Ревю: Childish Gambino и Kid Cudi

Два от най-силните албуми на 2016 излизат именно в края на годината през декември. По приятно стечение на обстоятелствата или щастливо съвпадение, трябва да говорим и да слушаме напоително страхотните записи на двама от (както се оказва без особена изненада) най-големите новатори в съвременната поп, хип-хоп и соул музика – Childish Gambino и Kid Cudi. И докато първият от двамата прави вероятна най-силната година в кариерата си след огромния успех на сериала Атланта, Scott Mescudi успява да се изгуби и намери отново само в рамките на няколко месеца. Браво и на двамата.

CHILDISH GAMBINO – Awaken, My Love (Glassnote)

Първите два сингъла от новия албум на Childish Gambino бяха категорично заявка за завой в музикалната посока на актьора, продуцент и рапър Donald Glover, който досега се задоволяваше предимно с речитативи и по-стандартен хип-хоп. Не че през годините Gambino не е правил забежки към по-интересно звучене, но едва ли допреди излизането на Me and Your Mama и Redbone някой е очаквал да го види в ролята на автор на гигатски по размерите и своята реализация опус от психеделичен фънк, соул и арендби с убийствени фалцети и пеене, повтарям, пеене, а не речитативи. В Аwaken, My Love! Gambino се проявява не само като отличен певец, но и като продуцент, композитор, лидер на бенд и въобще леко ренесансова личност ала Chance The Rapper – артист, който тепърва ще разкрива нови вселени от неподозирания си талант.

И докато основният въпрос след първите няколко преслушвания бе откъде ги вади тези страхотни Prince-оподобни и D’Angelo-подмокрящи фалцети, то скорошното му поразяващо изпълнение на Redbone в шоуто на Jimmy Fallon разсея всякакви съмнения дали и доколко гласът му е моделиран. Де да беше само това! Awaken, My Love! e фантастичното 49-минутно приключение на очевиден мултиинтрументалист в позабравената ненормална част на добрия стар фънк, което не само надгражда, а буквално отнася предишните му албуми от конвенционален рап с амбициозни и емоционални психеделични, искрени и определено космически мелодии и истории както никога досега. Бягаството от конвенционалната структура и жанровите ограничения не пречи, дори напротив – липсата на откровени и запомнящи се от първо слушане хитове позволява постепенното задълбаване в многопластовия характер на всяко всно от единадесете парчета в страхотния албум на Gambino.

Слушай в Spotify / Купи от iTunes

KID CUDI – Passion, Pain & Demon Slayin’ (Republic)

И на Cudi, както и на всички останали през 2016, не му е лесно. Смразяващата критика на миналогодишния му албум с алтернативен рок Speedin’ Bullet 2 Heaven го хваща не толкова неподготвен, колкото изненадан от това дали въобще има фенове и кои са хората, които го слушат. Дългогодишната му депресия и борба с мрака се засилва още повече – състояние, ескалирало след няколко Twitter войни и нападки към колегите в индустрията. Кулминацията – искреното обръщение към феновете  всички останали, публикувано във Facebook малко след като се е настанил доброволно в рехабилитационна клиника, за да се лекува от тежка депресия и суицидни мисли. Истинската изненада за него през последните дванадесет месеца е наистина как е успял да преживее цялата драма и да намери време да запише последния си албум Passion, Pain & Demon Slayin’ за по-малко от 180 дни до средата на август.

Passion, Pain & Demon Slayin’ e наистина дълъг 90-минутен албум, който е продуциран от дългогодишните колаборатори на Cudi в лицето на Mike Dean и Dot da Genius. 19-те парчета в очевидно концептуалния диск на Cudi са разделени в четири основни действия, озаглавени в траклиста като Tuned, Prophecy, Niveaux de l’Amour и It’s Bright and Heaven Is Warm. На пръв поглед – всички предпоставки за неразбираемо и трудно за слушане наведнъж старание на артисти, които изкарва всичките си конфликти чрез музика. Cudi обаче си е зверски талантливо момче, което успява да сърфира върху многобройните си влияния и да експериментира с жанровата търпимост по много необичаен начин. Започвайки от познатите упойващи бийтове и дълбоки басове на откриващото размазване в първия сингъл Frequency и минем през фънки поп ритъма на By Design (една от колаборациите му с Andre 3000 в диска), невероятната атмосфера и текстури на гениалната колаборация с Willow Smith Rose Golden (вероятно най-силното парче в целия албум), футуристичното звучене на Dance 4 Eternity и Mature Nature и неколкократните заигравки с Pharrell – Passion, Pain & Demon Slayin’  е трудна за възприемане, много дълбока, богато, спонтанна, интересна и вълнуваща модерна класика, която трябва да бъде слушана неколкократно, внимателно и високо на слушалки, за да обладае изцяло. Търпението обаче си заслужава.

Слушай в Spotify / Купи от iTunes

  • vremarketo

    Знаете от къде в София мога да си купя албума на Childish Gambino?

  • vremarketo

    ли*