Човекът е на върха на пирамидата, казва един от героите в последния филм на Ulrich Seidl. Това, което прави оттам обаче, изглежда особено жестоко и безсмислено през обектива на австрийския режисьор. За 90 минути документалният Сафари ни води на ваканция в африканската савана, където туристи бродят в търсене на екзотични животни за отстрел или просто пият бира в нескопосани камуфлажни постройки, изчаквайки някоя мишена да се появи в полезрението им съвсем като във видеоигра. Величествени зверове са редуцирани до гротескни трупове, главите им нескопосано подпрени върху камъни и рогата лъснати за снимка за спомен с гордите си екзекутори. Следва рязане и съдиране на кожи в локви разводнена кръв и карантия, скърцане на въжета изпод тежестта на труповете, превръщането им в стенни трофеи за хора със спорен вкус, а огризките и кокалите отиват за вечеря на местните.
Независимо от отношението ви към мястото на човека в хранителната верига, носенето на кожа или лова по принцип, кадрите на Seidl не оставят много място за безразличие – кървави балони се надуват и спадат от изходните рани, отрязани зеброви крачета летят като кегли, повален жираф опитва да изправи някога мощния си врат, който сега се гъне болезнено и безжизнено. Жертвите се избират от меню с ценоразпис, на помощ за ориентирането и носенето идват гид западняк и някой африканец, а за ловуващите остава да се прицелят точно, след като са обсъдили аргументите за или против убиването на определен вид. Seidl напомня забележителната способност на човешката психика да рационализира дори най-странните си пориви и оставя на стрелците сами да разкрият пробойните в противоречивата си логика.
Както повелява добрата документалистика, Seidl не си позволява открити оценки на случващото се, но отношението му към хората, стигнали в еволюцията си дотам да плащат пари, за да стрелят по нищо неподозиращи животни от безопасна дистанция за едната тръпка, е недвусмислено. Режисьорът е повече от красноречив в противопоставянето на красотата на великолепните си композиции и видео портрети с тромавата, лишена от всякаква грациозност и дълбочина действителност на лова, която показва, или плоските страсти на отсрелващите, които натрапчиво наричат повалените животни парчета. Малко вероятно е Сафари да накара запалените по лова да приберат пушките в мазето, но филмът служи като интересн и ефективен коментар за привилегията и човешката природа въобще, и съдържа някои от най-въздействащите и красиви кадри, които ще видите на голям екран тази година.
Сафари е в кината от 15 септември.
