© Steve Gullick
Британската група Toy свири в София за десетгодишнината на Indioteque – възможност за преживяване на един по-специфичен рок, който не крие корените си в миналото, но в същото време не звучи ретро.
Хипнотизиращият ефект на тяхната музика е повлиян от реалността и новините, но им служи и като алтернатива. Животът в Лондон е много труден и все по-предизвикателен от финансова гледна точка, разкава басистът Maxim Barron. Също така абсолютно ненавиждаме правителството в момента – консерваторите не представляват по никакъв начин младите хора и малцинствата, а назадничавите им разбирания за света карат всички на наша възраст да им се повръща от това, което се случва във Великобритания. Мисля, че с музиката ни се опитваме да игнорираме тази реалност. Да създадем нещо, в което може да се потопиш и да звучи като от различен свят винаги ни се е струвало привлекателно, тъй като те изважда от ежедневието.
Toy са създадени през 2010 в Брайтън, но не след дълго се установяват в Лондон. Ядрото на групата е част от Joe Lean & The Jing Jang Jong, които в края на миналото десетилетие обират цялото внимание, което тепърва пробиваща група може да обере, но в акт на себекритичност отменят издаването на дебютния си албум (след като вече е получил позитивни оценки) и скоро след това се разпадат. Toy също получават бързи похвали от музикалната преса (The Guardian: те звучат като джем сешън между Stereolab, Felt и Pulp), но устояват и на тях и вече имат три албума за лейбъла Heavenly Recordings. Дискографията им включва и Sexwitch – общият проект с Bat For Lashes, в който модернизират северноафрикански и близкоизточни песни от 70-те години.
Предстоящото им турне не е в подкрепа на конкретен нов албум, но той предстои и концертът в София е възможност да чуем поне малко от него. Планираме да излезем с нова музика по-късно тази година. На последните няколко концерта изпробвахме една от новите песни и има голяма вероятност да тестваме още от следващия албум в България. След албума на Sexwitch започнахме да обръщаме много повече внимание на ритъма – оттогава пишем музика в 6/8 и 3/4, казва Maxim. По-голямата част от настоящото турне е фокусирано върху Източна Европа. Винаги е непредвидимо, когато свирим на места, на които не сме били – от една страна, публиката може да иска да чуе старите песни, защото е свикнала най-много с тяхо, от друга – може всичко за нея да е ново и по-късните песни да се възприемат еднакво добре.
© Steve Gullick
Още от началото Toy се заиграват със сайкъделик и винтидж визията на 60-те и 70-те както в начина си на обличане, така и в клиповете и обложките на своите албуми. Но какво прави миналото толкова комфортно? Може би защото израстнахме с албуми от този период. Ние сме последното поколение, което се оформи чрез слушане на плочи и дискове. Интернет просто не беше мястото, на което откриваш музика – музикалното ни образование се състоеше в това просто да си пускаме албуми един на друг. Слушаме музика от доста различни жанрове, но като че ли точно тези десетилетия са ни повлияли най-много.
Но дори сравненията да са нещо, от което не се страхуват, по-добре не ги описвайте като инди рок. Със сигурност този етикет ни кара да се чувстваме неловко, защото вече окончателно е загубил своя смисъл и всъщност личният ни вкус никога не е бил свързан с този жанр. Сега слушаме много повече електронна музика, а ако става дума за китарна, обикновено сме на по-авангардни неща.
Сред имената, които са подгрявали, са Placebo, The Vaccines и The Horrors, които имат менторска роля около едноименния им дебют през 2012. Вероятно турнетата с тези групи ни помогнаха да достигнем до повече хора, но ни е трудно да преценим до колко точно. Винаги е забавно да си на турне с хора, с които се разбираш или чувстваш близки като начин на мислене. Но не мисля, че сме научили нещо специфично – не се стараем да имитираме нечий път в музиката.
Toy са в малката зала на Mixtape 5 на 10 май. Билетите струват 20 лева в EasyPay/EPAY GO и 25 лева на входа на клуба в деня на концерта. След него партито проължава с сетове от създателите на Threecords Record Store и Крум Петров от Doesn’t Frogs и The Black Swells.
