Последна нощ в Сохо е най-личната, амбициозна и увлекателна история, която нейният създател е разказвал някога. Подобно на голяма част от предишните му ленти, осмият филм на виртуозния режисьор и сценарист Edgar Wright (Зад волана, Шон от мъртвите, Скот Пилгрим срещу света) не губи време, за да ни прегърне елегантно и напоително със своя жанров меланж от мета мюзикъл, страховита мистерия, психологически хорър със слашър заемки от любими вдъхновители и необикновено пътешествие във времето и пространството назад към най-бляскавите и най-мрачните кътчета на Лондон от 60-те.
Още в първите двайсетина минути дават да се разбере, че Последна нощ в Сохо е чудна еманация на дългогодишния и добре култивиран интерес на Wright към странни истории през погледа на музикални винетки и попкултурни препратки, които винаги се редуват с уважение към оригинала и изпълват съдържанието на всеки негов филм с приятен хумор. Лондонският филм на Wright обаче започва в провинциалeн Корнуол и къщата на обсебена от 60-тe Eloise Turner (Thomasin McKenzie, В капана на времето, Джоджо Заека), която мечтае за кариера в модата и е преследвана от видения на мъртвата си майка.
Секунди след като е приета да следва в London College of Fashion, Eloise събира любимите си плочи и чорапи в очукан куфар и потегля към столицата, за да последва мечтите си. Очаквано, Лондон е далеч от бляскавото и идеализирано място в представите на младата девойка, която се нанася да живее в къщата на строгата г-жа Collins (последната екранна роля на Diana Rigg). Още в първата вечер на новото място обаче Eloise успява да се озове по мистериозен начин в 60-те години на миналия век в Сохо. Именно там вижда за пръв път ослепителаната и бленуваща да стане певица блондинка Sandie (Anya Taylor-Joy, Вещицата, Дамски гамбит).
Нахаканата Sandie танцува като богиня, движи се елегантно и самоуверено като Brigitte Bardot и се надява да стане следващата Cilla Black, но обещавата среща с харизматичния играч и (метафорично казано) мениджър човешки ресурси Jack (чудесен Matt Smith) не води до желаните резултати. Размиването на границата между настояще и минало и фантазия и реалност в две хронологични линии, които преобръщат живота и на девойките, обречени да открият как под привидния блясък на миналото се крие зловещ капан с ужасяващи последствия.
Без да разкриваме poweè подробности от сюжета (за да не ви развалим удоволствието от бруталните обрати), можем само да споменем, че проникновеното гмуркане на Wright в тъмната страна на тази влиятелна епоха се преобразява много бързо от психологически трилър в стилен хорър с великолепно операторско майсторство от Chung-hoon Chung и пълнокръвен наратив, танцуващ около своя невъзможно добър саундтрак.
Тежките фенове на Wright и особено тези на музиката в Зад волана ще останат приятно изненадани, защото този път режисьорът успява да надмине дори самия себе си. Беглите контури на Последна нощ в Сохо се появяват още преди десетилетие с плейлист от любимата музика от 60-те, която Wright познава добре покрай наследената фонотека на своите родители. Ранната мания по Swingin’ Sixties и психологическите хоръри от края на 60-те и началото на 70-те вършват останалата работа.
Но вместо да изпаднат в капана на носталгията и праволинейното идеализиране на отминали епохи, Wright и другия сценарист на филма Krysty Wilson-Cairns (1917) успяват да превърнат психеделичната фантазия за връзката между две идеалистични, но покварени от порока на своето време момичета в приятно стилен и доволно мрачен хорър, чиято стилизирана повърхност е обръгната от участието на легендарни британски актьори като Rigg, Rita Tushingham и Terence Stamp в ролята на съмнителен и заплашителен досадник, който постига повече с един поглед и подръпване на реверите, отколкото всички млади звезди накуп.
По-критично настроените журналисти критикуват последната третина на филма, но не и цялостната история на Wright и Wilson-Cairns, която успява да концетуализира проблеми като токсичната мъжественост, психичното здраве и генералния въпрос дали връщането назад във времето е сбъдната мечта или мрачен кошмар. Последна нощ в Сохо обаче е просто великолепен с пулсиращата си душа, чувство за ритъм и таланта на човек, който наистина обича своите герои и не се страхува да вникне в най- тъмните страни на своята любима епоха. Последният филм на Edgar Wright очарова със софистициран сексапил, който не тежи с излишна претенция и печели с наивитет, висока класа, уважителни препратки и чисто забавление от първата до последната секунда.
Последна нощ в Сохо е в кината.
