Хедлайнерите на фестивала Coachella имат трудната задача да поддържат интереса на разнородната публика, която блуждае между различните сцени и очаква невероятен двучасов EDM/инди/рап гиг с всички хитове и пиротехники, за да не се разотиде още преди края. Някои се справят добре, други – не чак толкова. Смелостта да изградиш своя сет около все нещо непознатите песни от своя току-що появил се нов албум в най-гледаното време от Coachella не е просто маркетинг, а много смел и красноречив ход от артист, надхвърлил за пореден път очакванията и границите на своя жанр. И макар Kendrick Lamar упорито да страни от определението гласът на своето поколение, залепнала най-вече след превръщането на Alright в химн на движението Black Lives Matter, най-важният млад папа на Комптън няма как да се раздели с репутацията си на най-великия жив рапър в момента. Четвъртият му албум Damn. e поредният хип-хоп шедьовър в силна дискография, разчитащ на голям размах, талант и нещо повече от обикновеното надграждане на минали идеи и музикални посоки.
Наследникът на амбициозните good kid, m.A.A.d. city (2012) и To Pimp A Butterfly (2015) и отличната миналогодишна колекция untitled unmastered. заменя авангардизма и носталгичните референции към американския джаз и блус на своите шредшественици с истински разнообразен рап от западния бряг с много потенциални радио хитове. За разлика от споменатите предишни албуми в дискографията, Damn. има потенциал за много повече поп (в добрия смисъл) хитове в лицето на продуцираните от Mike Will Made It абсолютно болни Humble и DNA, Loyalty с Rihanna и по-баладичното и отнесено Love. Дори Damn. да изглежда и звучи много по-праволинейно и по-рап от предишните шедьоври на Kendrick, това е само заблуда – последният албум на Lamar е също толкова амбициозен, богат, мащабен и съвършено продуциран запис на артист, успял да надскочи всички и всичко в своята собствена лига.
Самоуверените текстове са си на място. Основната разлика между Damn. и предишните албуми на Kendrick се крие в една идея по-лесносмилаемо звучене. Това съвсем не означава, че Damn. e по-слаб албум, напротив. Внезапните завои и жанрова еклектика от To Pimp… са развити в на моменти фрагментарни, но всъщност доста сложни и многопластови 14 парчета с елементи на интерлюдии, които смесват дълбоки хармонии и манипулирани вокали с по-бавни рап семпли и бързи трап крошета, помитащи бас линии, сирени, скречове, промени в темпото и много скрити детайли. Очакващите още игриви и авангардни джаз интерлюдии като тези от 2015, ще останат разочаровани. Дори участието на канадското експериментално комбо BadBadNotGood в Lust и още няколко кратки моменти в парчета като Element и Feel не са достатъчни, за да наклонят везните към звученето на To Pimp a Butterfly. John Coltrane нa хип-хопа (по Billboard) предпочита да добави продукцията на DJ Dahi, Sounwave и Kaytranada до китарите и перкусиите на канадската джаз група, за да постигне много по-мрачен резултат. Подобно е усещането във всяка една от 14-те композиции, независимо дали говорим за любовни парчета като God и Love или тупалки като DNA и Humble.
Lamar работи с обичайните си продуценти Sounwave, Antony Tiffith (шефът на Top Dawg Entertainment), Cardo, 9th Wonder и DJ Alchemist, но не се страхува да се довери и на невръстния Steve Lacy от The Internet в дуета с Rihanna Loyalty и Pride. И докато подходът към инструменталите е разнообразен, неочакван и много богат, то рапирането отново е абсолютно праволинейно в начина, по който размазва конкуренцияta и развива проникновените истории на Kendrick. Великите речитативи нанасят нокаут след нокаут със своите педантични рими, без да споменава когото и да било. Lamar е в онзи момент от своята кариера, в който не се нуждае от друг Control. Майсторските алюзии и пряма самоувереност само разкриват дълбочината на първоначалния му замисъл. Спортното иносказателно заяждане и интелигентни обиколки около съперниците за щастие не ограбват слушателите от възможността да се съсредоточат върху скрития замисъл и символизъм на повечето послания и теми от съзнанието на Lamar. Албумът започва и завършва с изстрел и репликата So I was taking a walk the other day, за да затвори кръга на една блестящо разказана и приковаваща история. Намеците за предстоящ щатски апокалипсис, задълбочаване на расовото разделение и социална пропаст в Тръмпландия са толкова добре вплетени в цялата интимна история на Lamar-овите търсения, страх и проблеми с напрежението от масовата слава и успех, че не може да се разбере дали първоначалните заявки за албум извън контекста на американските проблеми са спазени или Kendrick чисто и просто е толкова добър.
Предвид липсата на прекалено директни политически, Damn. едва ли ще има същото знаково влияние върху обществото като To Pimp a Butterfly. Още отсега обаче можем да бъдем сигурни, че Damn. ще остане в историята като поредния успешен и много важен албум на смайващо уверен и забележителен артист на върха на своите възможности още преди да е навършил 30. Дали американският изпълнител ще успее да надскочи завишените очаквания още веднъж в обозримо бъдеще тепърва предстои да разберем. Дотогава може да се потопите в нон-стоп слушане, анализ и танци с най-новата музика на гигантски изпълнител с невероятно богати хармонии, дух и талант на брилянтно нюансиран разказвач.
Damn. (Top Dawg Entertainment) е на пазара.
