© Михаил Руев за U-lica.com
Срещали сме се Атанас Атанасов по време на редките ни посещения в неговия знаков и вече несъществуващ бар 703, но успяхме да се запознаем порядъчно едва при работата си по проекта на U-LICA от края на миналата година. Атанас е безупречно облечен зрял джентълмен, който говори разпалено и жлъчно за проблемите в бизнеса и най-важното в мъжкия гардероб и отговаря с думите строителен предприемач на въпроса с какво се занимава.
Изглеждаш като човек, който се интересува от малък. Отраснах в семейство, в което се слушаха The Rolling Stones, The Beatles, Janis Joplin и Billie Holiday. Всяка събота моята майка ние водеше заедно с брат ми (за когото музиката е неизменна част от битието) на класически концерти в Зала България или на опера, така че основата е солидна и непоклатима. Логично вкусът ми се е ориентирал в тази насока. Все пак като всеки тинейджър съм имал и разни отклонения. Бях скейтър и слушах по-твърда музика като Faith No More, AC/DC и Red Hot Chili Peppers, но джазът си остана в кръвта ми.
На какво наблягаш напоследък? Джазът и хаус музиката са неизменна част от мен, двете имат не малко общо помежду си като произход и история. Когато чета у дома слушам John Coltrane, Miles Davis, Chet Baker, Wynton Marsalis, Chick Corea и безброй други. Когато спортувам или излизам на клуб през уикенда, предпочитам соул, диско и фънки. За съжаление все по-рядко слушаме хубава музика по софийските клубове.
Идеята зад твоя Boyscout подкаст? Опитах се да опиша един мой ден в Париж – град, който обожавам и как да не го с тази страхотна архитектура, невероятна храна, големи зелени паркове, огромно културно наследство и същевременно с това магнит за нови идеи в изкуството, безкрайни вело алеи, кроасани и по мое мнение най-стилните жени в Европа. Харесва ми да се разхождам в Париж, да се губя, да откривам и преоткривам неща в него. Понякога се ядосвам заради пясъчните настилки, които съсипват обувките, а също и заради нелюбезните сервитьори, но така или иначе съвършенството никога не ме е привличало. Задължителен фон на това изживяване винаги е музиката, неразделният ми другар при всички пътувания.
Рано сутрин Париж ухае на канела и топъл хляб. Пекарните отварят в шест, а в осем вече пия двойно еспресо с няколко капки мляко и три малки кроасана в някой ъгъл на L’Avenue. Допада ми сутрешната суматоха на Avenue Montaigne и пъстрата смесица от хора, чиновници от близките министерства, добре облечени стилисти, консултанти от магазините наоколо, интелектуалци и доста руснаци напоследък. След кафето и леката закуска поемам към един от любимите ми квартали в града – Saint-Germain с неговите галерии, независими дизайнери, колички за палачинки с Nutella, страхотни ресторанти и Café de Flore, но не туристическото на площада срещу катедралата, а другото на предишната пресечка на булевард Saint-Germain.
Типично по френски, обядът винаги върви с чаша вино. Обичам да сядам в непретенциозното като интериор бистро за висша кулинария Le Comptoir du Relais – готвачите Yves Camdeborde и Frederic Conne определено знаят как да те накарат да се върнеш пак. След това тръгвам към невероятния квартал Le Marais и Musée Picasso на rue de Thorigny – този музей притежава една от най-богатите експозиции на испанския художник (керамика, картини, скулптори), но понастоящем е затворен за реновация до лятото на 2013. Музеят Quai Branly e изключително архитектурно и културно средище с първобитно изкуство от Африка, Азия и Америка. Сещам се за обещанието си към близка приятелка да й донеса две кутии с разноцветни френски макарон от Ladurée, което изисква минимум 30 минути чакане. Цялото обикаляне изморява доста, а Айфеловата кула те дебне отвисоко където и да се озовеш. Терасата на хотел Costes е идеална за почивка с чаша шампанско и невероятен омлет с пера от пресен див чесън, всичко това на фона на очаквано добра музика. Задължително минавам и през храма на мъжките дрехи Charvet на Place Vendôme заради най-добрите (бели) ризи.
Градът е красив и привечер, когато слънцето се е скрило, денят е към края си, улиците са в постоянно задръстване, а тротоарите са пълни от бързащи хора, затова метрото е най-лесния начин да отида да се порадвам на племенниците и да събера сили за нощен Париж. Душ, гладене на риза, лъскане на обувки, сако и съм готов за вечерята с приятели в L’Aterlier, бърлогата на кулинарния бог Joël Robuchon. Преживяването в подобно място не може да се опише с думи, кулинарен оргазъм е най-близкото, за което се сещам. L’Arc e страхотен клуб близо до Триумфалната арка, в който се влиза трудно освен ако не сте придружен от 178-сантиметрова мадама – в такъв случай проблемът е решен. Текила, шампанско, абсент и трудно събуждане. Всичкото това е само микроскопична частица от това, което можеш да преживееш в този великолепен град, но си е моята.
