Вито Валентинов в Павилиона на утрешния ден

© Радина Ганчева

Фондация Credo Bonum отбелязва своята 12-та годишнина с разговор за бъдещето на човека във време на технологичен бум, което освен нови възможности създава и неочаквани препятствия и проблеми в общуването и емпатията между хората. Изложбата Павилион на утрешния ден в галерията на фондацията събира интерпретациите по тази тема на 13 съвременни български артисти, които провокират размисли върху сложния свят на човешките взаимоотношения. Вито Валентинов развива серия инсталации с участието на публиката, по която работи от няколко години, за да създаде Viseme като естествено продължение на Balance (2014), Contact (2015) и Scanpaths (2018), обединени все от темата за общуване и диалог. В настоящата инсталация двама души стоят един срещу друг, въоръжени с лист, химикалка и няколко прости инструкции, за да бъдат въвлечени в на пръв поглед елементарна игра със сетивата, която разкрива поредното измерение на човешкото общуването.

© Радина Ганчева

Как се роди Viseme? Когато получих поканата за участие бях болен и след едно възпаление почти не чувах с лявото ухо повече от месец и половина. Един ден се замислих за четенето по устни и колко сложно и интересно е то. Като изключим хората със слухови затруднения, ние никога не четем по устни, а слушаме звука от произнасянето на думите в общуването. И тъй като четенето по устни е сложно, реших да създам игрова дейност в новата инсталация, в която има 50 думи, които трябва да бъдат прочетени по устни – те представляват 50 лесно разпознаваеми предмета от ежедневието, които могат да бъдат обозначени с една дума.

Kак се вписва в досегашната ти работа? В проектите ми често представям тялото като машина – комплексна система, в която може да има перфектна организация, но може да настъпят и грешки, да има срив, хаос и ентропия. В Balance например се търси хармония, там няма йерархия в системата, има симетрия и равенство. Contact е за предаването на сигнали от разстояние и тяхното тълкуване. Може да се каже, че Viseme също с свързан с тълкуване и интерпретиране на изпратена информация. В тази серия от работи боравя с отделни сетива или тактилни усещания и преживявания – в Balance има общуване чрез много деликатен допир, в Contact инструментите са вдишване и издишането. В Scanpaths активна част са движенията на очите на участниците, а във Viseme е движението на устните и езика.

© Радина Ганчева

Kакво те привлича в темата за комуникацията, върху която работиш често? Вселената е изключително интересно място, изпълнено с безкрайно много вълнуващи неща, но за човек човекът си остава най-интригуващото и необятно нещо. Основна тема в изкуството винаги е бил човекът и неговият комплексен космос. Чрез общуването ние непрекъснато се опознаваме, но в крайна сметка осъзнаваме, че нито познаваме себе си, нито знаем достатъчно за другите. Човекът си остава най-голямата загадка за човека. Но това не ме притеснява, защото аз не се интересувам от отговорите на фундаменталните въпроси, а от процесите в търсенето и вглеждането.

Viseme е в рамките на изложбата Павилион на утрешния ден в галерия Credo Bonum до 16 юни.