Напук на всичко, Мелба се задава с пълна сила и жесток лайн-ъп с лектори от световна величина. Третото издание на фестивала представя различните сфери и приложения на дизайна в серия онлайн и офлайн събития, включително три изложби, дизайн работилница и виртуален симпозиум с участието на Veronica Fuerte от барселонското студио за графичен дизайн Hey, съвместяващата дизайн с етнография и футурология Paula Zuccotti, носителката на награда Red Dot Design за 2020 Lucie Koldova, ирландският илюстратор и автор Kris Haughton и, не на последно място, Max Siedentopf.
Едно от най-оригиналните и провокативни имена в съвременното визуално изкуство и реклама е съосновател на списание Ordinary и част от режисьорския колектив RiffRaff Films. Израсналият в Намибия млад германец става съдружник в знаменитата рекламна агенция Kesselskramer едва на 25, но я напуска точно преди началото на пандемията, за да се посвети на самостоятелни проекти – как да не го разпиташ за равносметката му до момента?
Как би се описал като човек? Как ти се отрази детството в Намибия? Много съм страстен на тема работа и ако можех, бих прекарал всяка секунда по проектите ми. Обичам чувството да създам нещо от въздуха. Детството в Намибия определено ми повлия – това е държавата на предпоследно място по гъстота на населението – за сравнение жителите й са два милиона, а територията й е осем пъти по-голяма от тази на България. Да бъда обграден от толкова много природа и малко хора ми се отрази добре. Когато се преместих в Европа, динамиката на всичко, което се случва, бе много вдъхновяваща. Това вероятно не прави впечатление на хора, израснали в толкова наситена среда. Живял съм и в Берлин, Лос Анджелис, Амстердам, а сега и в Лондон. Бих казал, че всеки град ми е повлиял.
Как влезе в света на изкуството и медиите? Интересен процес беше, обстоятелствата постоянно се променят. Исках да стана архитект като баща ми, когато бях по-млад. Тогава той ми каза, че архитектурата няма да ме направи щастлив, защото може да е много ограничаваща. Вместо това реших да уча комуникационен дизайн, което в общи линии беше равни части графичен дизайн, изкуство, реклама, филм и фотография или всичко, с което се занимавам сега.
Визуален артист, режисьор, фотограф, издател… Имаш ли любима роля? Обикновено тази, в която съм най-дълбоко в момента. В основата на работата ми са идеите, избирам най-добрата медия за всяка от тях. Харесва ми, че границите между дисциплините се разводняват и няма нужда да се ограничаваш само в една от тях.
Трябва ли артистът днес да е майстор на много занаяти? Може да е каквото си поиска – да работи в най-различни медии или да се отдаде на едно-единствено нещо.
Как реши да снимаш клип на Sigrid в България? Искахме да снимаме красиви природни пейзажи и така открихме българските планини. Уви, всичко се прецака зловещо и направихме съвсем различно видео от планираното. Направо го гледайте, вместо да разказвам.
Заедно с режисьори като Rich Hall и Vedran Rupić си част от RiffRaff Films. Какво е да си в такъв колектив? Винаги е готино да бъдеш в компанията на съмишленици – много допринася за твоята работа и ти помага да израстваш и да се учиш от споделения опит, а и често ти позволява да работиш върху много по-големи проекти, които трудно можеш да реализираш сам.
Работиш и по комерсиални проекти като кампанията Accidental Influencer за Gucci. Какво те привлича в рекламата? Как приемаш ролята й в оформянето на обществото? Рекламата често ти позволява да достигнеш до много повече хора с послание или идея, отколкото обикновено е възможно с лични проекти. Разбира се, всичко зависи с каква марка работиш и дали дадената идея си заслужава да бъде разнесена. В идеалния случай, рекламата и обществото трябва да работят ръка за ръка за подобряване на околния свят и, за щастие, благодарение на прозрачността и мигновената обратна връзка чрез социалните мрежи, брандовете все по-често са принудени да бъдат по-добри.
Като създател на Ordinary Magazine как виждаш бъдещето на издателството и печатните медии? Личното ми желание е повечето печатни издания да се развият като фотокниги и колекционерски издания – да се превърнат в нещо, което цениш, събираш и пазиш с години. Има твърде много печатни издания, които четеш веднъж и изхвърляш, а това е разхищение на ресурси. Такъв тип съдържание може спокойно да си намери приятен дом онлайн.
Наглеждал ли си скоро инсталацията си в намибската пустиня? Много ми се иска, но покрай продължаващата пандемия не съм мърдал от Лондон и само мога да се надявам Africa на Toto още да звучи.
На какво те научи пандемията? По ирония на съдбата, седмица преди всичко да затвори, напуснах работа като творчески директор в агенцията, където бях в продължение на 7 годни, за да се фокусирам върху свои неща. Определено не очаквах да прекарам следващите месеци така, но оценявам възможността да пренастроя компаса си покрай изолацията на едно място. Работих по доста и много различни проекти, които третираха пандемията и своеобразния домашен арест на всички нас. Исках да покажа, че дори затворени у дома, не сме ограничени творчески и има много неща, които можем да правим. Най-ценното на пандемията бе, че показа какъв лукс е позицията ни на творчески хора и как не трябва да приемаме работата си за даденост.
Melba Sofia Design Festival 2020 e от 5 до 15 ноември. Симпозиумът е на 7 ноември. Билетите струват 20 лева в ЕpayGo.
