Албумите на 2020

Годината, в която счупихме всички рекорди по продължително слушане на музика, гледахме онлайн концерти кротко у дома, страдахме за фестивали, екзалтирахме се от (поредното) завръщане на диското, плакахме на откровенията на вглъбени гении и почивахме с лежерни аналогови и електронни звуци. Въобще, твърде често музиката беше най-сигурното убежище от цялата лудост и пералня на последните 12 месеца. Колкото и да я псувате за всичко останало, #2020 остава в историята с ето тези невероятни албуми, която спасяват вчера, днес и утре.

РЕДАКТОРИ
Петър Грудов, Светослав Петров

АВТОРИ
Александър Владимиров, Владимир Константинов, Гергана Дамянова, Иван Хадживеликов, Максим Мокдад, Мая Стефанова, Петър Грудов, Радослав Гулеков, Светослав Петров, Светослав Тодоров, Филип Морозов, Христо Станкушев

ТЕХНИЧЕСКА РЕАЛИЗАЦИЯ
Sofia London Moskva

ДИЗАЙН
2MBD

КОЛАЖ
Пи

ПЛЕЙЛИСТ
YouТubeSpotify

АРХИВ
Boyscout ТОП 50 • 20102020

Pleasure, Joy And HappinessDay End

Eddie Chacon

50

Ако музикалните медии обожават нещо повече от това да изобретяват креативни етикети за нови жанровe, то това несъмнено са историите за възкръсването на добре забравени (или заточени) фигури от културното небитие. Независимо дали става дума за музиканти, работили дълбоко под медийния радар, завръщащи се от дълга пенсия или изкупващи стари грехове, историите за неочаквано успешното второ действие са истински допаминови бомби. В това отношение, предисторията на Pleasure, Joy And Happiness e същинска свръхдоза. Албумът на 56-годишния Chacon, познат почти ексклузивно като дългокосия фалцет в нео-соул хита Would I Lie To You на Charles & Eddie е записан с продуцента John Carroll Kirby (Solange, Frank Ocean). Липсата на публичен профил и очаквания несъмнено спомагат за доброто впечатление при първата среща с този приглушен и сравнително кратък албум. Семплите и размити синт щрайхове, тиктакащи аналогови перкусии и минималистичен инструментариум напомнят на футуристична соул находка от началото на 80-те, за която лейбъли като Numero Group и RVNG дават мило и драго. Откриващото Trouble звучи досущ като извадка от Inspiration Information на Shuggiе Otis с гост вокали на Marvin Gaye. My Mind Is Out Of Its Mind e Hall & Oates балада, пречупена през hypnagogic призма. Най-амбициозно звучащото и дълго парче Above Below си позволява разточителството да добави мелотронен хор и DX подобие на клавесин към изискано монохромната палитра. Може би съвсем тенденциозно и целенасочено, соловият дебют на Eddie Chacon e изненадващо добър ордьовър, който изостря апетита към бъдещите му изяви. Някъде, в самотата на своето студио, Justin Timberlake слуша внимателно и прилежно води записки в дневника Креативен ренесанс 2025.

925Domino Recording

Sorry

49

Sorry влитат с безпардонна британска арогантност сякаш от нищото, но с пълна увереност, че дебютният им албум 925 е нещо, което ще се запомни. И са прави – спотайвали се досега в локалния ъндърграунд, петорката от Северен Лондон жъне плодовете на няколко години сингли и микстейпове в албум със символична обложка – сребърен медальон с името на групата, риба и бижутерийния знак 925. Заигравките тук са няколко – 925 като знак за сребро е споменат в Rock’n’Roll Star ( You’re pure silver, 925), рибата символизира миналото име на формацията (Fish), а 925 може да се тълкува и като ежедневната мантра на средностатистическия работник (nine to five). Тази времева закачка е пренесена и в първия сингъл Right Round The Clock, левитиращ някъде в пространството между месомелачката на злободневието, интимните трепети на квартален тарикат и въжделенията за бърза слава на сервитьорка в бар. Подкрепен от препратка към Mad World на Tears For Fears в припева, Right Round The Clock задава тона за наситено с ирония и цинизъм преживяване, което редува яростта на The Kills, меланхолията на The XX и авангардизма на King Krule. Последният вероятно е малко притеснен от новата конкуренция и иска да си получи саксофона обратно. Sorry, изглежда, не съжаляват.

After HoursThe Weeknd XO

The Weeknd

48

През 2020 смъртта на алтернативните жанрове се оказа преувеличена: Taylor Swift превърна акустичната китара и пианото в основните си оръжия по пътя към върха на класациите, Miley Cyrus прекара значителна част от годината в правене на кавъри на стари класики, а The Weeknd се потопи в синтпоп мелодиите и неоновата естетика до степен, в която може да си представим Morten Harket от A-Ha да се чувства ограбен. Последният албум на кандаския изпълнител Abel Tesfaye излезе през март, малко след като го гледахме (с малка роля – бел.ред.) в Uncut Gems, и е за всичко, което трудно можехме да правим през останалата част от 2020. В After Hours комерсиалното и артистичното е перфектно смесено, а може да се обзаложим, че на Blinding Lights ще се танцува и след години.

What We Drew 우리가 그려왔XL Recordings

Yaeji

47

Започваме с първия въпрос, който може да ви тормози – произнася се Ийджи. Дядо ѝ го произнася като Йеджи, но името си е нейно, така че тя знае най-добре. Американо-корейката привлича внимание към себе си с EP-та от 2017 насам, а What We Drew е дебютният й албум. Но вместо албум го нарича микстейп. И има защо. Точно като микстейп, What We Drew е колекция от всички музикални идеи на Yaeji. Вътре има от топлия лоу-фай хаус, който я направи популярна, има хип-хоп бийтове и рап колаборации, има поп мелодии. И точно като в един хубав диджей микс, всичко тече плавно и гладко. Tраковете са слепени от вокалите на Yaeji – част от тях на английски, част на корейски, шептящи, сякаш казва нещо тайно. Което не е далеч от истината. Поне в началото на кариерата си пее на корейски именно текстовете, които са по-лични, с идеята да останат неразбрани от голяма част от публиката ѝ. Корейският обаче постепенно се превръща в още едно изразно средство като още един музикален елемент. Ако познавате Yaeji от Raingurl и търсите същия приповдигнат и зарибяващ вайб, ще го намерите в Waking Up Down и в по-малка доза в When I Grow Up. What We Drew 우리가 그려왔 е албум, който се движи между небрежна игривост и замислена, леко тъжна интровертност.

Ultra MonoPartisan Records

Idles

46

Tретият албум на Idles продължава линията на превъзходния предходник Joy as An Act of Resistance и неговите помитащи китарни рифове, агресивни припеви, потна кинетична енергия и страстни вокали, които обладават на мига и отвинтват врата дори в седнало положение пред компютъра. Ultra Mono задълбочава и безпощадния самоанализ на вокалиста Joe Talbot и текстове за съвременния политически климат, класова борба, мъжественост и психично здраве, добавяйки плюсовете и минусите на споходилата ги слава по директен, на моменти заповеден начин. И макар в микса да са вкарани програмирането на хип-хоп продуцента Kenny Beats и гости като Jehnny Beth от Savages (Ne Touche Pas Moi), Warren Ellis от The Bad Seeds (Mr. Motivator) и джаз пианиста Jamie Cullum (Kill Them with Kindness), третият албум на Idles не прави прекалено много стилови завои, а удря челно с добре познатата комбинация от гняв, мощ и бясна енергия.

WuddajiSound Signature

Theo Parrish

45

В година без клубни подиуми, на които да покажем гъвкавост и ставен статус, Theo Parrish осигурява всичко необходимо да танцуваме сякаш никой не гледа, защото наистина е така. С 25-годишен опит зад гърба си детройтският визионер знае как се правят нещата. Още през 2011 казва пред Wire: не правя теоритична музика… първо, най-вече и преди всичко, правя музика, на която да се танцува. Още откриващата Hambone Cappuccino задава тон за интеракция – щракането с пръсти води синтезаторите, които се опитват да налучкат стъпките ти и постепенно сякаш не ти слушаш парчето, а то теб. Фонът в Wuddaji на пръв поглед е монотонен – ритъмът е стабилната основа, която държи тялото изправено и в такт, но разнородните дръм включвания, игрите с кийборда, флиртът със семплерите и дори китарата дават на крайниците поле за изява, излизане от границите и размах. И това не остава незабелязано. Мелодичното This Is For You с гласа на Maurissa Rose го доказва с думите: I see you sister, I see you brother, keep it on! Познавайки едновременно джаз ритъма, соул мелодията и тембъра на хаус музиката, Parish за пореден път прави пробив във всяка една от тези посоки и развива кинестетичната ни интелигентност, управляваща преговорите между тялото и часовника.

All Things Being EqualCarpark Records

Sonic Boom

44

До неотдавна дори най-горещите последователи на множеството музикални алтерегота на Pete Kember трудно щяха да предположат, че почти три десетилетия след разпада на über-култовите Spacemen 3, той ще се превърне в един от най-уважаваните и търсени ментори на съвременната инди сцена. Още по-малко биха предположили, че след 28-годишна пауза ще възкреси първородния псевдоним Sonic Boom, за да издаде нов поп албум. Основната причина зад новопридобитата влиятелна позиция и чудотворно възкресение несъмнено е работата му като продуцент и покровител на много артисти като Panda Bear, Beach House, MGMT и Moon Duo. Като дългогодишен привърженик на експресивния примитивизъм и текстурен подход към композирането, вдъхновен от гаражния рок, блус и електронни форми, Kember винаги е бил майстор в създаването на пристрастяващо опияняваща музика с минимален брой елементи. Преплитащите се като змии през стерео полето и пулсиращи аналогови осцилатори в Аll Things Being Equal често напомнят за албумите му от средата на 90-те – Highs, Lows And Heavenly Blows и Forever Alien. И докато тогава, в кокаиновата мъгла на бритпоп годините, музиката му, вдъхновена от пионери като Silver Apples и Delia Derbyshire, звучеше като дефиницията на електронна езотерика, в днешната пост епоха звучи като безвременна поп класика.

I Feel AliveMusique Tops

Tops

43

Четвъртият албум на Tops утвърждава и усъвършенства изтънченото инди поп/софт рок звучене на квартета от Монреал и го кара да избухне с позитивизъм и якри диско ритми още в откриващото Direct Sunshine. Новост е летливата флейта, добавена от вокала Jane Penny, a настроението достига най-високо ниво в заглавното I Feel Alive с вокали, които заявяват дръзко и сигурно I feel alive looking in your eyes. Colder and Closer изпраща в поп транс с перкусиите на барабаниста Riley Fleck, наслоени върху драматична синтезирана мелодия. Witching Hour пък е вдъхновено директно от Fleetwood Mac. Като за десерт идва Too Much, което се откроява от останалите парчета със спокойствие, което на моменти е летаргично и в същото време е изпълнено с чувственост. Някои биха определили звученето на Tops като клиширано, но групата успява да поднесе това клише с класата и качеството на добър винтидж поп.

SwimmerMutually Detrimental

Tennis

42

Swimmer отбелязва 10-годишнина от дебютния албум на най-милото съпружеско дуо от Денвър. Историята на Tennis е пропита със същата ескапистка винтидж романтика, която бележи музиката им – Alaina Moore и Patrick Riley се запознават като студенти по философия, но започват да правят музика след 8-месечно пътуване с лодка по източното крайбражие на Щатите. Генезисът на петия албум на групата отново се случва извън грида, в плитките води на Aтлантическия океан. Двамата пускат котва в рибарското заливче Сан Хуанико, взели със себе си единствено акустична китара и барабанен секвенсор, които се оказват достатъчни да създадат неуморния, романтичен рефрен на Runner, който задава контурите на Swimmer – летлив и мелодичен 70-арски китарен поп, който плаче за слънце и безкрайна синева.

RTJ4BMG

Run The Jewels

41

Run The Jewels никога не са имали проблем с постигането на болезнена актуалност и усещането на духа на времето, но събитията от последната година и половина им дават идеална възможност да надскочат себе си със същата помитаща агресия. Четвъртият албум на El-P и Killer Mike се появява в разгара на протестите срещу полицейската бруталност и системния расизъм в Щатите, за да разнищи ордите корумпирани политици, ченгета-убийци (Walking In The Snow със знаковата рима And you so numb you watch the cops choke out a man like me/ Until my voice goes from a shriek to whisper, ‘I can’t breathe‘/ And you sit there in the house on couch and watch it on TV), консервативната управляваща класа и още знакови недъзи на съвременното американско общество. Нахъсаните речитативи на дуото се леят безмилостно като куршуми от неспирен Gatling върху индустриални и заплашително звучащи сай-фай бийтове – автентична протестна музика с олдскуул пинизи, създадена с мисъл за големи пространства и блок партита, но намираща себе си най-добре в първите редици на революцията.

50-411