Съвременният танц е виновен за великата хореография в любими клипове

Съвременният танц присъства сериозно в модерната поп култура като предпочитан хореографски стил за десетки музикални артисти като FKA twigs, Beyoncé и The Chemical Brothers. Това е една от причините да помолим изключително дейния Коста Каракашян (късометражният танцов филм Waiting For Color) за бърза селекция от най-добрите примери за последните години. Другата? Представането на въпросното филмче пред публика в София този уикенд.

Wayne McGregor хореографира Wide Open на The Chemical Brothers и Beck, режисьори: Dom & Nic

В един-единствен непрекъснат кадър танцьорката Sonoya Mizuno разказва история за отдалечаване и раздяла чрез хореографията на Wayne McGregor, бившият резидент-хореограф на Кралския балет на Великобритания. Деконструирани балетните стъпки и завъртания и плавните търсещи жестове на ръцете пресъздават колебанието на всяка една раздяла докато тялото постепенно се разгражда напълно до решетъчен спомен, оставяйки само емоция след себе си.

Akram Khan и Florence Welch хореографират Big God на Florence & The Machine, режисьор: Autumn de Wilde

Съвременният танцов ритуал от видеоклипа към първия сингъл от последния албум на Florence съчетава импровизираните кокетни жестове на певицата с леки нотки от индийската танцова техника Катак, интерпретирана от Khan като основа на по-съвременни форми – тропане със стъпалата, високо вдигнати ръце и разказване на цяла история с жестовете на китките и изпълнение изцяло във фас.

Supple Nam хореографира Islands на The xx, режисьор: Saam Farahmand

Клипът използва повтарящ се кадър, който трае точно 16 такта (или две осмици на танцов език), за да покаже как романтичните връзки често избледняват бавно, докато не се откажем нъпълно. Насечените дуетни движения на хогеографа Supple Nam обикновено биха минали за джаз хореография, но употребата на повторение (което всеки път се изменя леко) като концептуален похват веднаги ги квалифицира като съвременен танц, който заслужава да се гледа отново и отново.

Ryan Heffington хореографира Chandelier на Sia, режисьор: Daniel Askill 

Първата колаборации между Sia, танцьорката Maddie Ziegler и хореографа Ryan Heffington през 2014 събуди глобалния интерес към съвременния танц заради необичайните жестове и перфектната комбинация между атлетичност и изразителност на тялото. Хореографията в Chandelier не се подчинява изцяло на музиката, а я обогатява със собствен ритъм и провокация към анализ на всеки нов жест или поглед, било то прозявка, пируѐт (завъртане на тялото на един крак) или сложна комбинация и floorwork (серия движения по земята, в която цялото тяло се използва за придвиждване).

Benjamin Milan, Aaron Sillis и FKA twigs хoреографират Glass & Patron на FKA twigs, режисьор: Tahliah Debrett Barnett

Съвременният танц е съдържателно понятие за разнообразни стилове и техники, които не спират да се развиват. В режисирания от самата нея клип към Glass & Patron, главната роля е поверена на група vogue танцьори и техните отчетливи, непрестанни движения на ръцете и характерното за voguing-a перченe, взаимствано от Madonna почти три десетилетия по-рано.

Countdown на Beyoncé, режисьор: Adria Petty

Клипът на Countdown впечатлява с интересната и силно стилизирана хореография, базирана на основни принципи от модерния танц като търкаляне по земята, освобождаване на врата, използване на тежестта и засилка на цялото тяло. Неприятният вкус в устата се появява коато белгийската хореографка Anne Teresa De Keersmaeker разкрива, че цялата хореография и част от кадрите са взаимствани от стар неин танцов филм (далеч не първото или последно подобно провинение на г-жа Carter – бел. ред.). Казусът остава неразрешен, но повдига много въпроси за запазването на авторски права в хореографията и мясотото на танца в съвременното изкуство въобще.

Juri Onuki хореографира Better Than Me на Blood Orange, режисьор: Devonté Hynes

Костюмирани танцьори изпълняват хипнотизиращ групов танц от Juri Onuki, наподобяващ естетиката на танцовия театър на легендата Pina Bausch, търсещ специалното в ежедневното. Както много от другите видеоклипове в настоящата селекция, съвременният танц в клипа не налага конкретен сюжет, а оставя място за свободно тълкуване и асоциации на фона на експресивни движения.

Sherrie Silver хореографира This is America на Childish Gambino, режисьор Hiro Murai

Childish Gambino печели три MTV видео награди за This is America, включително за най-добра хореография за Sherrie Silver. В един от безспорно най-силните видеоклипове на 2018, тя комбинира вирални танцови движения от последните години (южноафриканското gwara gwara и the nae nae), за да създаде контаст между веселия им характер и ужасяващото насилие във видеото. Хореографията тук е ключов елемент от силната критика към съвременната поп култура и политика на САЩ.

Marion Motin хореографира Papaoutai на Stromae, режисьор: Raf Reyntjens

Хореографията на Papaoutai използва микс от джаз, флексинг (или bone breaking), tutting, балет, пантомима и съвременен танц, за да илюстрира значението на връзката между родители и деца. Появата и излизането от синхрон на двойките от всяко семейство представя ефектно сложната семейна връзка до последната съкрушителна сцена.

Marion Motin хореографира Christine на Christine and the Queens, режисьор: Jack

Движението тук създава нов диалог между музиката и изпълнението, като поставя акцент върху бийтове, мелодии и фрази от текста по свеж начин. Движенията на Christine наподобяват Michael Jackson, но пречупени през речника на съвременния танц, освобождавайки горната част на тялото и позволявайки на краката да чертаят във въздуха. Отново хореографиран от Marion Motin, клипът физически развива непринудената история на песента за това как често се чувстваме не на място или извън баланс.

Къде сме ние: ЛГБТ в Чечня, България и Западна Европа е на 12 януари, събота, от 19:00 в Gallery 2.0. Повече за Коста Каракашян има тук.