Длъжни сме да споделим още в самото начало – To Pimp A Butterfly е изключително амбициозен, различен и много одухотворен албум, който разцепва музикалната критика с елегантното си музикантско левитиране между фрий джаз, политическия фънк на George Clinton и Gil Scott-Heron от 70-те години, чувствения соул и хип-хоп, което подчертава личните екзистенциални търсения и социални коментари на най-добрия комптънски изпълнител от много години насам. Независимо дали става въпрос за случайна или нарочна грешка при появата си без предупреждение седем дни по-рано, Третият албум на Kendrick Lamar не се нуждае от реклама (като изненадващото излизане седмица преди официалната дата), за да се легитимира безпроблемно като най-добрия експериментален, многопластов, дълбок, разнообразен и пропит с носталгия запис хип-хопа и рап музиката от много време насам. Какво друго можем да очакваме от 27-годишно момче, което набляга на слушането на Miles Davis и Isley Brothers, докато се бори с огромните очаквания, породени от предишния хитов албум Good Kid, M.A.A.D City и медийния цирк около Yeezus турнето на Kanye, по време на което започват да се оформят идеите и първоначалните записи за TPAB? Съдейки по екипа зад този почти 80-минутен епос, Lamar е взел мъдрото решение да се довери на истински музиканти, докато размишлява за мястото си в съвременния хип-хоп и болезнените рани на раздираната от противоречия и расистки скандали Америка. Макар името на Lamar да липсва в списъка с продуцентите, Lamar е успял да сътвори истински визионерски проект още, докато е много млад.
To Pimp A Butterfly е първоначално объркващ, но и много добре подреден лабиринт от идеи и влияния, който започва с троен ъперкът от три съвсем различни парчета, които маркират общото усещане за целеустремено блуждаене и изследване на непознати територии и завършват по тотално различен и неочакван начин. Първият рефрен в албума Every nigger is a star (назаем от фънк семпъла в саундтрала на Boris Gardiner към едноименния филм) бързо е задавен от богатия бас и соулфул текстурите на Flying Lotus във Wesley’s Theory – откриващият трак, в който Lamar се притеснява докъде може да бъде корумпиран от музикалната индустрия. Заглавието на албума е хитра препратка към романа на Harper Lee To Kill A Mockingbird и коментира първосигнално експлоатацията на чернокожите таланти (pimp a butterfly) в музикалната индустрия. Макар Flying Lotus официално да е продуцент само на Wesley’s Theory, дългата му ръка се усеща в почти всички парчета. На помощ се включват и стария му приятел и свръхталантлив басист Thundercat и легендата George Clinton. Силното откриване е последвано от бясната фрий джаз интерпретация и домашен скандал с устата жена (алегория за Америка) във For Free? (Oh America, you bad bitch, I the picked cotton that made you rich/ Now my dick ain’t free) и праволинеeн машинен фънк в King Kunta. Текстът в последното е безкомпромисно и много самоуверено продължение на римите на Lamar в Control на Big Sean (I was gonna kill a couple rappers but they did it to themselves/ Everybody’s suicidal, they don’t even need my help). i и u са две страни на една и съща монета – докато изненадващият първи сингъл от миналата година е щастливо и подпалващо празнуване на любовта към самия себе си и към всички нас, то u е безкомпромисен и много интровертен поглед и вътрешен диалог към тъмната страна и съмненията в живота и кариерата на Lamar, провокиран от смъртта на един от най-близките му приятели. Дори жизнерадостният и медитативен фънк в двете колаборации с Anna Wise и Bilal Institutionalized и These Walls не може да задуши силната политическа и социална насоченост на Kendrick (If I was the president / I’d pay my mama’s rent / Free my homies and them / Bulletproof my Chevy doors / Lay in the White House and get high). Pharrell пък успява да изкупи греховете си към поп музиката и се разписва с гигантски олдскул бийт от най-добрите си години в Alright, но най-напомпаният бийт в албума изскача в продуцираното от Boi-1da The Blacker The Berry – още по-политически и леко гангстерски коментар за всичко, което се случва пред очите на Lamar.
Религиозните теми от Good Kid, M.A.A.D City продължават да бъдат подробно анализирани във фаустовата дилема от For Sale? и нейния отговор в How Much A Dollar Cost. Всеки следващ трак в този концептуален албум разкрива нова глава от дълбоката грандиозна поема, която се проявява изцяло в епичната кода Mortal Man – синтез на всички теми в албума, всички вътрешни конфликти, породени от внезапно споходилата го слава, добронамереното проповядване на единство и обединение (If I respect you, we unify and stop the enemy from killing us) и други болезнено лични теми. Целият трак служи за интродукция към доста любопитното седемминутно интервю с духа на детския идол на Kendrick, Tupac Shakur. Lamar размишлява и задава въпросите, които го интересуват, а Shakur отговаря с екзистенциални цитати от старо интервю от 1994. Много артисти в хип-хоп и рап музиката подхождат с променлив успех към темата накъде да продължиш, след като доскоро музиката ти е била вдъхновена изцяло от борбата и тръднияя живот, но вече си успял да се измъкнеш от дъното. Kendrick успява да се справи с предизвикателството като излиза от Комптън и се фокусира върху проблемите на цяла Америка. Good Kid, M.A.A.D City е прекрасен опит за автобиографичен концептуален албум за израстването му в Ел Ей, вярата в Бог и тежкия живот под дулата на пистолетите на уличните банди. TPAB обаче е пропит с болезненото усещане и съвсем резонното вътрешно съмнение, че успехът на един човек няма как да реши проблема на всички останали. Въпреки огромната музикална и лирична амбиция, идеите на Kendrick се долавят мигновено дори след първо слушане. В това всъщност няма нищо лошо, защото To Pimp A Butterfly е многопластов албум в добрите традиции на 70-те, който ще бъде слушан и анализиран още дълго.
To Pimp A Butterfly (Interscope/Top Dawg Entertainment) е на пазара.
