Едва ли има друг сериал от 2021, който да върви с определения като монументален шедьовър, епохален триумф и визуален колос. Екранизацията на едноименния Pullitzer-ов роман на Colson Whitehead от 2016 по сценарий и режисура на Barry Jenkins (Лунна светлина) и дълбоките джобове на Amazon обаче работят в невероятна синергия поне до самата премиера. Защото освен извънземно добър сериал, Подземната железница е и престъпно пренебрегнат, въпреки наградата Златен глобус. Дали заради мигновената премиера на всички епизоди по средата на не особено върхов сезон за ТВ сериали, постижението на Jenkins поне до момента си остава скрит и недооценен шедьовър. Въпреки леките колебания във времетраенето и тона, Подземната железница омагьосва от първата до последната секунда с вдъхновеното пресъздаване на историята за Cora Randall (Thuso Mbedu) – робиня в Джорджия, която бяга на север от издевателствата и бруталните убийства на собственика на плантацията Terrance Randall (Benjamin Walker). Независимо дали потапя проникновено в магическия реализъм на едно пътешествие през време и простанство, демонсрира различните лица на расизма или действа като напоителен и медитативен поглед върху неговото наследство, сериалът на Jenkins бяга от директната пропаганда на морал и изправя зрителя пред неудобни истини. Всеки пищно оцветен и пълнокръвен кадър е картина-шедьовър на съвременното изкуство, всяко актьорско превъплъщение стиска за гърлото (феноменален Joel Edgerton и не само), а какво да кажем за сърцераздирателния симфоничен саундтрак на Nicholas Britell? Подземната железница изисква бавно, а не маратонско гледане, а наградата е дълбок, красив, труден за гледане, но приковаващ катарзис от редуващи се моменти на нежност, любов и брутално насилие.

Южнокорейците мачкат все по-самоуверено в състезанието за световни феномени. Netflix има богат опит с неанглоезични хитове (Наркос, Къщата на парите, Люпен, Dark), но очевидно Паразит е бил само лек тийзър за предстоща глобална доминация. Неочакваният хитов сериал за социални маргинали и неудачници в смъртоносна детска олимпиада с огромен залог e дистопичен шедьовър печели фенове от уста на уста не само с релевантните си послания и остра критика към безмилостния капитализъм, но и с перфектно дозирания стряскащ експапизъм, превъзходни актьори и брутално красива сценография и операторско майсторство. Дали заради появата в точния момент, дали заради очевидната нужда от контра на целия околен хаос с много мрачна и кървава ТВ социална сатира, Игра на калмари е не просто най-успешният нов сериал и знаков културен феномен, но и наистина пристрастяваща, непредсказуема, вълнуваща, нерядко объркваща и абсолютно съвършена алегория за недъзите на модерното общество и стремглавата конкуренция на живот и смърт.

Първият вирален хит на Netflix за миналата година е френска крими трилър комедия, вдъхновена от класическите романи на Maurice Leblanc за джентълмена-крадец Arsène Lupin. Харизматичният актьор Omar Sy е Assane Diop – измамник със сериозна колекция от Nike-ове, емблематичен столо и умения за дегизировка, който съчетава чара на Bond с дългите палта и находчив интелект на Sherlock, за да отмъсти за смъртта на своя баща. Но какво се получава, когато към обезоръжаващата усмивка на Sy и каскета на Гешев добавим вълнуващи обири и екшън сцени, постоянно премисляне на архетипите за добро и зло, важни за историята корени от постколониалното наследство на Франция, страхотна манипулация на постоянно показващия се расизъм и класовите предразсъдъци на фона на съвременен Париж? Ами, истински ТВ ескапизъм, първокласен екшън и чаровни връзки – с две думи, абсолютен кеф.

Освен с един от най-добрите цитати за любовта напоследък (What is grief, if not love persevering?), Уандавижън остава в историята и като първия успешен опит на Marvel да предложи нещо смело и коренно различно от обичайните супергеройски блокбъстър тупалки. Въпреки че гъмжи от препратки към герои и сюжети от популярната Marvel вселена, дебютният сериал на компанията за Disney+ успява да очарова и неизкушената от комикси публика със странния си хибрид от класически ситком и marvel-ски екшън. Сюрреалистичната сатира за семейния степфордски живот на Wanda Maximoff (великолепна Elizabeth Olsen) и Vision (Paul Bettany) в странна алтернативна вселена добавя нови нюанси към характера на добре познати герои, но без да ги изхабява. Сещате ли се за друг подобен коментар върху скръбта, замаскирана като мета приказка за историята на американската телевизия?

Шапки долу за Russell T Davies (Queer as Folk, Един много английски скандал), който тормози ТВ шефове в продължение на десетилетия, за да успее да реализира тази позитивна и същевременно страшна хроника за млади и дяволски харизмантични хомосексуалисти, които живеят заедно и се борят с предразсъдъците на английското обществото в навечерието на СПИН епидемията през 80-те.  Прочувственият и енергичен сериал за Davis резонира силно във време на една по-различна пандемия и трогва до сълзи със своя еуфоричен, но неизменно човешки разказ за любов, приятелство и сложни характери. Греховно е фантастичен минисериал не само заради жестоките превъплъщения на млади звезди (Olly Alexander, Nathaniel Curtis, Lydia West, Omari Douglas и Callum Scott Howells) и своя убийствен саундтрак (Wham!, Kate Bush, Pet Shop Boys), но и заради човеколюбивия начин, по който те накара да пуснеш сълза от мъка, яд, любов, радост и целия спектър на чувства. Ooh, la, La!

Вторият комедиен триумф на Jean Smart за по-малко от месец (след Мер от Ийсттаун) започва като нейн личен моноспектакъл, за да завърши като великолепен сериал за женската подкрепа и приятелство. Създателите на Хитрости Lucia Aniello, Paul W. Downs и Jen Statsky заслужават допълнителни пачки и награди за начина, по който извисяват историята за менторството и духовитите спраринги между легендарния, но буксуващ стенд-ъп комик Deborah Vance (Smart) и нейната нова, но също устремила се по пътя на забвението цинична сценаристка Ava (Hannah Einbinder) до стегната (в десетина половинчасови серии) и истерично смешна поредица с безпощадни шеги и тънка (но винаги елегантна) феминистка нишка за стремежа да бъдеш по-добър и да надмогваш предразсъдъци и грешки. Неслучайно Jean Smart отмъква награди Emmy и Златен Глобус за най-добра актриса – напълно заслужено по всички параграфи.

Kate Winslet се завръща в дома на престижната телевизия веднъж на десетилетиe, за да покаже кой е шефът и да отнесе наградитеа Emmy. Мер от Ийстаун не е изключение. Освен със силен пробив в HBO канона на мрачни и изтерзани детективи, криминалният сериал на режисьора Craig Zobel и главния сценарист Brad Ingelsby се отчита и с великолепен баланс между портрета на една разбита общност, разследването на убийството на младо момиче и изчезването на друго и постепенното разкриване на личните демони и травматична семейна история на главната героиня Mare Sheehan (Winslet). Там, където английската актриса има достатъчно добра възможност да демонстрира дълбочина, получаваме още духовито и възхитително превъплъщение на Jean Smart в ролята на нейната майка Helen – маниак на Fruit Ninja, коктейлите Манхатън, тайните афери и смазващите шеги за сметка на деца и внуци. В сериал с такива изключителни актьорски превъплъщения и богато нюансирани детайли, съдържателният и абсолютно неочакван финал е черешката върху тази пенсилванска торта.

Когато голяма част от скъпите им продукции спират снимки в началото на пандемията, шефовете на HBO почват да се оглеждат за пълнеж под формата на лимитиран сериал S нисък бюджет и достатъчно ковид-съобразна и лесна за осъществяване идея. Mike White (Просветлена с Laura Dern) списва набързо история за колоритните и много привилегировани гости на луксозен курорт, събира актьори от предишните си сериали (Molly Shannon, Jennifer Coolidge, Connie Britton) и регулярни HBO лица (Murray Bartlett, Natasha Rothwell), натоварва ги на самолета за Хаваи и няколко месеца по-късно се връща с абсолютен шедьовър и тотален хит, описван от мнозина като щатския отговор на Паразит. Сериалът на White e стряскащо забавна социална сатира за класовото разделение между странни хора, които могат да преобърнат и най-идиличното място с краката нагоре. Споменахме ли наличието на убийствена мистерия измежду всичко друго? И да, без паника, защото Белият лотос вече не е лимитиран. HBO го подновява за втори сезон в друг хотел и с различен актьорски състав (воден от Michael Imperioli, уха).

Освен като режисьор на някои от най-забавните и чувствителни филми на нашето време, Taika Waititi (Джоджо Заека, Тор: Рагнарок) е завидно добър и като продуцент на дяволски добри идеи (комедийният шедьовър Какво правим в сенките). Заедно с индианския режисьор Sterlin Harjo и актьорски състав и екип изцяло от коренното население на Америка, новозеландецът се разписва и зад този затрогващ комедиен сериал за квартет тийнейджъри в най-убития район на Оклахома, решени да избягат от скучното си ежедневие по посока Калифорния на цената на всичко – независимо дали трябва да спестяват пари като крадат, да надхитрят местните наркомани и обсебения от конспирации Big (Zahn McClarnon) и да оцелеят във война с по-коравата банда на енигматичната Jackie (Elva Guerra). Историята за порастването в Reservation Dogs е едновременно позната, но и любопитно специфична в бутането на клишета за коренното население.

Историческите BBC драми нерядко натежават под собствената си амбиция и размах, но не и тук. Неуморната Emily Mortimer пише, режисира и участва в екранизацията на романтичната драмедия на Nancy Milford, посветена на любовта и други катастрофи в английското висше общество между двете световни войни. Харизматичната и абсолютно безстрашна Linda Radlett (Lily James) и нейната братовчедка Fanny Logan (Emily Beecham) търсят идеалния съпруг, което подлага близкото им приятелство на изпитание. Докато Fanny търси стабилност, Linda решава да следва сърцето си и да се движи по острието на бръснача между социалните и политически разделения в тогавашната епоха. Проникновените въпроси за свободата, любовта и секса търсят своите отговори сред пищни рустикални декори и костюми в компанията на великолепни актьори като Dominic West и Andrew Scott (ФЛИЙБАГ) и саундтрак, който няма как да не ПОХВАЛИМ.

Едва ли някой е очаквал хитова комедия от Syfy. Местен извънземен обаче надскача с лекота своя комикс оригинал, за да се превърне във фаворит на критиката и най-популярния сериал на щатската кабеларка напоследък. Alan Tudyk играе извънземен с невъзможно за произнасяне ием, който се разбива в планините на Колорадо над малкия живописен град Пейшънс и приема формата на първия землянин, който му се изпречва (доктор Harry Vanderspeegle). Спокойната идилия със самотен риболов, учене на английски от Закон и ред и усвояване на що-годе адекватно човешко поведение обаче е прекъсната от местния шериф, който ангажира Harry с разследване на самоубийство и мимоходом го отклонява от основната му мисия – да унищожи цялото човечество. Този привиден фарс е много по-смешен, отколкото звучи: брилянтно диаболичното превъплъщение на Tudyk е гравитационната сила в тази научнофантастична алегория за желанието да се впишеш и да си отговориш на важни екзистенциални въпроси. Към необичайния хумор и физическа комедия на титуляра добавяме и още половин дузина колоритни местни герои, за да получим непретенциозна жанрова амалгама от убийствена мистерия, сай-фай комедия и романтична драма с блестяща актьорска игра и точен баланс между смях и меланхолия.

Седемте серии на Престори се, че е град трамбоват в пре-пандемичния Ню Йорк и теми като парите, спорта, транспорта и други подобни с болезнено точния хумор и саркастични епиграми на писателката, коментартор и лектор Fran Lebowitz. Най-забавната документална поредица на 2021 е интелигентна документалистика за хора, които се взимат по-насериозно, но обичат истински своя град и не забравят да се къпят в самоирония. Продължението на документалният филм Public Speaking от 2010 е по-добро, по-богато, по-интересно, по-забавно и още по-напоително скитане в компанията на невероятно остроумната и духовита Fran Lebowitz и нейния верен партньор в пакостите Martin Scorsese. Сериал, който говори сам за себе си, в буквален смисъл.

Само Adam Curtis може да хипнотизира с ерудирано обяснение как точно сме се озовали в странното време на последните десетилетия. Многократно награждавания режисьор и журналист знае как да обясни защо властта и ние самите се затрудняваме да продължим напред и да се преоткрием, но не по лесно смиелаем начин, а с великолепен колаж от на пръв поглед несвързани помежду си мудни кадри и наратив за силите в Западния свят, Китай и Русия, които са ни довели до сегашното дередже. Can’t Get You Out Of My Head вършее методично от странните корени на конспиративните теории, историята на Китай, опиума и упойващите вещества до изкуствения интелект, меланхолията по загубата на империите и още много неща в генезиса на съвременния упадък на властта и страха от неизвестността и несигурното бъдеще. Целият този интелектуален багаж е предаден по емоционален начин в търсене на отговор какво точно се случва в главите на всевъзможни хора, за да постъпят по определен начин. Документалните поредици на Curtis никога не подценяват зрителя и действат като върховна интелектуална стимулация със скок в многопластовата същност на фундаментални проблеми в ерата на индивидуалността, за които може и да не сте се замисляли, но със сигурност бележат из основи съвременния живот.