Capitol Fort на Цариградско шосе © Михаил Попов
Помните Михаил Попов от спорадичните му появи в сайта покрай снимането на фатални жени с анораци, градски номади, обновени легенди и всъдеходи със странни имена. Напоследък обаче, симпатичният младеж се е съсредоточил върху поддържането на масивна брада и публикува възбуждаща въздушна фотография от страната, която очарова с чистата си геометрия и наситени цветове и е способна да просълзи дори най-циничния антипатриот в списъка с приятели. Последната любовна афера на Попов с този жанр от фотографията започва преди повече от година и половина покрай YouTube и Instragram и с покупката на подходящ дрон от приятел. В момента, в който се научих да го управлявам, вътрешният глас на 13-годишния Мишо започна да крещи WE FUCKING MADE IT! мой летящ робот с камера!
Ляво: Дворът на 6-то СОУ в София/ Дясно: Кръговото на цариградско шосе след 4 километър в София © Михаил Попов
Първоначалната еуфория обаче бързо отстъпва място на идеята за добър инструмент, който ти дава изключително уникална перспектива. Дали е DSLR камера или GoPro или дрон е горе-долу все тая – настройките и добрата композиция са еднакви за всичките, просто говорим за различни инструменти в различни ситуации. Не съм сигурен дали съм почнал да наблягам на въздушна фотография, просто публикувам повече такива кадри, опитвам се да пътувам леко и забелязвам, че все по-често посягам към раницата с дрона, а не с DSLR-a. И макар въобще да не е единственият човек, който се занимава с подобно нещо наоколо, Попов привлича вниманието с особената сантименталност на кадрите и любов към градските и природни пейзажи, в които обича да се губи.
Ляво: ТЕЦ Изток в Дружба/ Дясно: Бул. Александър Малинов в столичния квартал Младост © Михаил Попов
Има ли различни стилове във въздушната фотография? Не съм сигурен, по-скоро (ако) имаш собствен стил, той си личи в цялото съдържание, което правиш. След няколко години, когато отмине първоначалният хайп по дроновете, хората ще започнат да ги възприемат като част от ежедневието и няма да го има разделението на наземна и въздушна фотография, хаха. Освен това, тази (дрон) технология също ще започне да разкрива истинския си потенциал и полезна страна в сферата на 3D мапинга, спасителните и издирвателни операции, анализирането на посевите и реколтата и много други.
Ляво: Площадът пред Центална гара в София/ Дясно: Марината на Балчик © Михаил Попов
Как избираш локациите? Най-често снимам градски пейзажи. София определено не прилича на Хонконг или Ню Йорк, но си има своя сив и керемиден чар. Google Earth е добър приятел. Търся нещо, което изглежда интересно отгоре и има известна повтаряемост като форми или сгради. След това гледам прогнозата за времето и преценявам по кое време на деня да го снимам заради конкретната светлина и сенките, които оставя денем, или направо нощем. После целият план се прецаква, защото си си забравил картата с паметта или да заредиш батерията на таблета – накрая отиваш на другия ден и си правиш, каквото знаеш.
Ляво: По пътя за Алеко на Витоша/ Дясно: Плаж в близост до Варна © Михаил Попов
Има ли разлика когато снимаш в града или извън него? В града е малко по-сложно заради забранените зони за полет, по-големия брой смущения на сигнала, милионите кабели във въдуха и какво ли още не. Сред природата трябва да се пазиш само от птици. Иначе като цветове и усещане е тотално различно. С времето започваш да виждаш повтарящи се елементи и цветови схеми в града, докато в природата всичко се променя месец за месец и едно и също място може да изглежда по четири различни начина всяка година. Разбира се, и двете си имат свой собствен чар.
Рибарско селище Ченгене скеле до Бургас © Михаил Попов
Най-въздействащите места, на които си попадал? Северното Черноморие ми е любима дестинация – Крапец, Яйлата, Тюленово и скалите наоколо са супер. Софийските крайни квартали не спират да ме изненадват всеки път с идиотски чаровната си архитектура.
Какъв е процентът на постпродукцията в такива кадри? Сложен въпрос. Зависи. Понякога е много, ако съм сглобил панорама от няколко кадъра. Не прекалявам с цветовите корекции. Не отричам, че ми се е случвало да трия хора и автомобили с цел да си изчистя композицията, но е рядкост.
Морският фар на Шабла © Михаил Попов
На кои забранени места искаш да снимаш? В Париж е забранено, а много ми се иска да видя специфичните покриви, архитектура и широките булеварди от такава гледна точка. Сигурен съм, че ще изглеждат супер. Сещам се за един куп места във френската столица, които бих посетил с някой малък и по-тих дрон.
Ляво: Село Тюленово/ Дясно: Меандрите на река Арда до село Маджарово в Родопите © Михаил Попов
Oще от въздушната фотография на Михаил Попов има тук.
