Ревю: Черна служба

Пословичната ни резервираност към Johnny Depp покрай Карибски пирати и ролите в последните филми на Tim Burton и колебливия Превъзходство се изпарява още в първите минути на Черна службановият гангстерски епос на Scott Cooper (Диво сърце с Jeff Bridges) за истинската история на страховития бостънски престъпник James Whitey Bulger, който се ползва със статут на недосегаем в продължение на години заради скандалното си сътрудничество с ФБР. Зловещият поглед на Depp в първата си роля на реален човек от години е най-малкото обещание, с което филмът предизвиква още от плаката и първите секунди на официалния трейлър: Черна служба е скромен триумф на добрата игра на актьорския състав и убедителната атмосфера, която напомня отдалеч за други реалистични гангстерски драми като Добри момчета.

Бившият затворник Whitey Bulger е дългогодишен водач на така наречената банда от Уинтър Хил в Южен Бостън, който успява да се издигне до номер две в списъка с най-издирваните престъпници от ФБР (изпреварен единствено от Osama bin Laden), преди да бъде заловен след повече от десетилетие бягство от закона през 2011. По ирония на съдбата (а всъщност и съвсем закономерно, както се оказва), бостънският криминален бос успява да се издигне в йерархията на най-влиятелните главорези именно с безценната помощ и съдействие на самото ФБР, което решава да не го закача, ако им съдейства в борбата с общия им враг, а именно италианска мафия. Привидното сътрудничество се оказва абсолютно безполезно след години, но през това време Bulger е успял да натрупа огромно влияние и да разшири престъпната си активност при пълна безнаказаност и с протекциите на корумпиран и заслепен от собствената си амбиция агент на ФБР, заедно с мълчаливата подкрепа на своя брат и политик от кариера.

Именно тук създателите на филма оставят своя отпечатък в този познат и често предсказуем гангстерски жанр: всеки главорез тръгва от някъде и бандата на Bulger не прави изключение, нито един от персонажите в бандата от Уинтър Хил не е представен като романтичен и безкрупулен антиморален супер герой. Вместо това, режисьорът и сценаристите се фокусират върху бруталното илюстриране на грозната обвързаност и зависимост между организираната престъпност и политически силните на деня, които приемат корупцията за съвсем нормално нещо и създават всякакви криминални паразити на държавна издръжка, за да обслужват собствените си крайно неморални интереси. Политическия/полицейски слугинаж е изтикан на преден план, без това да затормозява историята и да я лиши от стряскащо реализъм в атмосферата на Бостън и в графичните епизоди с насилие.

Другият въздействащ момент в Черна служба е споменатата вече блестяща актьорска игра, която улавя по великолепен начин различните нюанси в отношенията и мотивацията на Bulger (Depp) и неговият брат, щатският сенатор от Масачузетс Billy Bulger (самодоволен и много дяволит Benedict Cumberbatch), които са сантиментално свързани по носталгично-ирландска линия с агента на ФБР John Connolly (Joel Edgerton) още от деца. Whitey е завършен рецидивист, който мрази доносниците, но няма нищо против да работи като такъв. Connolly е амбициозен агент, който мрази наркодилърите, но въпреки това позволява на стария си приятел Whitey Bulger да сее трупове зад гърба си. Billy Bulger пък е най-влиятелният политик, който страда от очарователното раздвоение да има съвсем различни интереси и въпреки това съдбата му да е преплетена с вероятно най-скандалния престъпник на XX-ти век. Черна служба е песимистична история без никакви опити за индулгенция на корумпирани политици,  полицаи и всемогъщи гангстери, която не оставя много надежда за по-добро бъдеще в съзнанието на зрителя, но впечатлява с откровенната си режисура и отлична актьорска игра.

Черна служба е по кината.