Mузикантът и режисьор Guillaume Alric (братовчедското дуо The Blaze) екранизира дебютния си самостоятелен албум като Enfant Sauvage с фантастична история за бягство от миналото, горски ескапизъм и напоителна любов. И макар на първо четене сюжетът за двамата главни герои, изиграни от харизматичните Lina Camelia Lumbroso и Darren Muselet, да изглежда праволинеен, разделеното на три глави късометражно филмче от Silent Love, Time To Fall и Force Field е пълно с проникновени символи за болезненаната загуба на близки хора, домашния уют, изкупление, прераждане и носталгични спомени за отминали дискотеки (в пряк и преносен смисъл). Късата тройка на Enfant Sauvage е като ужасно красив и съкровен сериал за младежката спонтанност, търсенето на идентичност и нуждата да живееш свободно и за момента.

Петте албума на Arca в рамките на година са монументално постижение дори за артист, който о без това не се съобразява със системата и предпочита да създава светове. Двойното видео за футуристичните регетон сингли Prada и Rakata е най-доброто доказателство за това: името на Arca стои срещу ембрионалното развитие на символизма и творческата дирекция, а визуалният артист Heyman е отгворен за дигиталните модели на всички обекти, машини и форми от 3D визуализациите в обложките на Kick. Интерпретациите на другостта и екстремните форми на красота на транс и небинарните артисти не подлежи на еднозначна категоризация, а само на възхищение за начина, по който редуват и смесват сюжети с мускулести четирикраки създания, опашати човекоподобни, робо-хора/животни, митични герои (като Сизиф) и явни атаки към консумеризма. Необикновена работа.

Искате кичозна Американа от годините на Fitzgerald и неговия Jay Gatsby, разкошни Mercedes-Benz кабриолети, кристални костюми и мрежести маски, басейн партита с момичетата и едно торнадо, което преобръща всичко в хорър вечеринка на върколаци? Кака ви Lana Del Rey колажира всеки един от гореизброените елементи в бляскав гламур от попкултурен символизъм и високобюджетен подход към направи-си-сам естетиката на Born To Die.

Преди (или след) като изпива кръвчицата на нищо неподозиращия Michael Imperioli в Savage Good Boy, Michelle Zauner (Japanese Breakfast) минава през местния и изпразнен откъм клиенти супермаркет на забавен каданс, за да презареди с портокалов сок и малко нудли. Posing in Bondage печели с приятелското стилистично намигане към Fake Plastic Trees на Radiohead и тънката тема за нуждата от свързаност.

Семплите намерения на JARVIS COCKER да зарадва своя приятел WES ANDERSON с парче за саундтрака на Френският бюлетин на Либърти, Канзас Ивнинг Сън прерастват в цял албум с кавъри на емблематичен френски поп от 60-те и 70-те. Макар само версията на Christophе-овaтa Aline да се появява във филма, Chansons d’Ennui Tip-Top е чудесен прочит към музикалната епоха на ANderson-овата лента. Илюстрираният и анимиран от Javi Aznarez видеоклип към горната песен пък е истински шедьовър заради очарователния начин, по който героят на Jarvis танцува през действието и всички герои във филма на Anderson и събужда потентни въпроси защо не получава симпатичен онлайн сериал-компаньон на основното събитие.

Независимо дали го тълкувате като дистопична метафора за конформизма и нежеланото постпандемично завръщане в офиса, If You Say the Word е още един брилянтен Radiohead-ски коментар за отегчението в съвременното капиталистическо общество. Тънката граница между кинематографичен натурализъм, сатира и черна комедия позволява на режисьора Kasper Häggström да обърне гледната точка към мащабната безполезност на безличните хора като чаркове на една отдавна проядена и задъхваща се система.

Режисьорът Zia Anger и хореографът Monica Mirabile позволяват на Mitski да разкрие още веднъж своите ексцентрични и необуздани движения в ситуация, за която много хора са мечтали – на голямата сцена на празна зала, в която няма кой да гледа, коментира, снима и каквото и да било. Working for the Knife вълнува не само с блестящото си операторско майсторство и атмосфера, но и с бавния танц по коридорите, който се вие до достигане на екзалтирания душевен и телесен катарзис.

Nай-запомнящото се парче от новия слаб албум на Drake замазва иначе невдъхновеното положение с високобюджетна пародия на многобройни и все емблематични моменти от последните няколко десетилетия – от клипа към Call On Me на Eric Prydz, Popeye, Рамбо и Michael Jackson до кориците на романтичните чик лит книжлета, Water Runs Dry на Boyz II Men, I Want It That Way на Backstreet Boys и Sexy M.F. на Prince и Тhe New Power Generation. Изпипаната реклама на несъществуващия парфюм с просташко име Wet by Drake няма да я споменаваме, но шкембелията Drake и Драмбо: Първа кръв са право в целта.

Kendrick Lamar удря сериозно рамо на малкия си братовчед по всички възможни параграфи. Освен с потентни гостуващи рими в четвъртия сингъл от дългосвирещия дебют на Keem The Melodic Blue, Kenny помага с всички сили и за амбициозния видеоклип под сянката на неговата креативна му компания pgLang (комбо предприятиятието с продуцента и режисьор Dave Free). Family Тies изобилства от привидно несвързани помежду си и наслагващи се един върху друг епизоди с пого на мъже с ветровки, чернокожи балерини, схватки с бухалки, френетично танцуващ Lamar (с леко намигане към This is America на Childish Gambino). Normani също се появява за секунда в лимузината на двамата, както си му е редът.

Куклените клипове обикновено не са някаква революционна идея, а и кому е нужно? Важното е да са очарователно умилителни и простовати като That Life на Unknown Mortal Orchestra – чудесна илюстрация на текста със симпатичен мъпет около басейна, който танцува така, сякаш никой не го гледа, ползва самоснимачка, пресушава големи халби, среща се с извънземни в пустинята, остава без дрехи и накрая грохва от умора. Разбира се, хореографията и атмосферата в това чаровно видео са прекалено изпипани и интелигентни, за да се превърнат в TikTok предизвикателство – няма лошо.

Видеоклипът на Lumberjack продължава едва малко по-малко от 80 секунди, но въпреки това пращи от запомнящи се картинки, пословично остроумие и моментално разпознаваем стил. Натъпканите визуални референции и препратки към златните години на Холовуд, скъпата мода, приказките и хип-хоп културата демонстрират добре познатото чувство за хумор на Tyler, The Creator и неизчерпаемата енергия, с която съчетава всичките си съвременни вдъхновения (от Busta Rhymes до Buster Keaton и Wes Anderson), любими пастелни цветове и невъобразими детайли, появяващи се след всяко следващи гледане. Вместо да отговаря на грубите текстове с директни и доволно описателни екранизации, Tyler се чувства най-добре и винаги вдъхновен в нахъсания сюрреализъм – онази граница между фантазия и реалност, която няма аналог сред останалите му колеги.

Tirzah се доверява изцяло на Leah Walker за обложката и видеоклиповете към песните от последния си хипнотичен албум. Съвсем заслужено, предвид таланта на Walker да интерпретира интимността и странната клаустрофобичност на Colourgrade с комбинация от линейни сюжети и доза провокация към сетивата. Танцуващата двойка в Sink In джапа в канал през нощта без да можем да разберем къде са всъщност, кои са, защо се движат така френетично и каква е целта на постоянното отблъскване и сближаване един с друг. В същото време Tirzah подлага с думи като Come a little closer to me now, а цялата амалгама от танц, мрак, неизвестност и любов действа упойващо.

Black Midi описват пилотния сингъл от втория си албум Cavalcade като черна комедия за това какво би се случило с лидер на култ, когато последователите му се обърнат срещу него. Режисьорът и хореограф Nina McNeely (Климакс на Gaspar Noé) пък решава да интерпретира въпросната идея съвсем буквално и успява да направи своеобразно продължение на Уили Уонка и шоколадовата фабрика (ако съдим по шеговития най-популярен коментар под видеото в YouTube). Обшите неща са повече от очевидни, но енергичният клип към John L е задъхващ триумф на сюрреализма и очевидния символизъм.

Извънградското и потно момче Brandon Gray скучае в своята каравана, преди да срещне извънземния ангел Teddy Quinlivan и да остане обсебен от него, независимо дали го среща в своята кухня, по телевизията или на пода в хола. Дали всичко това се развива в главата на нашето момче или е самата истина остава с отворен отговор, но видеото на Jae Matthews и Caitlin Driscoll попива 80-арската синтпоп естетика на Boy Harsheр-овия ремикс и я изплюва окъпана в неон, David Lynch-овски паранормални случки, щипка Странни неща и Проклятието Блеър, фетишистки архетипи и обезоръжаващ магнетизъм.  

Най-коментираният и противоречив видеоклип на 2021 печели с няколко обиколки пред останалите заради безсрамния начин, по който манифестира чувството за (хомосексуална) безпардонност на своя титуляр, тролира всичките му критици и тясноскроени пуритани и успява да обърне цялата съпровождаща ги негативна енергия в наистина красива визия. Да, красива, дори когато се спуска по небесния стриптизьорски пилон до дълбините на ада и удря един танц в скута на Сатаната. Подобно на ваксините, Montero е идеален тест за интелигентност и приемственост.

Извънземните също са хора, които обичат да се забавляват, да бичат Playstation, да обикалят баровете с най-добрите си приятели, да танцуват сякаш никой не ги гледа и да си търсят любов за една нощ или малко повече. Безпардонно сексуалното парче Need To Know разиграва именно горния забавен сценарии от-до. Planet Her очевидно е много приятно място за забавления. И докато в очевидно много далечното бъдеще Doja Cat и нейните мацки (сред които и Grimes) се придвижват с летящ Uber, тук сигурно още продължаваме с любимата реплика нямам да ви върна.

Когато не чупи стойки и хореографии със своите добри приятелки Christine and the Queens и Caroline Polachek, Charli XCX обръща скръбните погребения на бившите си гаджета в танцови забави. Знойната девойка няма срам нито от траурната церемония, нито от самото шествия, пък какво остава за надграбния камък и почерпката след самото събитие. Всички паметни моменти от Good Ones са лека заявка какво да очакваме от нейния предстоящ албум Crash, излизащ на 18 март.

Sevdaliza става за таен агент. Дори и в напреднала бременност, героинята на нидерландската певица от нейния последен двоен клип се справя без проблем с половин дузина маскирани атентатори, имали неблагоразумието да я притеснят в свърмодерната й и леко футуристична резиденция. Уви, една упойваща инжекция във врата по-късно и вече е вързана и разкървавена в неизвестна лаборатория Класическият сценарий включва медицинка евакуация и киборг в нейн образ и подобие, за да е пълна лудницата, а бижутата са на Милко Бояров.

Meghan Thee Stallion сбъдва кошмара на всички лицемерни републикански сенатори и гневни бели мъже, имал дързостта да я критикуват и обиждат след гигантската провокация на WAP с Cardi B. Как? Като им туърква, тормози, гази с боклуджийски камион, натиска в асансьора и компютъра и им краде хамбургерите на всяка крачка. Елата за добрия спомен от най-добрите хип-хоп и рап клипове от последните двайсетина години и останете за бруталния последен кадър – право в… да не казваме какво точно.