LITTLE SIMZ – Sometimes I Might Be Introvert (Age 101)
Четвъртият албум на Simbiatu Ajikawo е фантастичен завършек на пътя от недооценен, но огромен (и съвсем нескромен талант), през хитова роля в продуцираното от Drake продължение на сериала Top Boy, та чак до следващото аха-аха да стане британско национално съкровище от величината на Stormzy. Sometimes I Might Be Introvert започва с войнишки барабани, удря с юмрук по масата и моментално след това започва да влиза подкожно с помощта на забележителното продуцентство на приятеля й от детинство Inflo (Sault), повсеместните беквокали на другата аверка Cleo Sol и задъхващото умение на самата Little Simz да реди потентни автобиографични рими за порастване, мотивация (Standing Ovation), липсващи бащи и тейхните дъщери (I Love You, I Hate You), болка, съмнения, слава и институционализирано потисничество.
Дори напълно излишните симфонични интерлюдии с екзистенциални съвети (от гласа) на Emma Corrin (принцеса Diana от последния сезон на Короната) не могат да развалят впечатленията от ужасно богат и изпипан албум, който не се влачи по гръб нито за секунда, експериментира смело с жанровете и културното наследство на Ajikawo и заслужава само добри думи за смелото решение да не се пуска по комерсиалната лента само с радиофонични и достъпни сингли, а да търси ужасно разнообразни начини да пердаши мултижанрово (джазирано арендби в Two Worlds Apart, грайм в Rollin Stone, синтрок в Protect My Energy¸ афробийт в брилянтното Point and Kill с Obongjayar) и да се себеизразява умно, нюансирано и с много любов. 4/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
DRAKE – Certified Lover Boy (OVO Sound/Republic)
То не бяха бяха забавяния, то не беше чудо, подгрявания и огромни очаквания, a накрая – много шум за (почти) нищо. Drake напъва, напъва и ражда още един ненужно раздут (26 парчета и 90 заради пачки от стрийминг, как иначе?) и обречен на огромен успех в класациите (ала Kanye) албум с меланхолично мрънкане за слава, жени и почти никакви нови иди – явен знак за липса на личностно, а най-вероятно и за творческо израстване. Независимо дали се люшка между токсична мъжественост и деликатна и (само понякога) откровена чувствителност, шестият албум на Aubrey Graham изобилства от умора и родилни мъки (мързеливите Hirst-ови емоджита от корицата са съвсем в тон с тенденцията на комерсиалните обложки напоследък). Опитите за голям албум страдат от липса не просто на голям, а на съдържателен размаз. Проблясъците също са малко – Fountains с нигериеца Tems, Fair Trade с Travis Scott и семплиращото знаете кого, но много забавно глуповато Way 2 Sexy с Future и Young Thug. Старият Drake бичи по инерция, TikTok-ът си върви и толкоз. 3/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
KANYE WEST – Donda (Good Music/Def Jam)
За Donda са изписани почти философски трактати и дълги критични ревюта. Десетият албум на Kanye West чупи стрийминг рекорди, но многократните отлагания, пълни с недоразумения и много хаотични слушателски партита, драми и уж неодобреното от Ye излизане няма как да повлияят благоприятно на всеобщата критична оценка, а именно – Donda е много амбициозен, но ужасно недопечен опит за шедьовър с прекалено много излишен багаж, пълнеж и откровен баласт. Макар Yeezuс-ът през последните години да се е специализирал в работата с експериментални бийтове, минималистична авангардна продукция и религиозна радост, десетката на Kanye страда от липса на фокус, нежелание или неумение да дестилираш поливчати идеи и обещаващи зрънца до нещо читаво, грандомания, нежелание да се саморедактираш и прекалена, направо затормозяваща дължина от близо два часа. Добрата новина: има някои силни парчета, гостите в албума се справят доста прилично (по-добре дори от титуляра), а и всеки фен може да си компилира собствена Donda с любими парчета и да получи по-добра Kanye класика ала The Life of Pablo и My Beautiful Dark Twisted Fantasy. Същото важи и за самия Yeezus – никой не знае дали още утре няма да му хрумне да пренаправи нещата и да получим нещо по-силно, прочувствено и мащабно. 2/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
R.S. Riverman – The Truth (самиздат)
Направете си услуга и не пропускайте дебютния самостоятелен албум на R.S. Riverman. Зад първите два инициала стои името на Радослав Слачев, а зад артистичния псевдоним Riverman – един от най-ангажираните български бас китаристи, който от години свири с размаз за хора като Васил Петров, Елена Сиракова, Белослава, Lina Nikol и още много други. Вероятно сте го засичали и в проекта на Васил Спасов Funkallero и като основател на алтернативната джаз формация High Time преди десетина години, но първият му самостоятелен албум The Truth е доволно симпатична, достъпна и изпипана музикантска амалгама от джаз, арендби и соул, поставяща напред своите гости (сред които собственият му брат Александър Славчев, Lina Nikol, американската певица Alexander) и разгръщаща се през пръстите на ужасно кадърен музикант – далеч от смели експерименти, по-скоро опипване на почвате по самоуверен и привлекателен за ухото начин. 3,5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна.
