Тео Чепилов е роден за разказвач. Независимо дали го засечеш на най-далечния плаж в Созопол с бъдещата му бивша съпруга, блъскаш самотни коледни cards against humanity или го гледаш да се самоиронизира и реже до кокал житейските си неволи и пороци в зачестилите участия като стенд-ъп комик, рижият градски тип с блага усмивка и спокойно отношение към живота (описващ се сам-самичък като дълбоко травмирана пост-квартална личност) винаги нещо вълнуващо под ръка, с което да ти отнесе главата или поне да те разсмее неудържимо.
Така се случва и след последния ни виртуален разговор покрай поредното му участие в подкаста 2&200 и нарочното подканяне да се мобилизира с писане покрай пандемията, та току-виж изкарал наследник на Ситуация след ситуация. Оказва се, че Тео, всъщност, вече е започнал и предлага да изпрати първите две глави от все още неозаглавен постапокалиптичен роман. Речено-сторено. Няколко седмици по-късно вече кани да харесаме фен страницата на До последен зъб – действието се развива в София, България, средата на 2020, малко след началото на Епидемията. Никой не знае какво се случва със света, но нещата видимо не отиват на добре. Няколко изгубени души са случайните оцелели, които бродят немили, недраги и безкрайно изплашени по улици, покрити с трупове и обитавани от уродливи същества. Смъртта дебне иззад всеки ъгъл. Няма място за шеги, но въпреки това, типично по български, те се смеят. Дали това е началото на края или краят вече е дошъл?
Противно на очакванията, Чепилов избира да развие последната си актуална история не в книга (поне първоначално), а като сериализирана новела в интернет, за да разкрива малко по малко сюжета и своите герои, епизод по епизод, глава по глава и така до последен зъб. Романът се ражда като мрачна фантазия от типа на най-лошия възможен сценарий, за да ескалира до комбинация от няколко познати сай-фай жанра в нещо родно и, надяваме се, уникално. Има стийм пънк, има дизел пънк, има биопънк, това тук е панелен пънк!
Авери в интернет одисеята на До последен зъб са вечния му приятел и партньор в хардкор хорър рап групата Злите езици и катастрофиралия радио дует Две висящи дула Кирил Христов, познат като ТВ водещ и напълно непознат като софтуерен инженер, и Стефан Стоев (Shemale Zero), кралят на мрака, визуализирал майсторски тъмнината на думите, без се да изгуби иронията. Все сериозни причини, за да разпитаме посред нощ Чепилов за основните вдъхновения, скока в постапокалиптичния жанр, следващите му филми и най-смелите му мечти:
До последен зъб е една стара идея, която си седеше по папките. Честно казано ми хрумна през 2008, когато избухнаха военните складове в Челопечене. Тогава бачках в едно студио до Илиянци и беше много интересно да наблюдавам отстрани колективната истерия. Представих си какво ли ще стане, ако дойдат зомбитата. Започнах да пиша супер вдъхновен, със заглавието и всичко. После обаче животът ме завъртя, пък и зомбитата се изтъркаха като концепция. В първите дни на карантината съвсем логично се присетих за този проект. Само че реших да му добавя нови елементи – чудовищата са малко по-различни, доста по-български, а естествено началото на края идва с корона пандемия.
Не се вместваме в никой от познатите сай-фай поджанрове като стийм и киберпънк, затова си измислихме свой собствен – панелен пънк. Макар и роман, До последен зъб ще бъде публикуван като литературен сериал – всяка неделя вечер по един епизод на сайта. Навремето в Щатите това е било обичайна практика при фантастиката, викали са му serialized novel. Първият сезон на моя роман е от тринайсет епизода, които после ще се появяват и във вид на класическа книга с всички илюстрации. Ако има свят дотогава, разбира се. Иначе интернет е най-лесният начин да стигнем до хората, които ще се изкефят на малко кръв, много смешки и интересни местни герои. Пък и по-този начин можем да добавим интерактивност с публиката, благодарение на сайта. Скоро ще добавим и ембиънт музика за четене, готвим и други визуални стимулации.
Израснах като нърд с Библиотека Галактика и си давах всичките джобни да гледам отново и отново Завръщането на джедаите. Винаги съм си мечтаел да правя сай-фай филми и за щастие с развитието на технологиите вече имам шанс това да се случва. Sunless с Китодар Тодоров го снимахме с бюджет на порнофилм, сега вече е още по-лесно. С режисьора Радослав Илиев, оператора Борислав Пенчев и продуцента Стоян Стоянов, с които направихме Екшън, работим по следващия си филм Стрес тест – антиутопия в паралелна реалност.
Болен фен съм на Валери Милев, той е недооценен гений, който тепърва ще ни маха главата с нови и нови изродщини. Bullets of Justice е една епична епика, която те кара да крещиш с юмруци във въздуха, докато го гледаш. Трикраките кучета на Милен Антиохов беше култ. Иначе за сай-фай съм фен на Богдан Русев.
Какво ще правя, ако имам неограничен бюджет за екранизацията? Засега сме разкрили двама от героите – офис мацка на име Тина и квартален дилър, който се представя като Бухала. Ако почна да мечтая, ще си представя нещо на Denis Villeneuve с Jake Gyllenhaal и Scarlett Johansson под музика на Trent Reznor и Atticus Ross. Истината е, че нашата история най-добре ще оживее на екран с взета на заем камера и шайка приятели. Иначе планираме да направим саундтрак, даже имаме предвид една хардкор банда да запишe едноименното парче, ама те още не знаят.
Първите два епизода от До последен зъб са онлайн тук.
