Филмите на 2020

Брутални исторически драми, леки сай-фай комедии, силни екранизации на класически романи, оригинални хоръри, претенденти за оскари, музикални филми и танцови документалки – прегледът на най-доброто от 2020 продължава следпразнично с 15 филмови продукции от Щатите, Италия, Дания, Франция, Австралия, Русия и Великобритания. Уви, все по-малко от заглавията стигнаха до големия екран, но разпространителите все по-често намираха път до публиката си с помощта на стрийминг платформи и онлайн наеми. Стискайте палци киното салоните да отворят скоро и наваксвайте с най-добрите филми на 2020.

Another Round

Thomas Vinterberg

Заглавието на този скрити шедьовър заслужава да остане в оригинал (Druk на датски, Another Round за останалите пазари), най-малко за да не погубим и частичка от неговата многозначност. Поредната комбина на винаги приятния Mads Mikkelsen с режисьора Thomas Vinterberg (Ловът) разказва за на пръв поглед необикновен, но всъщност много логичен за датската алкохолна култура експеримент – четирима приятели решават да променят скучния си живот на училищни преподаватели и вяли съпрузи в Копенахаген с полеви тест на истинската теория на норвежкия психиатър Finn Skårderud, че се раждаме с прекалено ниско съдържание на алкохол в кръвта, за да функционираме нормално и да не изпадаме с постоянни депресии и екзистенциални кризи. Братският квартет се впуска в пиене в работно време, за да открие как постоянното чувство на опияние влияе сериозно върху преподаването, любовта в семейството и генералното им отношение към живота. Добрите пиячи обаче знаят, че всеки алкохолен възход е последван от неминуемо падение с разбито здраве, връзки и кариери. Хубавото на Another Round обаче е, че не се задоволява да бъде само обикновена провокация към мястото на алкохолизма в съвременния живот, нито пък много тежък екзистенциален поглед върху кризата на средната възраст, а вместо това предпочита да очарова като отрезвяваща и много приятна трагикомедия за остаряването, пробуждането, вторите шансове и истинското приятелство с вероятно най-силния филмов финал на 2020.

Мартин Идън

Pietro Marcello

Италианецът Pietro Marcello прави епична екранизация на класическия роман на Jack London за млад мъж, който успява да издрапа от капана на бедността, за да спечели сърцето на момичето от заможния род, завъртяло главата му. Мартин Идън въздействащо третира наболялата тема за социалната мобилност и вечната схватка между лява и дясна идеалогия, разкрива прекрасния Luca Marinelli за още по-широка публика и прави всичко това с допълнителния сладък привкус на Италия.

Първата крава

Kelly Reichardt

Орегон, 1820, нетипична уестърн история за приятелството, капитализма, емигрантството и мъжествеността. Cookie Figowitz (John Magaro) е готвач на група трапери и случайно среща King Lu (Orion Lee), който бяга от руснаци. Cookie го крие при себе си, докато и двамата не избягват и се намират отново случайно в един бар. Мъжете заживяват заедно и почват да търсят начин да печелят пари, но търсят подходящата схема – Cookiе почва да прави сладки, за които крадат млякото от първата и единствена крава в Орегон, собственост на губернатора на областта. Сладките стават супер, но и източник на наближаваща беда. Филмът е тихо емоционален с красиви сцени, като откриващата и финалната, които се превръщат в своеобразно огледало на минало и бъдеще.

Върлината

Кантемир Балагов

Две жени, белязани от опустошителната Втора световна война, опитват да продължат живота си в Ленинград и да излекуват раните си с нов живот – в буквалния и преносния смисъл. Върлината (Beanpole на английски) е изключително емоционална и въздействаща драма, в която историята, играта на двете главни героини и страхотната кинематография се надпреварват. Руската драма е още по-впечатляваща и като амбиция, и като реализация, предвид скромния жизнен опит на родения през 1991 режисьор Кантемир Балагов, на когото спечели наградата за режисура в Кан миналата година.

Американска утопия

Spike Lee

Технически погледнато, музикалните филми също са филми, така че защо да не включим най-добрия от тях за последните години? 36 години след несъмнено най-великия концертен филм в историята Stop Making Sense, David Byrne (кой друг?) класира още един претендент в класацията – бродуейският спектакъл за албума American Utopia, фокусиран изцяло върху идеята за връзка между хората. Зад аскетичната сценография на целия концерт се крие желание за акцент върху посланието (равенство, климатичен активизъм, приемственост към мигрантите), бруталната хореография и самата музика, а изчистената концепция на Byrne ескалира постепенно в естетска, но дивашка по дух и заряд амалгама от перкусии, китари, синтезатори и съвременен танц с множество препратки към Dali и дадаизма. За разлика от нарочната идея за поп концерт под формата на концептуален театър в Stop Making Sense, American Utopia е далеч по-достъпен, интимен, енергичен и човешки музикално-танцов спектакъл. Цялото Boyscout ревю е тук.

Реликва

Natalie Erika James

Изгряващата австрало-японска режисьорка Natalie Erika James прави един по-различен хорър със символичен поглед към старостта и деменцията. Какво е да изгубиш спомените си лутащ се в коридорите на паметта си и своя собствен дом? Kay (Emily Mortimer) е отчуждената дъщеря на Edna (Robyn Nevin), възрастна вдовица, която живее сама в отдалечена къща във Виктория, Австралия. Когато Edna изчезва, Kay и дъщеря й Sam се връщат в стария семеен дом, за да я търсят. Edna мистериозно се появява без спомен къде е била, а самата къща започва да отразява изкривяванията на болния й от Алцхаймер ум – извезан от странни завои и несъществуващи места, които придават физическа форма на собственото й чувство на страх и недоумение.

Лято 85

François Ozon

Oкъпан в слънчеви лъчи и ярки цветове и изненадващо свеж дори когато добива тъжен оттенък, Лято 85 на френския режисьор е закачливо намигване към куиър психологическите драми от началото на неговата кариера. Félix Lefebvre влиза в ролята на Аlexis – 16-годишен тийнейджър, който живее в морски курорт в Нормандия през 80-те заедно със своите родители. Покрай едно почти злополучно плаване със своята лодка, Alexis се запознава със спонтанния, самоуверен и отскоро пълнолетен David (Benjamin Voisin). Искрите пламват веднага, за да дадат начало на интензивен шестседмичен летен романс, и макар Лято 85 да няма типичната острота на Ozon, непретенциозният му чар и запомнящата се игра на главните актьори несъмнено го правят един от най-приятните за гледане и увлекателни филми на френския режисьор. Емоционалността, цветовете, музиката, дрехите и прическите навяват усещане, че той по-скоро е от, а не за 80-те – далеч от поредния бързосмилаем ваканционен романс и със сериозен потенциал да се превърне в носталгична и много красива класика за съзряването.

Sound of Metal

Darius Marder

Aко трябва да обясним защо Sound of Metal е тих триумф, можем да споменем дори само две причини – вдъхновеното превъплъщение на Riz Ahmed (който няма слаба роля напоследък) и решението на режисьора и сценарист Darius Mader да разкаже своята история за преоткриване през призмата на една често пренебрегвана част от обществото. Сюжетът на този страхотен филм проследява няколко месеца от живота на Ruben (Ahmed) – пънк-метал барабанист, който се пази от загърбените демони и се препитава с енергични гигове и непрекъснато турне в компанията на своята партньорка на сцената и в живота Lou (Olivia Cooke). Оглушителният тътен обаче бързо е заменен с влудяваща тишина, когато Ruben започва внезапно и прогресивно да губи слуха си. Болезненият сблъсък с този неочакван обрат и страхът на Lou дали няма да го изпусне отново в пропастта на хероиновата зависимост карат нашето момче да се откаже от турнето и да се паркира неохотно в комуна за глухи. Оттам нататък Ruben е принуден да се научи как да приеме своята съдба, да забрави миналото и да се преоткрие отново не просто с помощта на другите, а най-вече със самия себе си. Sound of Metal трогва до болка не просто заради метафората за минали зависимости и унищожителния стремеж да гониш отдавна изгубени неща, но с впрягането на брилятния звуков дизайн (задължителен Оскар!) в създаване на уникална емоционална атмосфера, която ни вкарва право в съзнанието на Ruben. Да, тих шедьовър, който крещи със силата на своята иновативност и забележителни творчески постижения.

Палм спрингс

Max Barbakow

Сай-фай романтична комедия с участието на Andy Samberg? Пълнометражният дебют на американския режисьор Max Barbakow e равни части неочаквана, забавна и леко малоумна хипотеза за стойността на живота без последствията или обещанията на утрешния ден, която колкото бяга от клишетата в ромком жанра, толкова и го почита по свой начин. Без съмнение, Палм спрингс беше сред най-приятните изненади на 2020 за почитателите на добрия хумор и врътките в пространствено-времевия континуум.

Манк

David Fincher

В годината на отложените блокбъстъри и затворените киносалони, Netflix продължава да доминира не само с хитови сериали, но и с оскарови претенденти. Фиктивната драма за борбата на болезнено остроумния алкохолик Herman J. Mankiewicz (Gary Oldman) да завърши сценария на Гражданинът Кейн връща David Fincher в обятията на голямото и амбициозно кино със своеобразно любовно (и много токсично) писмо, което почита златните години на Холивуд и неговите интриги. От чудния 40-тарски формат и нарочните ретро ефекти до прекрасната амалгама на политика, филмово изкуство, (само)разрушителни импулси, противоречиви взаимоотношения и актьорски превъплъщения, Манк несъмнено е артистичен и режисьорски шедьовър на един един безспорен гигант като Fincher.

Делото срещу седемте

Aaron Sorkin

Вероятният победител в категория най-добър филм в наближаващия сезон за награди разказва за бунта на група американски младежи срещу войната във Виетнам на среща на Демократическата партия през 1968 по сценарий и под режисурата на ветерана Aaron Sorkin. Изправени несправедливо пред съда, филмът проследява в обратна хронология събитията, които напомнят много за случващото се през 2020. В ролите са железните Yahya Abdul-Mateen II, Sacha Baron Cohen, Joseph Gordon-Levitt, Michael Keaton, Eddie Redmayne и Jeremy Strong. Ще оцелее ли демокрацията? Струва ли да се бориш, когато несправедливостта изглежда непобедима? Въпросите са също толкова валидни днес, колкото са били преди 50 години.

Кънингам

Alla Kovgan

След почитта отдадена на Pina Bausch от Wim Wenders във фантастичното 3-Д на Pina, идва ред на друга структуроопределяща фигура на съвременния танц. Кънингам проследява живота и еволюцията на Merce Cunningham, но по-важно Alla Kovgan представя отпечатъка на легендaрния хореограф и танцьор върху света на движенческото изкуство и значението на интердисциплинарния подход в работата му (с хора като авангардния музикант John Cage и предшествника на американския поп арт Robert Rauschenberg) със забележителна интимност и много триизмерна красота.

Мисля да приключа нещата

Charlie Kaufman

Не се притеснявайте, ако се наложи да гледате обяснения за същинския замисъл и финал на последния филм на Charlie Kaufman. Сценаристът на Блясъкът на чистия ум и Да Бъдеш Джон Малкович обича да работи със сюрреалистични главоблъсканици за смъртта и отчаянието и едноименната адаптация на новелата на Iain Reid от 2016 не прави изключение. Пътуването на Jake (Jesse Plemons) и неговата приятелка (Jessie Buckley) до провинциалната ферма на неговите родители изисква пълна концентрация у зрителя и редува комедия, хорър, фрагментирани детайли, аскетични диалози и богати вътрешни монолози, за да ни потопи в доста объркваща поема за желанието, мъката и скръбта. Мисля да приключа нещата е едновременно труден и доволно мъчен за обяснение, но и много привлекателен филм заради феноменалните превъплъщения на Buckley, Plemons, Toni Collette (в ролята на лудата майка) и David Thewlis (в ролята на бащата) и богатото, нюансирано пътешествие в подсъзнанието на един пропилян живот без любов.

Ема

Autumn de Wilde

Поредният филмов прочит на романтичната класика на Jane Austen е доста бонбонен и безкрайно стилизиран, но изпипан. Режисьорката Autumn de Wilde, която очаквано е фотограф с много специфичен стил, дебютира силно с блестящ актьорски състав – новата всеобща любимка от Дамски гамбит Anya Taylor-Joy, Bill Nighy, Mia Goth, Josh O’Connor, Miranda Hart, Johnny Flynn и Callum Turner. Ако търсите лек филм, който е пиршество за очите, граничещо на моменти с кича, готин актьорски състав и малко романтика, това е вашият филм.

Притежател

Brandon Cronenberg

Синът на David Cronenberg доказва, че крушата не просто не пада по-далеч от дървото, но нерядко може се разпише по свой собствен и необикновен начин. Сай-фай трилърът Притежател телепортира в опасно близкото бъдеще, където елитният корпоративен наемен убиец Tasya Vos (Andrea Riseborough) използва специална машина и мозъчни импланти, за да обладава съзнанието и телата на неподозиращи жертви, чрез които да екзекутира своите цели. Попадането в капана на съзнанието на последния притежаван Colin Tate (Christopher Abbott) обаче ескалира в много кървав и стресиращ боди хорър за загубата на собствената идентичност, нахлуването (меко казано) в личното пространство, контрола на съзнанието (в прек и преносен смисъл) и заличаването на чувствата. Притежател е (не)реално добър сай-фай хит, който не трябва да бъде пропускан и загатва за способността на Brandon Cronenberg да напише и режисира бъдещ шедьовър.