Времето е облачно с филии във видеото към величественото Corner of My Sky на уелската прицеса на вглъбената електроника Kelly Lee Owens. Макар в песента й да гостува John Cale от (структуроопределящата група) The Velvet Underground, Owens отстъпва главната роля в хипнотичното видео на симпатягата Michael Sheen, който влиза в битка за разсъдъка си с палаво малко тостерче.

Американски психар среща Франкешнщайн и Изгубената магистрала в просторния палат на богати наследнички? Кървавото видео на хитовото режисьорско дуо Pasqual Gutiérrez и Raul Sanchez (отговорно и за доста читави клипове на Rosalia и Bad Bunhy) е готин коментар за сериозните теми и ужасите от гореспоменатите филмови класики, които често пъти се случват зад затворените врати на привилегировани животи, далеч от очите на простосмъртните. Самият The Weeknd е принизен до отрязана глава ала баскетболна топка, подходяща само за сексуално насилие и обожание. Чудна връзка, няма що.

Бразилското дуо Alaska за малко бие испанците Canada (Physical на Dua Lipa) в надпреварата за поп видео на годината. Младежите от Сау Пауло създават истинско визуално пиршество за сингъла Are U gonna tell her? от подценения последен албум на Tove Lo, която продължава да върви все така убедително по ръба на супер комерсиалност и оригиналност. Макар видеото да излезе още в първите дни на годината, бързо стана незабравимо, заради експлозивната схватка между хумор и напрежение, сюрреализъм и битовизъм, движение и емоция, освен че пращи от готини цветове, смели решения и страхотна енергия, разбира се.

От дистанцията на времето, един от най-впечатляващите клипове на Moses Sumney (който прави само такива, така или иначе) може да се разглежда като някаква много навременна и доста първосигнална метафора за глобалната пандемия и задаващия се апокалипсис, но всъщност тази чудесно режисирана ода за мазохизма е ескапизъм от най-висша класа. А да, сещате ли се за по-запомняща се метафора на 2020 от конника на апокалипсиса, обяздващ линейка?

Французойката откри годината със силно EP и също толкова впечатляващ придружаващ мини-филм/макси-видеоклип. 14-минутното видео към La Vita Nuova превръща песните й в картини, в които музика се пресича с кино, танц и мода. Равни части визия, амбиция и замах, това е есенцията на всички аспекти на Christine and the Queens, дестилирани в завършен продукт на съвременния арт-поп, а черешката на върха му е Caroline Polachek по Saint Laurent и космати мишници.

Лондонският тренчкот римейк на Тигър и дракон започва с брилянтна хореография, минава през неочаквана кулминация и приключва с мудна обиколка на града така, както само един цар на сюрреалистичния реализъм като Hiro Murai (Атланта, This is America) го може. Типичният пиниз на режисьора да вкарва необикновеното в уж стандартни истории ескалира с пълна сила като контрапункт на воплите на FKA twigs, опитваща да спаси разпадаща се връзка. Явната метафора жегва моментално.

Френският агент провокатор търси очарование в монотонното ежедневие на семеен мъж над 40 – лежи в мръсното пране, плува из закуската на децата и (тайно) се наслаждава на формите на съпругата си. Помагат режисьорката (и фотограф, и илюстратор) Valentine Reinhardt, няколко ръкавици за миене и, както винаги, безупречното чувство за стил на мосю Tellier.

Макар сатанинската рок опера на Isamaya Frrench за Gospel For A New Century да е не по-малко въздействаща, визуализацията към прелестния дует с Diana Gordon печели фиктивното съревнование заради пълнокръвния римейк на David Cronenberg и неговата Катастрофа, прекарана през блендата на сюрреалистична история за опасен любовен триъгълник, разюздани жени с лапички върху гърдите, екстравагантни кабриолети и епични китарни сола ала Lenny Kravitz някъде в южняшкия Библейски пояс. Разходете се до Vimeo за цялата NSFW и нецензурирана красота на Kerosene!

След появата му в Boyscout селекцията на най-добрите албуми и песни на годината, Mike Hadreas прави хеттрик с видеото към Describe, в което американецът разгръща привидно безграничния си талант и като режисьор. Всеки кадър в изключително красивото, пасторално видео от последния албум на Perfume Genius изглежда като ренесансова картина с богати цветове и светлосенки, както и пълни със смисъл композиции и натюрморти от човешки тела. Отново е намесена и Kate Wallich, едно от най-популярните имена от света на съвременния танц, която заедно със своята трупа стои зад многозначителното движение в клипа.

Видеоклипът към последния сингъл на Phoebe Bridgers може да влезе в настоящата класация само благодарение на замесения екип. Phoebe Waller-Bridge от Флийбаг? Paul Mescal от Нормални хора? Сериозното чихуахуа Charlotte незнайно oткъде? Комбината на тази трижде артистична четворка е супер не само защото се случва на гърба на споделено карантинно приятелство между замесените, нито пък защото втората поред роля на Mescal, натоварен да изнесе цялото действие на гърба си по подобие на Rolling Stones-овото Scarlet отпреди няколко месеца, ами заради сюрреалистичната многозначителност на историята, която изисква поне няколко гледания, за да бъде асимилирана (без обещания да бъде разбрана напълно). Каквато е и целта, ала David Lynch.