Бягай: Kъс, стегнат и винаги една крачка напред

Merritt Wever и Domhnall Gleeson в Бягай © HBO България

Предозирането с разточителни и много интелектуални сай-фай главоблъсканици (Западен свят, Тайна разработка) по време на изолация изисква спешна адреналинова инжекция с виновни удоволствия (като израелския военен сериал Фауда) или стегната, къса, френетична, сексапилна и много умна телевизия.

Бягай отговаря на всяко едно от горните определения. Защо? Защо ли не! Като за начало е премерено стегнат и достатъчно къс, за да се разхвърли динамично върху седем епизода от по половин час за първия си сезон. Сексапилен и много умен, защото е създаден от Vicky Jones (режисьорката на Флийбаг) и продуциран от Phoebe Waller-Bridge (самата Флийбаг) – вероятно най-успешното женско ТВ дуо през последните няколко години, като броим и Убивайки Ийв. Френетичен, защото препуска от първата секунда и винаги е една крачка пред очакванията на зрителите, за да ги провокира и шокира по лек, но изключително ефективен начин.

Merritt Wever в откриващата сцена на Бягай © HBO България

Сюжетът в новия ром-ком трилър на HBO е вдъхновен от истинска приятелска уговорка между Jones и Bridge да се спасяват от неприятни ситуации и скучни партита. Високобюджетната екранизация на женската им солидарност започва на обикновен автомобилен паркинг. Отегчената от еднообразното си ежедневие архитектка Ruby Richardson (Merritt Wever от Сестра Джаки) тегли една мисловна майна на мъжа си и целия си подреден живот, за да се впусне в приключение с бившето си гадже, ирландският юли-тонкин Billy Johnson (Domhnall Gleeson от Ex Machina: Бог от машината и Междузвездни войни) покрай 17-годишно колежанско обещание да се спасят един друг с sms-а БЯГАЙ.

Още преди да сте разбрали каквото и да било за чаровната Ruby и да сте се отделили мисловно от въпросния паркинг, вече сте я проследили да препуска към летището, а после и към Гранд Сентръл в Ню Йорк, да се разкрасява в движение и да се мята на точно определен влак, за да намери Billy. Френетичното препускане към и по коридорите на купетата за Чикаго продължава с френетична скорост в първите два епизода по начин, който не оставя много място за размишления защо го правят и какво точно рискуват с импулсивното си пътуване.

Merritt Wever и Domhnall Gleeson в Бягай © HBO България

Именно това е и идеята на сценаристката и режисьорката на сериала Vicky Jones, която насища диалозите и действието с потентно напрежение, осезаема игра на нерви и самозадоволяване в търсене на отговор дали двамата все още се привличат и могат да бъдат заедно. Но това е само повърхността. Форматът на сериала отговаря блестящо на замисъл на Jones да разкрива миналото и тайните на Ruby и Billy чрез забележителен каданс, раздиран  от забавен  сексуален фарс, остър хумор и неочаквани обрати.  

За разлика от Флийбаг, новият сериал на Jones няма много общо с театралната и камерна естетика на шедьовъра с Waller-Bridge, нито пък разчита само на словесните престрелки и натрупаното през годините сексуално напрежение от романтичната завръзка. Допълнителни сюжетни линии и герои като съпруга на Ruby и отдадената мениджърка на Billy (гледахме пет от общо седемте серии, но няма да ви разваляме кефа със спойлери) влизат като нож в масло, за да провокират споменатите обрати и постепенното разкриване на тайните на Ruby и Billy, които не могат да останат скрити и встрани от настоящата им реалност.

Merritt Wever и Domhnall Gleeson в Бягай © HBO България

Разбира се, Бягай не е Убийство в Ориент експрес и двойката трябва да се пробва в комуникацията и извън влака. Освен разнообрази, последното внася и динамика в сюжета и скоростта така, че да можете да се потопите внимателно в миналото на Billу и Ruby. Подобно на времетраенето, имената на отделните серии също са с по една дума (Run, Kiss, Fuck, Chase, Jump, Tell, Trick), която сумира перфектно фокуса във всеки отделен епизод.

И макар ролята на Phoebe Waller-Bridge като изпълнителен продуцент (с ексцентрична епизодична роля) да присъства масирано в промоционалната кампания на Бягай, първият ТВ сериал на вярната й партньорка Vicky Jones си е изцяло нейн. Не просто заради отличната режисура на формат, който не толерира нито една излишна дума, поглед, движение или слаб монтаж, но и заради блестящото писане, обръщащо всички ром-ком и полови клишета (твърдата, решителна и уж сексуално самоуверена Ruby и лабилният, чувствителен и непрекъснато съмняващ се Billy, който би трябвало да е житейски гуру, ама нейсе) с хастара навън. Чудим се единствено какво е било усмихнатото задоволство на Jones при вида на невероятната химия между Gleeson и Wewer, която не се среща често и изпълва екрана по безподобен начин всяка една секунда.

 Бягай е в HBO GO.