Предколедният Bond маратон се сдобива с убийствена конкуренция. Не помним дали сме споменавали Issimo – дигиталното продължение на тежкарската група Pellicano Hotels, коeто помпа имиджа на известните хотели под формата на лайфстайл сайт за истории, продукти и готини колаборация от началото на май.
И понеже така или иначе не пътуваме по места като Il Pellicano и си стоим предимно вкъщи, редакторите на сайта се комбинират с онлайн платформата Mubi за тематичния кино фестивал Visioni: A Lens On Italian Cinema – панорама от 23 филма, представящи най-доброто от историята на италианското кино.
Внимателно курираната селекция от заглавия включва безсмъртни класики като Сладък живот, Приключението и Осем и половина, съвременни и вълнуващи заглавие като De Djess и Самотата на простите числа и въобще най-големите шедьоври на имена като Antonioni, Pasolini, Rossellini, Guadagnino, Costanzo и Fellini, без да забравяме за майстора на еротиката Tinto Brass и изгряващата звезда Alice Rohrwacher.
Aвангардни филми futurista, италиански пост-военен неореализъм, жанрови филмови от 60-те и 70-те, спагети уестърни и джиало – италианското кино е просто всичко. И докато се чудите каква паста да си сготвите и кое бароло да изберете, шефката на Issimo и хотелите Marie-Louise Scio улеснява филмовия избор със своите любими заглавия:
ПРИКЛЮЧЕНИЕТО на Michelangelo Antonioni от 1960: шедьовър на екзистенциализма, който опиянява не само с еротика и напрежение, но и с чувствената роля на Monica Vitti.
СЛАДЪК ЖИВОТ на Federico Fellini от 1960: всичко е изписано за едно от най-големите постижения на само на киното от 60-те, а на киното въобще. Рим, Marcello Mastroianni, папараци, Anita Ekberg и много, ама наистина много красота.
ГЕРМАНИЯ, ГОДИНА НУЛА на Roberto Rossellini от 1948: вероятно най-известният (и последен) филм от военната трилогия на Rossellini проследява опитите на малко момче да оцелее в полуразрушения и окупиран Берлин в края на Втората световна война – идеален пример за въздействащ неореализъм.
ХРОНИКА НА ЕДНА ЛЮБОВ на Michelangelo Antonioni от 1950: дебютният филм на легендата е вдъхновен от Пощальонът звъни винаги два пъти и служи като прекрасна илюстрация на заблужденията и насилието, провокирани от страстната любов, засилващата се похот и класа в една брилянтна ноар мелодрама. Историята: Paola (Lucia Bosè) е поразително красива и млада жена, която е омъжена за богат и възрастен индустриалец, който решава да проучи нейното минало. Разследването обаче стига до бившия любовник на девойката, което го провокира да се свърже отново с нея седем години по-късно и да поднови аферата помежду им. Шедьовърът на Antonioni въвежда нов филмов език (с дълги епизоди на един кадър), който бележи много бъдещи режисьори.
САМОТАТА НА ПРОСТИТЕ ЧИСЛА на Saverio Costanzo от 2010: самотните Alice и Mattia не могат да се отърсят от трагичните събития, белязали тяхното детство. Екранизацията по бестселъра на 28-годишния Paolo Giordano е дело на режисьора Saverio Costanzo (многократно награждаваните Private и В моя памет).
Кинопанорамата Visioni: A lens on Italian Cinema e онлайн тук. Използвайте код FILMISSIMO, за да гледате безплатно в продължение на месец.
