Molly Rose Dyson работи непрекъснато, балансира трудно и никога не губи своя интерес към нещо аналогово и вълнуващо. Когато не рови стари източници и архиви за вдъхновение в свободната си практика, родената в Австралия и базирана в Берлин илюстраторка работи като арт директор и дизайнер в рекламната агенция Anomaly и създава направи-си-сам-с-приятели зийн на име USB.
Но въпреки че през деня се налага да работи усърдно за сериозни клиенти като Fila, Bloomberg Businessweek, Herman Miller, NTS, Ray-Ban и Zeit Magazin, Dyson не спира да се стимулира и с лични проекти в областта на илюстрацията, дизайна, плакатното изкуство за музикални събития, скейтборди с културисти и други любопитни проекти.
Очаквано, бумът на изкуствено генерираните изображения и натискът на големите технологични (и не само! – бел.ред.) компании да ги налагат повсеместно няма как да я тревожи и бележи разговорите с всички приятели и колеги, но лекцията-разговор на Dyson в София е базирана на нещо по-човешко. Като част от програмата на третото издание на фестивала за графика и илюстрация ФИГ. 3, Dyson се включва с представяне под ироничното заглавие Oops I did it again: Mistakes as process.
Освен да реагира търпеливо на въпроси за любимия си Britney албум, Molly Rose Dyson обещава да сподели част от проектите си като илюстраторка, да поговори за работата на арт директора, да коментира актуалната тема за изкуствения интелект и компютърно генерираните изображения и най-вече да наблегне на това колко важно е да се научим да приемаме грешките като съществена част от творческия процес.
Тема на ФИГ. 3 са грешките. Смятате ли ги за важна част от своята работа? Да. Вярвам, че грешките са важни и от съществено значение за дизайн, който има склонност да бъде скован и следващ правилата. Разбира се, всичко зависи от дадения проект, но ако правим дизайн основно с идеята за перфекционизъм, не си оставяме много място за изненади или ангажиращ и податлив на развитие характер. Грешките са нещо много човешко, дизайнът също трябва да бъде такъв.
Бихте ли описали процеса по създаването на плакати за музикални събития? Как рисувате за партита, клубове и концерти, които не познавате добре или не са ви близки? Обикновено подхождам към такива поръчки с идейна концепция и визуални референции, които, поне според мен, се доближават или отразяват музиката или събитието по някакъв начин. Понякога те не са особено свързани с конкретната музика или събитие, може да са просто идеи, които назряват отдавна в главата ми или такива, които искам да пробвам. Харесвам когато музикантите или организаторите имат идея какво искат искат на плаката, хубаво е да имаш отправна точка. Вероятно в 70% от случаите първоначалната идея за дизайн се променя много до финалния вариант, но все пак работя с хора, които разбират процеса и се вълнуват достатъчно от моята работа, за да приемат финалния вариант.
Помните ли някоя музикална поръчка, която ви е вкарала в заешката дупка на тотално нови, интересни и вълнуващи музикални сцени, звуци, стилове или хора? Често се случва. Наскоро правих плакат за едно нюйоркско събитие на име Groovy Groovy и се влюбих в микс на диджей от плаката. Казва се Zi, а въпросният сет се превърна в един от най-любимите ми за всички времена, слушам го непрекъснато. И да, случвало се със събития на различни места – от Шотландия до Австралия. Създаването на плакати е наистина приятен начин да се свържа с определена сцена, въпреки че обикновено не мога да отида лично на конкретното парти или концер.
Хващате ли се как ровите отново и отново в повтарящи се референции и познати източници на вдъхновение (ако да, кои?-бел.ред.) или е нещо ново и непрекъснато променящо се? Винаги се връщам към Mitsuo Katsui – японски плакатист и един от ранните пионери на дигиталния дизайн. Неговата работа е толкова евоционална и богата на цветове и композиции, че никога не спира да ме вдъхновеява. Често се ровя и в британското ъндърграунд списание International Times, което разполага с невероятен архив от десетилетия на сканирани броеве. Винаги попадам на нещо, което ми дава идея. Редовно се гмуркам дълбоко и в уебсайта Internet Archive – невероятен източник с хиляди стари публикации на pdf. Старите книги и списания винаги са много интересни и вдъхновяващи. Предпочитам да се ровя в миналото, отколкото да черпя прекалено много от работата на съвременници. Разбира се, вдъхновявам се и от приятели, които също са артисти, илюстратори или дизайнери.
Как балансирате стреса от работата на свободна практика и като арт директор на рекламна агенция? Не много добре! Работя непрекъснато, а приятелите ми постоянно говорят как имам нужда от почивка! Може би съм малко работохоличка, което не е здравословно, но… Трудно ми е да отказвам вълнуващи проекти, а и усещам, че не бива да спирам свободната си практика, за да съм щастлива и доволна като творец.
Все още ли го има натиска да създавате повече съдържание? Понякога. Преди се вълнувах повече да споделям работата си в Instagram или да обновявам уебсайта, но напоследък го правя все по-рядко. В ежедневната си работа създавам толкова много неща за клиенти, които никой няма да види, което ме е накарало да свикна и да се чувствам по-добре като не споделям. Предполагам вече съм стигнала до момент, когато не всичко трябва да бъде споделяно онлайн, или пък просто понякога е приятно да задържиш определени неща за себе си известно време.
Има ли някоя сфера в съвременния дизайн, до която не сте се докосвали, но имате интерес да пробвате? Искам да проектирам мебели. Правила съм графиките за едни бродерии върху столове и съм много любопитна ктм работата с повече триизмерни и функционални обекти.
2D, 3D или 5G? Вероятно 2D, с щипка 3D. Но не се страхувам от 5G.
В предишни интервюта определяте работата си като едновременно носталгична и футуристична – перфектно обобщение за бума на изкуствено генерираните изображения напоследък. Мислите ли, че съдържанието, създадено с изкуствен интелект, ограбва творците и артистите или напротив? Какво мислите за тези технологии и тяхното приложение? Мисля и говоря за това с всеки напоследък – признавам, че изкуственият интелект ме кара да се чувствам много тъжна, защото човешката креативност и способност да си представяме и създаваме визуална и писмена работа е толкова красива, почти сакрална и направо неприкосновена. Не разбирам защо трябва да изобретяваме машина, която може да опита да замести този процес. Струва ми се наистина ненужно разсейване и отвличане на вниманието от някои по-големите световни проблеми. Това е ненужен инструмент за забогатяване на компании, които и без това не плащат достатъчно добре на творците.
Що се касае за дебатите около интелектуалната собственост, положението е наистина ужасно и опасно. Да използваш човешко изкуство за захранванена машина, която да генерира ново такова е много дистопично, поне според мен. Притеснява ме тази технология да не лиши творците от работа и да служи само за забогатяване на големите технологични компании. В същото време подозирам, че изкуственият интелект вероятно ще замести досадната работа в дизайна, която и без това не е особено креативна. Все някой ще трябва да ражда идеи – може би арт директорите или копирайтърите ще се превърнат в prompt (суфльор?-бел.ред.) директори?
Все пак не мисля, че изкуственият интелект е способен да замени илюстраторите или дизайнерите. именно затова човешките грешки, водещи до по-интересен визуален свят, са толкова важни. Същевременно изкуственият интелект ще трансоформира муудборда по кардинален начин и ще позволи на клиентите да виждат и реагират на идеи различно, защото ще е възможно да представиш конкретната идея сравнително точно визуално, преди да се хванеш да я реализираш – ако въобще!
Лекцията–разговор Oops I did it again: Mistakes as process с Molly Rose Dyson e днес, 30 март, от 18:30 в Hyperspace Social Tech Hub (ул. 20 април 13). Входът е свободен. Повече информация за събитието има тук. Пълната програма на FIG. 3 е тук. Публикацията излиза с подкрепата на КО-ОП.
