PERFUME GENIUS – No Shape (Matador)
Празнината от позагубилия се Patrick Wolf в нишата на експерименталния камерен поп се запълва добре от Mike Hadreas – 35-годишният певец и композитор зад псевдонима Perfume Genius, който триумфира над побоите, хомофобията, алкохолизма и наркоманията от досегашния си проблемен живот с новия си партньор и сътрудник Alan Wyffels и еуфоричен поп шедьовър от най-висока класа. Четвъртият му албум No Shape се приближава най-близо до по-лесно смилаемото и любопитно мелодично поп звучене, което може да намери по-голяма публика. И макар на първо слушане Hadreas да звучи спокоен, трезв, самоуверен и не по-малко чувствителен, No Shape не бива да бъде ограбван от съмненията за комерсиален проект с еуфорични химни (Otherside и Slip Away). Последният албум на Perfume Genius е фантастичен и много красив поп с богато текстурирани мелодии и достатъчно мрачни обрати, които се вият около тъжния глас и деликатно пиано и синтезатор на Hadreas (мрачният химн Go Ahead). Не всичко е LSD еуфория – акустичната китара и щрайхове на Valley допринасят за неподражаемия и леко 80-тарски характер на този модерен шедьовър, който не бива да остава пренебрегнат. 5/5
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
Изминало е десетилетие от същинския пробив на канадската инди поп девица Leslie Feist с деликатните My Moon My Man и 1, 2, 3, 4 – практически цяла вечност в живота на музикалната индустрия напоследък. Лошо няма – първият албум на Feist от шест години насам звучи като страшно интимен и акустичен трактат върху най-силните страни на The Reminder от 2007. Бавните и нерядко мрачно меланхолични мелодии и екзистенциални текстове на девойката от Торонто се разгръщат бавно и трупат пласт след пласт като някакъв добре премислен камерен концерт, способен да спечели дори незаинтересования слушател с опойващото чувство на топлина и спотаен рокендрол за дървосекачи. Макар и да е предимно акустичен, добре нюансиран и разнообразен албум с мимолетни рокендрол изблици, Pleasure e най-неклишираното вдъхновение от PJ Harvey, което сме слушали напоследък. 4/5
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
Анимационната поп/рап/рок група на Damon Albarn и Jamie Hewlett посреща световния апокалипсис с безброй гости, от които може да ви се завие глава още преди да ви атакуват с бързите стакато бийтове на Ascension. Vince Staples, Popcaan, Benjamin Clementine, D.R.A.M., Zebra Katz, Kilo Kish, Kali Uchis, Kelela, Danny Brown и Jehnny Beth от Savages си партнират с легенди като Mavis Staples, Pusha T, Carly Simon, Grace Jones и Anthony Hamilton и хаус легенди като Jamie Principal и Peven Everett в траклиста на Humanz, дори старият враг на Albarn от 90тарската война с Oasis, Noel Gallagher, се появява за малко в We Got the Power. Подобен списък от абсолютно различни фости е гаранция за абсолютно разнообразие и чести пристъпи на гениалност. Социалният контекст от първото изречение не е случаен – Ascension започва с заплашителна въздушна сирена, която дава началото на един истински парти албум за края на света. Проповедите на интересните гост вокалисти продължават почти до края с епичното Hallelujah Money на Benjamine Clementine, който убива със своя Nina Simone-овски глас и свръхдоза саркастичен антикапитализъм. Оригиналният плейлист на луксозното издание с 26 песни причислява Humanz по-скоро към категорията на модерните напоследък смесени касетки, но, похвално за Albarn, енергията не ви оставя да дишата спокойно нито за секунда. 3,5/5
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
DOESN’T FROGS – Afterlife (самиздат)
За щастие, можем да се похвалим и с българска музика, която надскача ограниченията и стереотипите на локалната среда и нелепите опити за подражание на световната сцена. Година и половина след последното си EP, пичовете от Doesn’t Frogs рафинират своя буен шугейз и мелодичен пост-пънк с повече вокални партии, още повече енергия и много повече експерименти със синтезаторите и добре овладяния индустриален шум от предишните им проекти. Afterlife e същинска и абсолютно завършена еманация на най-силните страни на бандата, а именно онази първична сила и френетични повтарящи се мелодии, обновени с лека кинематографична атмосфера от банда, която не би имала нишо против да отреже малко глави в кървав филм на Robert Rodriguez. 3/5
Слушай/Kупи от Bandcamp
