Миналата пролет, руският опозиционен вестник Новая газета публикува разследване за над сто чеченски мъже и жени, задържани и измъчвани от властта в Грозни заради своята сексуална ориентация. Режисьорският дебют на танцьора и хореограф Коста Каракашян е кратък документален филм, посветен на ужасите, описани от жертвите на това преследване. Възпитаникът на нюйоркския Колумбийски университет е млад пловдивчанин с арменска кръв, който танцува от малък и минава от Канада, през Германия и Норвегия до Виетнам и Япония, където влиза в борда на директорите на образователната програма HLAB.
Как научи за проблема в Чечня? Много международни сайтове разпространиха новината, че в Чечня се извършва чистка на гей хора миналата пролет. Попаднах на доста подробен и ужасяващ доклад на руската ЛГБТ мрежа за ситуацията, който стана и основният източник на диалога във филма. Като част от ЛГБТ общността, случващото се много ме натъжи. Започнах да мисля как бих могъл да използвам моята позиция на свобода и уменията си, за да може гласът на тези хора да бъде чут по-силно.
Така се роди идеята за видеото? Филмът е независим проект, разпространяван с помощта на Single Step, българска фондация за подкрепа на ЛГБТИ младежи, но цели да стане част от по-голям диалог по темата. Много медии отразиха случващото се миналата година преди да се обърнат към следващата новина. Една от целите е общественото внимание да продължава да се насочва към проблемите в Чечня. Вероятно тези престъпления няма да спрат напълно, но засиленото международното внимание е важно и определено потуши атаките миналата година. Важно е повече хора да научат за тези престъпления и да изразят подкрепа към организации като руската ЛГБТ мрежа и Rainbow Railroad, които помагат на пострадалите да се спасят и да се установят в други държави, а и да се извърши многократно обещаваното официално разследване по случая.
Следиш ли настоящата ситуация в Чечня? Какво става там в момента? Активно, както и в други държави в региона като Азербейджан, Узбекистан и дори Египет, където се забеляза огромна вълна от дискриминация, изнудване и насилие срещу ЛГБТИ хора след липсата на наказание в Чечня. Най-ключово развитие от миналата година бе успешният апел за политическо убежище в Германия на журналиста Ali Feruz, който отразяваше ситуацията в Чечня преди да бъде арестуван, измъчван и осъден на смърт. Миналия август изчезна Зелим Бакаев, млад чеченски певец, който отива в Чечня за сватбата на сестра си. Властите в Грозни мълчат по случая и твърдят, че най-вероятно собственото му семейство е виновно за неговото изчезване. Безнаказаността продължава и най-новата новина от миналата седмица е, че Рамзан Кадиров планира да забрани достъпa на активисти за човешки права в Чечня.
Ти самият определяш ли се като активист? Не. Струва ми се неуважително към всички, които се борят под една или друга форма за човешки права извън социалните мрежи. Сега е много лесно да направиш проект и да го пуснеш онлайн – истинските активисти са хората, които се борят срещу несправедливостта там на място, не само в мрежата, журналистите в Русия, събрали интервютата, които ползвах във филма, организациите, които помагат на жертвите да достигнат до свобода, и неволно самите жертви на тези режими. Работата по толерантност, приемане и равенство е безкраен процес и за мен е по-важно да правя каквото мога, да се фокусирам върху работата, а не върху етикети.
По какво друго работиш? Стартирам Studio Karakashyan, където ще работя върху танцови, видео и комуникационни проекти, и още го разработвам. Иначе режисирах два музикални клипа за изпълнители от Швеция и Нова Зеландия и току-що се върнах от Япония, където ръководих лятно училище за младежи в рамките на HLAB. След няколко дни се връщам в Ню Йорк, където продължавам обучението си по танци и хореография. Преди края на годината се надявам да представя още няколко филмови и сценични танцови проекта.
