Трудно е да кажеш какво прави една песен добра, още повече какво я прави по-добра от друга, но опитите вероятно никога няма да спрат. След албумите, равносметката за отминаваща година продължава с най-добрите песни на 2020. Залогът може да изглежда по-малък, но критериите остават същите: оригинални, добре написани и безупречно продуцирани супер известни и безизвестни парчета с релевантна тематика от вълнуващи изпълнители. Това са 100-те песни на отиващата си година – слушайте ги в Spotify и YouTube плейлисти, но не и преди да откроим няколко лични фаворити на Boyscout редакторите:
Describe на Perfume Genius: Mike Hadreas лаконично излива душа в наситена елегия за загубена любов и близост със стържещи китари, кънтри туанг и трансцедентен закриващ инструментал. Гениална работа.
Dancing is Dangerous in Los Angeles на De Lux: инди денс химнът на #2020 пленява с равни дози меланхолия и достатъчно упойващ ритъм, за да предизвика комбинация от сълзи от щастие, мъка и надежда.
Always N Forever на Mariah The Scientist: най-големият хит на изгряващата звезда от Атланта (особено гласовит и нетипично саркастичен млад артист със страхотен усет за силни мелодии и текстове за любов, предателства и разбити сърца), е минималистично, радиофонично арендби с душа. Няма съмнение – чакаме големи неща от съгражданката на Abra.
Bless Me на Moses Sumney: постепенно разстилащият се и елегичен катарзис, който достига до кресчендо с фалцета на Moses и пророческото и много обречено предупреждение you’re goin’ nowhere with me.
Fall Again на Duval Timothy: разкъсан между Великобритания и Сиера Леоне, Timothy се пуска по течението на шепа голи пиано акорди, за да създаде един от най-красивите музикални моменти на годината. Като нищо Solange пак да го семплира.
All Tomorrow’s Carry на Special Interest: агресията в този бенгър на американската джендър-и-жанров-бендър ноу уейв/пост-пънк/индъстрил/рок група от Ню Орлиънс помита и едновременно с това насочва вниманието към потентни теми и истински ужаси от щатската действителност (I watch the city crumble/Arise from the rubble/Another tawdry condo и But would you bat an eye/Waiting for war machines to pass you by?).
Experience на Victoria Monét: симпатичната американка яхва най-ефервесцентния бийт на SG Lewis, за да прости и продължи напред в най-неочаквано затрогващото и същевременно танцувално парче на годината.
Tomorrow’s Dust на Tame Impala: вълнуващо крайбрежно пътешествие, което те кара да се усмихнеш на собственото си постоянство в непродуктивното живеене в миналото, вместо да продължиш напред, преди да осъзнаеш, че именно днешните действия са важни за утрешните спомени. Добрата стара причинно-следствена връзка, but make it balearic.
Real Groove на Kylie Minogue: поредният повод да си припомним, че Kylie винаги се е отличавала от съвремениците си с неподправена жизнерадостност, лиспата на претенция и искрената си любов към поп музиката, Real Groove е едно от най-добрите попадения в иначе неравния последен албум на австралийката Disco, което поема щафетата от Get Lucky, за да отдаде почит на герои на диско музиката като Donna Summer, Bee Gees и Giorgio Moroder.
Gospel For A New Century на Yves Tumor: брутален авангарден манифест на артист, който пердаши Lenny Kravitz и Marilyn Manson в едно по абсолютно безкомпромисен и много епичен начин.
Приятно слушане.
