя открояващ се стил с брилянтен дебютен албум, който оправдава всички очаквания не просто с добре изсвирен и стегнат пост-пънк, а с хитър лирически сюрреализъм и безстрашни музикални експерименти.
New Long Leg (4AD) е много амбициозен и богат албум, който успява да вплете говоримите вокали на Shaw в превъзходните инструментали на останалите членове по знаков начин. Визирайки добрата спойка между музикантите и харизматичната им фронтдама, трябва да имаме предвид, че четиримата свирят заедно едва от 2018. Как толкова разнолики музиканти успяват да постигнат подобна синергия помежду си за отрицателно време е въпрос, който намира категоричен отговор именно в дебютния им аблум като Dry Cleaning.
Дали заради стремителния възход и постоянно разпродадени многобройни концерти в предпандемичния си живот, дали заради достъчно богатия предишен опит в инди и хардкор групи и желание да се освободят от ограничения, или пък от перфектно усвоеното умение да оставят достатъчно място на своите колеги да се разгръщат не само в свиренето на живо, но и в композирането, New Long Leg звучи разпознаваемо мрачно, разнообразно, уважително към видни вдъхновители (The Fall), но и тотално различно от други близки банди като Black Midi и Black Country, New Road.
Хубавото е, че Dry Cleaning вече нямат нужда да се оправдават пред критиците, които ги обиждат на бледо копие на Sonic Youth. Не за друго, а защото музиката в New Long Leg говори достатъчно красноречиво вместо тях и не подлежи на дословни сравнения и поставяне в една и съща кутийка нито с очевидните им влияния, нито със своите съвременици. Дебютният албум на четворката очарова още от първо слушане и просто си залита самоуверено между пост-пънк и психеделичен нойз, изпипан до съвършенство от продуцента John Parish (PJ Harvey, Aldous Harding) в легендарното Rockfield Studios в Уелс за две седмици между двете карантини миналата година.
Хипнотичният ритъм и изненадващи завои и промени в темпото на китари и дръм машини надграждат заявките и стила в предишните EP-та със свежа енергия, споена от неподражаемата сюрреалистична поезия и говорими вокали на Florence Shaw. Именно тук се крие най-силният компонент на въпросната вълшебна спойка, която различава бандата от всички останали колегите в жанра с изговорени текстове (ала Sleaford Mods и Kae Tempest), а и не само. Buxton, Dowse и Maynard свирят заедно и поотделно от години, но Shaw, самата тя визуален артист и университетски преподавател без никакъв предишен опит или музикално образование, подхожда така, както трябва – без да се взима насериозно.
Сардоничните й монолози пасват съвършено на музиката на Dry Cleaning не само заради вътрешната химия на бандата, но и заради начина, по който им е позволено да разгърнат своята еклектична поезия в движение до привлекателен, ангажиращ и много забавен свят. Текстовете на Shaw са пълни с уж фрагментарни, но всъщност много издържани наративи за експапизъм, липса на връзка с реалността, сънуване с отворени очи, сложни човешлки взаимоотношения, борба за оцеляване и какво ли още не.
Подобни богати мозайки може да звучат фрагментарно и безсмислено на първо слушане, ако не им се обърне достатъчно внимание, но всъщност успяват да изпълнят със съдържание, остроумие и жестоки детайли болезнено тривиални неща. Намирането на красота и смисъл в ежедневни случки и заобикалящата ни среда ескалира до отчайващо добри и съсипващи фрази (someone pissed on my leg in the big Sainsbury’s или more espresso less depresso или пък дори I just want to put something positive into the world but it’s hard because I’m so full of poisonous rage), които звучат идеално не само в своя чудесен и издържан контекст, но като надписи върху близи, татуировки и други подобни, с извинение, тривиални неща.
Именно този първоначален контраст, но по същина върховна амалгама на енергична и съвършено изсвирена музика, студени говорими вокали и забавни детайли, дефинира отговорът на въпроса защо Dry Cleaning звучат толкова различно от всички останали. New Long Leg е съвършен дебют, за какъвто много хора могат само да мечтаят.
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна.
