© Yø Vø
В един по-различен свят Анна Станкова щеше да е русата обречена да умре сестра на главната героиня в брутален филм ноар. В настоящия обаче красивата blonde noir мадама е бивш дизайнер на бижута и прясно завършил студент в Националната художествена академия, който понастоящем се занимава активно с две от нещата, които най-много обича – писане и стайлинг. Познаваме Анна от задната седалка на Mercedes-a на Силвия Чапарова, с която работят заедно и споделят общи страсти. Отрича да има пороци (ако не броим виното), определя се като добро момиче и носи онова обезоръжаващо чувство за деликатност и срамежливост, което няма как да остане безнаказано.
Разкажи за връзката си с музиката? Не мога да кажа, че заема важно място в живота ми, нито пък и че не мога без нея. В много моменти дори предпочитам тишината. Слушам музика, когато съм в особени емоционални състояния. Често, когато ми е тъжно и меланхолично. Понякога обичам сама да се вкарвам в такива депресии. Тогава не мога без музика. Ползвам я като катализатор за емоции. Дълбоки, тъжни, меланхолични, драматични – хубави емоции с хубава музика. Другото го слушам по принуда, защото някой друг ми го пуска и се налага да се забавлявам.
В такъв случай каква е основната идея зад твоя Boyscout подкаст? Аз наистина си вярвам, че по-добрата музика е тъжната музика. Емоциите, които предизвиква, са много по-дълбоки и по-лични, а и самият звук е по-красив. Искаше ми се да споделя няколко хубави, драматични парчета в случай, че там някъде има и други меланхолични души, които харесват именно такава музика.
© Yø Vø
Summertime sadness значи. Какво по-подходящо време от лятото да си влюбен и депресиран? Струва ми се ужасно романтично и прекрасно да те тресе любовна мъка по това време на годината. Не се определям като тъжен човек, пред хората съм позитивна и усмихната. Това е музиката, която слушам, когато съм сама и когато съм най-много себе си.
Кои са хората, повлияли най-много върху музикалния ти вкус? С много приятели, които живеят далеч, си общуваме предимно чрез споделяне на песни в интернет. Така с малко думи се разбираме кой в какво душевно здраве е. Няма конкретен човек, който да е повлиял силно въхру отношението ми и вкуса за музиката. И двете са изградени на база лично светоусещане.
Имаш много филмова музика в подкаста. Какво гледаш напоследък? Препоръчай някой саундтрак. Подкастът започва с песен от саундтрак на любим сериал. Не е нужно да обяснявам кой, всеки ще се досети. Любимите ми филми, както може да се очаква, са тежки психологически и любовни драми. Ако един филм те кара само да се хилиш като идиот, значи не става. Освен ако не си идиот. Ако те разплаче обаче, си е струвало да го гледаш. От хубавите, тъжни филми съм открила и много красива музика. В подкаста такава е само последната песен от Candy, любим филм и саундтрак. Останалите са парчета от доста тъпи филми като Eyes On Fire от Здрач и Crush от Ромео и Жулиета. Напоследък не подбирам какво гледам – пускам всичко, което излиза, колкото да ме приспи. Това не е хубаво. Добрите филми оставят такова силно чувство, че дни наред не можеш и не искаш да гледаш нищо друго.
© Yø Vø
Някакви лични истории с песните в подкаста? Колкото и да е странно, в ежедневието ми липсват истински любовни драми и никога не ги е имало. Сигурно затова наваксвам с музика и филми. Не съм от хората, които са вечно влюбени и драмата им винаги си има име. Чувството на влюбеност и меланхолия не е нужно да е насочено към конкретен човек. Единствено I Wanna Be Yours на Arctic Monkeys го слушах до побъркване в края на миналото лято, когато за пръв път наистина мислех за конкретен човек.
Повечето песни в твоята селекция са на жени. Само един Alex Turner ти стига или? Много по-лесно е да се вживееш в драмата, когато вокала е женски, пък и текстът I’m a sad girl би звучал странно, изпълнен от мъж. Все пак в подкаста присъстват и няколко мъжки гласове. Освен задължителния Turner съм включила и също толкова любимия Ryan Gosling, чиято музикална кариера е позната на малцина. Групата му Dead Man’s Bones идеално пасва на депресивния характер. За съжаление имат само един албум.
Не те видяхме на Tori Amos. Честно казано съм пропуснала факта, че има концерт в София. Не обичам много да ходя на концерти не защото не харесвам живи изпълнения, а защото струпването на много хора и то предимно фенове ме напряга. Не обичам да съм сред тълпи и навалици, затварям се в себе си и не мога да се наслаждавам на музиката. Не пропускам само концертите на любими групи като Depeche Mode и Whitesnake. Бих си купила билет за Lana Del Rey, без да се замисля. Комерсиално е, знам. Никак не е cool, но аз си я харесвам.
Анна Станкова пише в блога на The Mall. Повече за Yø Vø има тук.
