53 бармана от цял свят. Четири интензивни и много емоционални дни. Три европейски дестинации. Няколкостотин оригинални коктейли и един победител. В тазгодишното издание на World Class Барман на годината триумфира Bannie Kang от Сингапур, но според българския предентент Манол Лазаров, всички бяхме победители.
Предвид конкуренцията между хиляди бармани от шест континента, хвърлили се в най-сериозната международна битка зад бара, дори само достигането до същинската надпревара е постижение. Още повече когато си и един от най-младите участници. Лазаров отчита опита, изживяването и контактите за истинската награда от World Class, докато разказва за онези четири дни.
Пътят от националния финал в София до международния в Глазгоу не е лек и започва много преди това. Няколкото месеца подготовка, работа по концепция, всевъзможни експерименти с различни съставки и неочаквани логистични предизвикателства (като изпратена предварително хладилна чанта с продукти, която остава неприбрана във фризера на хотела погрешка) минаха неусетно и вече трябваше да заминавам.
Първата спирка е холандският град Схидам на изток от Ротердам. Там се намира дестилерията на Ketel One и първото предизвикателство пред финалистите – 20 минути и 20 евро бюджет за пазар, за да създадат коктейл с водката с мисъл за природата и чувство за общност. След този рунд ни разделиха на групи, така че хората с най-много и с най-малко точки да са равномерно разпределени.
След семейната вечеря си почивахме, тъй като рано следващата сутрин трябваше да летим до Ивърнес в Шотландия, откъдето с автобус пътувахме още няколко часа до ужасно красивия остров Скай. Там е домът на Talisker, едно от най-старите едномалцови скоч уискита, което се дестилира на фона на суров и спиращ дъха пейзаж.
За второто предизвикателство в тазгодишния финал на World Class всеки барман получава кутия с инструменти и неизвестни съставки, с които трябва да забърка шедьовър с Talisker, отново в рамките на 20 минути.
Направих нов прочит на класическия Moscow Mule, като използвах див лук, черен пипер, селъри и комбуча като препратка към четирите елемента. Следва вечеря, след която пътят наобратно е весел – пяхме и се смяхме много.
Замъкът Boturich на брега на езерото Лох Ломонд е домакин на официалното посрещане с лек коктейл и гайди, както си му е редът. Веднага се сприятелих с няколко човека като Andrei от Румъния и Cameron от Великобритания, бяхме задружна група.
Последната спирка е Глазгоу. Залата SWG3 в шотландската столица е преобразена за мащабното събитие, където освен самото състезание се случват изложения, интерактивни лаборатории и още съпътстваща програма. Пускат много малко билети и всичко се разпродава веднага, защото идват много хедхънтъри от цял свят да търсят талантливи млади хора за своите заведения.
Следващият кръг от състезанието включва създаване на коктейл, подчертаващ изтънчения вкус на едномалцовия The Singleton, три напитки, изследващи цитрусовите нотки в премиум джина Tanqueray No. Ten и хайбол коктейл в кенче с класическия скоч Johnnie Walker. Това е и последният шанс да се класираш за финал.
Инфарктният последен рунд е за скорост. В него осемте финалисти трябва да впечатлят жури от легенди в бранша с качество за отрицателно време. Победител в World Class 2019 става сингапурката Bannie Kang. Тазгодишната надпревара беше изключителна заради внушителните умения и талант на барманите, казва Simon Earley, който оглавява Diageo World Class. Kang е достоен победител заради своята техника, темперамент и майсторство.
Беше като машина, потвърждава и Лазаров, бързайки да добави, че макар и конкуренти, всички участници са добри спортсмени и ужасно много се подкрепят. Постоянно на някого нещо му се чупеше, извираше или гърмеше. И винаги веднага си помагахме в такива момента. Девизът беше помогни на колега в нужда и тогава го победи.
Идеята на World Class е да покани най-добрите бармани в света да участват в огромна надпревара с най-висококачествените алкохоли според Earley, но също толкова важно е да съберем всички тези таланти на едно място, да им дадем шанс да работят и да се учат заедно, за да се вдъхновяват взаимно и да вдигнат нивото на бар културата в цял свят.
Доволен съм от себе си, макар да не стигнах до финалната осмица, усмихва се Манол. Представих се добре и Ники Нейков, който ми беше като ментор в целия процес, също ми каза, че трябва да съм щастлив, а той е доста критичен и оценката му означава много за мен. Докато Bannie Kang ще прекара следващите 12 месеца като глобален посланик на Diageo Reserve, пътувайки да журира национални финали на World Class, да споделя опит и да вдъхновява следващото поколение бармани, Лазаров планира да вложи наученото в работата си в Спутник и в обученията, които скоро започва да прави с World Class в България.
Искаме да въвлечем още хора в барманското изкуство. Но не и преди да приключи работа по новото коктейлно меню в Спутник, вдъхновено от етнографията (много яка идея на един от шефовете), и да отиде до ежегодното Athens Bar Show. Макар да знаех много, влизайки в състезанието, научих още повече и, най-вече, придобих и практиката за много неща. World Class вече не е фантазия, а нещо което съм правил. Колкото повече от нас станат по-добри, толкова по-добра става сцената, а от това печелят всички.
Публикацията излиза с подкрепата на World Class.
