© Яна Лозева
Трудно е да прекъснеш Филип Морозов, когато заговори за филм. Прави го напоително, с младежки ентусиазъм и съпричастността на човек от екипа. Израснал между София и Париж, Морозов нарежда Ах, този джаз на Bob Fosse и Амадеус на Miloš Forman като филмите, събудили афинитета му към формата, когато е на 13. Учи Кинознание в лондонския King’s College, където три години само гледах кино, мислих за кино и пишех за кино. Неотдавна завършва и не губи време – зад гърба си вече има дузина проекти като асистент режисьор, кинематограф, монтажист и редактор, както и авторския късометражен филм Утре в 9, който се завъртя на няколко фестивала. Тази година е избран за посланик на Дома на киното в младежкото жури 28 пъти кино в рамките на 74-ия филмов фестивал във Венеция в началото на септември. Срещам го малко след завръщането му от Италия и няколко дни преди да започне магистратура за продуцентство в Париж, за да разкаже за първите стъпки в правенето на филми, интересните заглавия от Венеция и бъдещето на българското кино.
Как започна да се занимаваш с кино? Към края на средното училище ми се заформи доста груба идея да се насоча към киното. Дълго време мислих да ставам сладкар, няколко лета буквално не съм излизал от нас, за да правя завъртяни сладкиши и еклери, но в един момент си дадох сметка, че не ми доставя удоволствие да го правя всеки ден и реших да запазя сладкарството за хоби – до ден днешен ме вълнува и постоянно готвя. Иначе попаднах на реклама на френски филмов фестивал в училище, за който набираха младежко жури. Кандидатствах, избраха ме и десет дни само гледах филми, заобиколен от хора, които обичат киното и са решени да се занимават с това. Принципно исках директно да започна да уча режисура, но осъзнах, че имам много за наваксване и кандидатствах Кинознание. Първият ми късометражен филм малко се проточи, но се оказа за добро. Заснех и втори, върху който все още работя, и междувременно започнах повече да се занимавам повече с клипове и видеа и скоро ще се появят първите ми по-сериозни самостоятелни проекти.
Доволен ли се от победителя във Венеция? Да! Формата на водата е страхотен. Казвам го като човек, който не е кой знае какъв почитател на фантастиката на Guillermo del Toro, макар да го уважавам като режисьор и изключително ясната визия, която развива през годините. Това беше първият филм от официалната селекция, който гледахме, и не само защото се добрахме до гала вечерта с екипа в готина атмосфера мога да кажа, че филмът е абсолютна магия. Същият вид фантастика е каквато може да се очаква от него. Може да подразни някои, защото има една сантименталност и холивудска поезия, но аз лично се отпуснах и гледах два часа без да откъсна поглед. Мислих, че ще си записвам някакви неща, но не ми се получи. Страхотен е и много се зарадвах, че взе Златния лъв, макар да може да се поспори дали нямаше по-добри претенденти, които по една или друга причина не са ставали за наградата. За мен беше шок, че един толкова чист, неполитически и ненатоварен от социални теми филм спечели, благодарение на своята много фантастична и романтична кинематография.
Кои други заглавия те впечатлиха? Гледа ли Майка!? Най-феноменалният филм на фестивала беше Майка! на Darren Aronofsky. Опустошителен филм и дори бих казал, че за мен това е някаква нова форма кино. Привидно може да изглежда тривиален и по-простоват, но се превръща в нещо наистина кошмарно. Не се стреми да стряска в този или онзи момент, а се гради по един сюрреалистичен и натоварен начин – целият е едно крешендо, няма вариация. Става все по-ужасно и по-ужасно в продължение на два часа и накрая е просто непоносимо. Изнесоха две жени с линейки от прожекцията, италианската преса псуваше, имаше викове да спрат филма, други пляскаха. Всички реагираха бурно, а това прави впечатление в зала за 1800 души. Всички от младежкото жури полудяхме по този филм. Ангелите носят бяло на единствената жена режисьор в селекцията, китайката Vivian Qu, е много кротък, натуралистичен и съкрушителен филм, който те кара да се чудиш за безумието на човечеството. Интересно ми е каква ще е реакцията към Мектуб, любов моя: песен първа, новият на Abdellatif Kechiche – три часа и десет минути сексуално напрежение и умопомрачителен диалог. Разочарован съм от Три билборда на входа на Ебинг на Мartin МcDonagh, въпреки мощния женски персонаж и безупречната роля на Frances McDormand. Тя e просто изумителна, но за мен филмът беше пропусната възможност да направи нещо супер анти-мъжко, едновременно шокиращо и смешно.
© Яна Лозева
Най-ценното като опит от венецианския фестивал? Бяхме заобиколени от професионални критици – на The Guardian, Telegraph, IndieWire, Variety, върхът на международната кино критика. Беше много интересно да наблюдавам как час-два след прожекцията тези хора вече бяха изпратили рецензия за филм, при това нещо, което ще стане референция за цялата критика за дадено заглавие. Забелязах как още гледайки филм в главата си подреждат абзаци и формулировки и, в момента в който излязат от залата, тичат до хотела и малко след това ревюто им е онлайн. За да имам адекватна преценка за един филм ми се иска да го помисля ден-два-пет, а може би и да го гледам пак. Вероятно е въпрос на тренинг. На нас също ни се наложи да пишем и се опитах да се науча да имам по-динамично мислене за филма, който гледам в момента.
Посланик си и на наградата Lux? Да, покрай участието във фестивала ще съм и посланик на наградата на Европейския парламент за кино Lux Prize. Ще помагам с координацията на прожекциите на номинираните филми и ще съм част от панелите след всяка от тях. Тримата финалиста тази година са Уестърн на Valeska Grisebach – един наистина изумителен филм, 120 удара в минута на Robin Campillo за парижките анти-СПИН активисти през 90-те и Самска кръв на Amanda Kernell, история от 30-те за конфликтите между самите и тогавашното шведско общество. Ще са на екран на 1-ви, 2-ри и 3-ти декември. За съжаление няма български финалист, макар според мен Слава да беше достоен претендент.
Какво ти направи впечатление от българското кино тази година? Искрено ми хареса Слава. Много щях да се радвам, ако беше влязал в тройката на Lux. Идеята на наградата обаче е да подкрепи разпространението на европейски филми в рамките на континента включително с превод на 24 езика, а Слава вървеше по европейските кина, във Франция например беше на екран от седмици, и мисля, че това го направи по-слаб претендент. Искрен филм, който не се опитва да бъде повече от това, което е, и дори социалната му страна, което е големият проблем на българското кино, е развита с една комедия, по оригинален и нов начин за съвременното българско кино. Дразня се, когато филмите имат страшно прозрачен и целенасочен политически заряд без да имат нищо да кажат отвъд това, без да бъдат критика на нещо друго. Това за мен винаги е било голям проблем и мисля, че някои режисьори си самоналагат да вкарват такъв елемент, за да влизат по големите фестивали и да се обърне внимание на държавата. Надявам се да покажем на света, че можем да правим кино, и тогава да имаме повече свобода да правим неща, които не са за старци и корумпирани ченгета и хероин. Логично е така да стане според мен. Така се получи с румънците в началото на века. Те сега правят изумително кино, най-доброто в Източна Европа, и вече имат много по-голяма свобода да правят драми, комедии, романтични филми. И те бяха изправени пред предразсъдък, че са ужасна държава и че режисьорите трябва просто да показват лошото в действителността им. Това е нещото, което все още ме дразни в българското кино, но съм готов да го приема, защото виждам, че започва тази транзиция, в която можем да си позволим нещо повече.
Гледа ли (румънския филм в копродукция с България) Кучета? Да. Оказва се, че това е един от най-малко гледните филми в Дома на киното през изминалата година. Не разбирам защо не се получи. По някакъв начин е дори Fincher-ски трилър, много е близо до нас и като култура, и като география, и в него същевременно има нещо много комерсиално и извъртяно.
Други интересни заглавия? Уестърн. Ще е глупаво да не го наречем български филм, не само заради участието на братя Чучкови, а и защото се развива изцяло в България, в едно село на границата с Гърция на име Петрелик. Имах щастието да се запозная със страхотната Grisebach във Венеция и тя ме покани на прожекцията на площада, която беше само за хората от селото. Много от тях бяха участвали във филма за група немски строители, които идват в Петрелик и започва взаимодействие с местните от конфликти през любов. Целият филм е бил без сценарий. Всяка сутрин е имало бриф какво ще се снима и така 10 седмици. Накрая имат 95 часа материал, който е почти документален. Нищо не са повтаряли по два пъти, има дубли по 40-50 минути и реално виждаме живота на хора от селото. Страхотният монтаж събира всичко под два часа и не оставя дупка – все едно филмът е по сценарий, репетиран, всичко е навързано и супер искрено, всички са съвсем автентични. За мен тя се е справила с разбирането на българския език в рамките на сценария и с детайлите от ежедневието в българската провинция по начин, който не съм виждал и от български режисьор. Филмът ще открива Златна роза и ми е много интересно как ще бъде приет.
© Яна Лозева
Какво искаш да видиш в българското кино? Искам да виждам повече чисто кино, освободено от това, което мислим, че сме длъжни да правим. Искам режисьорите свободно да работят върху идеите си, без да си самоналагат външни изисквания. Ако не искаш да направиш филм за емигранти, защо го правиш? Искам повече хора да разработват по-искрени, по-разнообразни и прости истории. Не може цялото българско кино, което хората навън виждат, да е как всичко е мизерия и някой си топли консерва на единично котлонче. Има го този живот, но има и друг.
Кои млади български режисьори да следим? Вече е на две години, но трябва да спомена Жажда на Светла Цоцоркова, който може би е любимият ми съвременен български филм, точно защото е чиста история, представена по деликатен и емоционален начин. Нямам търпение да видя какво ще направи след това. Павел Веснаков е друг човек, чиято нова работа очаквам. При него има доста остра социална критика, а в кратките му филми Чест и Зевс се вижда как започва да расте като режисьор, като материал, актьори и структурата на историята. В него има нещо много интересно и сериозно като подход. Надявам се дебютът му в пълнометражното кино да излезе скоро. Чакам и дебютният игрален филм на Илиян Метев 3/4, който беше представен наскоро в Локарно. Харесвам и Константин Божанов.
Четеш ли българска критика? Следя определени издания, но не много. Да си призная и мен ме затруднява писането на български, когато наскоро писах анонси за сайт-а на София Филм Фест си дадох сметка, че това е първият ми завършен материал на български. Наложи ми се да търся превод за някои думи, да ровя за синоними, много се шашнах. Всичко зависи от формата в крайна сметка – моят тренинг е теоретичен, но когато преминеш към нещо за по-масова публика, трябва да можеш да го транслираш.
Как реши да се захванеш с продуцентство? Тази година отидох да живея в Париж и се оказа, че ако не си записан като студент във Франция, няма как да правиш стаж там, а за да намериш добра работа, трябва да имаш поне 3 смислени стажа. Започнах да обикалям рекламни агенции и продуцентски къщи с биография в ръка, ако мога да помагам като асистент или каквото и да е. Попаднах на много готина компания за музикални клипове, реклами и кампании, където ме посъветваха, че в моята ситуация е най-умно да направя своя продуцентска къща. Чрез нея работя, снимам като оператор и монтирам видеа за събития и промота в Париж. Харесва ми да развивам глобалния поглед върху една продукция – как може да се реализира даден проект, полезно е да можеш да доближиш амбициите до реалността и да се получават продуктивно нещата. В този смисъл дори никога да не продуцирам, мисля, че това ще е много полезно за мен, освен това е много интересно в такива среди, независимо дали става дума за криейтив за по-кратки форми или за пълнометражно кино. Все още целенасочено опипвам всички посоки – занимавал съм се с критика, с режисура, операторство, монтаж, писал съм сценарии. Може би не е продуктивно да правя всички тези неща, но си мисля, че когато имам един по-цялостен усет ще открия най-подходящото за мен и или това, в което съм най-добър, и това ще ми помогне да се ориентирам, но засега крайната цел е режисьор.
Ако някой иска да се занимава с кино какво ще го посъветваш? Тривиално е да го казвам, но да гледа филми. Няма друго по-добро училище от гледането освен правенето. Гледане, четене и упражнение.
Най-добрият филм от тази година? Доброто време с Robert Pattinson! Страхотен е. Чакам с нетърпение новия Блейдрънър и Un beau soleil intérieur на Claire Denis.
