Ревю: Vibes на Theophilus London

Три години след дебюта си Timez Are Weird These Days, Theophilus London издава трудния втори албум Vibes, който най-накрая трябва да го постави на картата на сериозните артисти от креативната страна на съвременната музика, но не е ясно дали това ще се случи. Първият албум на London си бе прекалено напредничав за доминираната от електро-поп звученето сцена преди три години и въпреки всеобщото одобрение от критиката и по-сериозната публика си остана в историята по-скоро като важен албум на артист, който може би ще запише велик албум, стига да уцели подходящия момент. И докато Timez Are Weird These Days е записван с амбицията и замаха на артист, който не се страхува да експериментира с новаторското си звучене и въобще действа няколко стъпки пред останалите, то Vibes e по-скоро противоречив колаж от промените в неговия живот.

Промените въобще не са малко. London записва Vibes в продължение на две години, докато се опитва да се отърве от лошите влияния (наркотици, пиене и жени, както си трябва) в Ню Йорк и накрая решава проблема като просто се мести с Лос Анджелис само и само да се върне обратно към щастливите години от записите на първия си албум и няколкото микстейпа преди него. Самият Theophilus признава, че е минал през доста тежки моменти, без да изпада в подробности какво точно в невероятния му живот не е наред и защо му се е налага непрекъснато да се бори със собствените си демони. Последното е доста хитър ход на артист, който печели много от собствената си харизма. London сам си знае какво не му е било наред, но животът му напоследък изглежда далеч от нещастен. Успехът на дебютния албум и последвалото го турне го вкарват директно на първия ред на парижката седмица на модата, в приятелския кръг на Karl Lagerfeld (фотограф на обложката и снимките, които виждате тук) и в iPod-a на Kanye West, който се разписва като изпълнителен продуцент на Vibes (и участник в Can’t Stop). West винаги си е бил отличен продуцент и доста смел в избора на хора, с които да работи, което говори добре за London.

© Karl Lagerfeld

Дванадесетте песни във Vibes са особен колаж от експериментален поп, много обрано и симпатично момчешко арендби и редовните за този тип артисти притаени 80-тарски ню уейв влияния. Целият албум е още едно доказателство за вродената способност на London да преобръща представите за модерен поп с хитро изопачаване и наблягане на най-разпознаваемите елементи на любимите си влияния. Предвид присъствието на Jesse Boykins III, Devonte Hynes, Leon Ware и Soko в списъка със сътрудниците за отделните тракове, дългата ръка на Kanye West най-вероятно просто е изчистила и подредила албума така, че да звучи хомогенно и достатъчно напредничаво, без да отблъсква масата. Интересните мелодии и страхотните бийтове в албума подлагат крак на текстовете, които остават леко незабелязани и отстъпват пред общото усещане за изключително спокойната и подходяща за филмиране атмосфера. London се самоанализира с много мазни и сравнително болезнени рими за любовта и загубата, които за щастие не избиват в прекалено депресивни състояния. Дори напротив, едно от възможните определения за този албум е позитивна електропоп меланхолия, която бърка деликатно под полата на комерсиалния поп, без да изгуби своята чувствителност и склонност към смело експериментиране.

Откриващият трак Water Me е деликатно напомняне за романтизма на Flying Overseas, любовната Can’t Stop започва със сърцераздирателния текст To Grow Old In My Arms, Oh Girl, Таke All, Can’t Stop, My Love и продължава с чувствената грандомания на West, Heartbreaker звучи като страшно любопитна колаборация с Disclosure, Smoke Dancehall отговаря дословно на името си с жестоката преработка на основите на денсхола и нежна марибма, а закриващото Figure Me Out e всичко, което можем да очакваме от студиото на Blood Orange и Kindness. Най-добрите тракове обаче са точно в средата – Do Girls е мрачен експериментален хип-хоп и трип-хоп в едно с арогантен текст (She Told Me That She only Do Girls. But She Has Never Met A Player Like Me), a незаслужено късата колаборация с Jesse Boykins III Tribe е най-близкото нещо до химните Last Name London и Wine and Chocolates.

Vibes може да бъде поръчан тук.