Boyscout подкаст – Благовеста Николова

© Михаил Новаков

Благовеста Николова закъснява, но не пропуска да се появи с многократно отрепетираното здравейте или добър ден и една от онези дискретни усмивки, които издават добрата й преценка за ситуациите и характерите, в които попада и с които се сблъсква. Допреди години, Бети заговаряше и снимаше добре облечени и симпатични хора в София като част от несъществуващата вече U-lica. Понастоящем, зеленооката девойка променя човешки съдби в IT компанията Questers, пътува за концерти на любимите си изпълнители и се запилява по малко непознатите места в градовете, в които попада. По-важното обаче е, че през последната година придобива докторска степен по специалността what it feels like for a girl и може да води майсторски класове по жизнени цикли и преодоляване на житейски катарзиси.

Как си, какво става теб? С две думи – добре съм. На пръв поглед простичък отговор, но се оказа, че май няма нищо по-трудно, от това човек (или в частност аз) да се чувства добре – със себе си, с живота, който води, с нещата, които му се случват, независимо хубави или лоши. Опитвам се да си живея живота такъв, какъвто е, да приемам и ценя нещата, които идват по пътя ми. Да живея без излишности и без излишен позитивизъм, най-вече. Дори се научих се да си пия кафето чисто. С други думи, които не са мои, но пък много харесвам – grow through what you go through.

Защо закъсняваш винаги? Не е нещо, с което се гордея, но да, все още закъснявам постоянно и винаги – всеки ден за работа, за срещи, за полети, за всичко. Kато цяло в един момент спрях да се опитвам, да стигна навреме, явно не ми се получава. Винаги съм се възхищавала на хората, които подраняват – гледах едно интервю с Obama, в което казва, че винаги трябва да пристигаш поне 10 минути по-ранo и че това е една от най-силните му страни. Обсъждала съм темата и с професионалисти, и се оказа, че по този начин хората се опитват да привличат внимание, което ми се стори много странно, защото аз съм човек, който не обича да е център на внимание и съм доста затворена. Но явно други процеси действат на подсъзнателно ниво. Очевидно няма и да съм следващият президент на САЩ.

© Михаил Новаков

Опиши настоящата си работа и занимания? Работя в сферата на човешките ресурси и информационните технологии. Опитвам се да помагам на хората да се развиват всеки ден, да се учат от грешките си, да не се страхуват да говорят – за проблемите си, за трудностите, които срещат, за нещата, които ги вълнуват, защото, както и в личните взаимоотношения, повечето проблеми идват от недостатъчното общуване между хората. Едното от най-основните неща при работата с хора е не да им дадеш готово решение, а да ги насочиш в правилната посока, така че те сами да стигнат до него. Както и да разберат, че е важно да се чувстват щастливи, от това, което правят.

Имате ли проблеми със сексуалния тормоз в работата, а и по принцип в индустрията? Не се е случвало някой да дойде с такова оплакване, но за съжаление съм сигурна, че сексуален тормоз има във всяка индустрия и на всяко работно място, и съм на мнение, че трябва да се говори за това. Други въпроси на дневен ред са дискриминацията на работното място и това, защо жените са по-ниско заплатени от мъжете, например.

 Лесно ли се уволнява човек? Най-общо казано не е приятно, когато се стигне до това, но е част от работата и от живота, и в крайна сметка не е краят на света. Опитвам се винаги да представя ситуацията като нова възможност, защото това е точно така. Както се казва, когато една врата се затвори, друга се отваря и винаги се радвам, когато хората подхождат зряло към нещата и не влагат излишни емоции и нерви. It is what it is.

Използваш ли HR техники в избора и комуникацията с приятели и ако да, какви? Май използвам много цитати? Иначе по-скоро е точно обратното – прилагам техники от живота в работата си с колеги. Едно от най-важните неща е да изградиш доверие у хората, с които работиш, защото точно тогава можеш да си им най-полезен. Когато те чувстват близък и когато се обръщат към теб за помощ, защото виждат в теб по-скоро приятел, отколкото административно лице, тогава знам, че съм си свършила работата добре.

© Михаил Новаков

Дай някоя бърза и безболезнена техника от горните, която може да ни помогне. Едно от най-простите неща е да се научим да изслушваме и да се научим да чуваме. Без излишна напудреност и без прилагане на HR техники и практики, на които, ако трябва да съм честна, никога не съм била фен (тук следва заклеймяването ми в HR-ските среди). Имам чувството, че мнозинството от хора се вълнуват единствено от собствената си персона, обичат да говорят най-вече за себе си и собствените си проблеми, обичат да дават съвети и в същото време не са истински заинтересовани от човека отсреща. И без излишна критика, тя не помага на никой.

 Много пътуваш напоследък – какво успя да научиш за себе си през последните си пет пътувания в Европа и по света? Това с пътуванията е малко особено. Като всички хора, много обичам да пътувам, но цялото околосветско пътешествие, което започнах миналата година, всъщност си беше пътуване към себе си. Наскоро препрочетох Физика на тъгата на Георги Господинов, бях забравила този откъс, който до голяма степен е валиден, поне за една част от пътуванията ми:

Зa дa зaбрaвят еднa връзкa, някои опитвaт безрaзборен секс, a aз опитaх безрaзборнa геогрaфия. Избирaх случaйни грaдове, пътувaх обикновено с влaк, сменях гaри и хотели. Всички туристи бяхa по групи или по двойки, aз обикaлях сaм из площaдите, които от един момент зaпочнaхa дa изглеждaт едни и същи. Приличaх нa човек, който искa дa изостaви собственaтa си изостaвеност зaд някой ъгъл. Кaто някой търсещ отдaлечено и непознaто място, където дa пусне котките нa тъгите си, тaкa че те никогa дa не нaмерят обрaтния път. Знaеш ли колко е трудно дa се отървеш от котки?! Те притежaвaт невероятно чувство зa дом, особенa пaмет.

Това, което научих е, че няма как да избягаш от себе си и от проблемите, с които се сблъскваш дори да отидеш на другия край на света. По-скоро трябва да ги посрещнеш фронтално, а не да ги замиташ под килима и да си казваш, че всичко е наред. Научих и колко важно е всъщност, човек да познава себе си, да отдели време, за да се изучи и да се погледне отстрани, да се срещне със себе си. 

© Михаил Новаков

Имаш ли някакъв точно определен саундтрак, докато пътуваш или както дойде? Всяко пътуване си има точно определен саундтрак, да. Той се случва много естествено, не е нещо, за което мисля предварително. Много обичам чувството, когато слушам музика, тя да ми навява точно определени спомени, за точно определено време и място. Така е и с повечето парчета от подкаста.

Каква е неговата концепция? Имаш ли лична история с парчетата в траклиста? Концепцията на моя подкаст е да разкажа една много лична история, с малка част от песните, които слушах on repeat през изминалата година. Много различни емоции стоят зад избора на всяко парче, тъй като миналата година емоциите и чувствата бяха водещи, и всяко едно от тях ми напомня за конкретна ситуация, чувство, усещане. За хората, които бяха до мен и за тези, които не бяха. Всъщност това е символиката на името – моята двадесет и девета година. Има едно такова разбиране за живота, което казва, че той се дели на три етапа по 29 години и че всеки нов етап има нов смисъл и носи нови уроци. При мен се случи точно така – след 29-тия ми рожден ден миналата година навлязох в един съвсем нов етап, животът ми претърпя 180-градусов обрат, разделих се с човек, с който прекарах 8 години от живота си и в общи линии преживях много силен личен катарзис. И всъщност прекарах изминалата година в разбиране, приемане и осъзнаване, въпреки че още от самото начало, знаех, че всичко се случва, така както трябва да се случи и че всичко се случва с причина. Еми, вече съм на 30.

И как се преживява подобен катарзис? Трудно. Но пък хубавото е, че си научаваш урока. В началото го отнасят най-близките ти хора. Тези, които ти предлагат безусловна си любов и подкрепа, помагат ти да си опаковаш багажа , носят товара заедно с теб, знаеш, че те са винаги там, но това е път, който всеки трябва сам да извърви. В някакъв момент си даваш сметка какво ти се случва, защо ти се случва и също така, че и това ще отмине. И то отминава.

© Михаил Новаков

Представяш ли си го като саундтрак на някое парти и ако да, какво? Честно казано, не ми се струва много парти моя подкаст, просто защото повечето парчета са бавни и би се получило едно малко по-емоционално парти. По-скоро е музика, която можеш да слушаш вкъщи сам, с някой любим човек или пък с приятели – изпробван е и в трите ситуации и пасва идеално на всяка! Може пък да измислим нова концепция за тъжни партита, сигурна съм, че ще привлекат голяма аудитория, като вашия наръчник за единаци против самота и скука. Сигурно ще трябва хората да са с маски обаче, че повечето се притесняват да си признаят, когато са тъжни или нещастни.

Защо така правят според теб? Защото е трудно, а хората не обичат да им е трудно. Обичат лесните решения и също така да бягат от реалността.

Как искаш да умреш? Ха! Не съм мислила по този въпрос, но се сещам за The Smiths и and if a double-decker bus, crashes into us, to die by your side is such a heavenly way to die. Въпреки че човек се ражда и умира сам, ми се иска да съм от малкото късметлии, които остаряват щастливо с някой до себе си.

И накрая да умрете заедно като в Тетрадката или както дойде? Не си спомням какво се случва в Тетрадката, но така или иначе краят е близо и всички ще умрем.

Благовеста Николова е тук.