6 албума, които да слушате тази седмица

James Blake – Assume Form (Polydor)

Любовният албум на James Blake започва с интимните откровения и ранимост още от първите секунди нa едноименното откриващо и много нежно парче. When you touch me, I wonder what you could want with me / I will be touchable by her, I will be reachable. Депресията и суицидните мисли покрай главозамайващия и бърз успех на предишните му (далеч по-минорни) албуми е отстъпила място на болезнена, но много честна и директна откровеност без излишно завоалиране и с кристален фокус. Годините в студиото с имена като Kendrick Lamar, Jay-Z и Frank Ocean (демек най-големите) са му позволили да бъде по-самоуверен с вкарването на поп мелодичност във своя електронен соул и лондонски госпъл стил. Същото важи за тежката артилерия мейнстрийм гости (Travis Scott, Andre 3000, юбер продуцентът Metro Boomin и старият му авер Moses Sumney), които обогатяват парчетата на Blake почти толкова добре, колкото колаборацията и хармонични фламенко припеви с каталунката Rosalia в Barefoot in the Park – може би най-неочаквания, но успешен експеримент в Assume Form. Очевидно връзката на Blake с актрисата Jameela Jamil му се е отразила по най-добрия начин. Поредно доказателство, че по-голямо нещо от любовта (май) няма, поне засега. 4,5/5 – Светослав Петров

Слушай в Spotify / Купи от iTunes

Deerhunter – Why Hasn’t Everything Already Disappeared? (4AD)

Осмият албум на американската рок група от Атланта излиза с ясно изразеното (в нарочно съобщение за пресата) съмнение от нуждата и релевантността на дългосвурещия формат в съвременното дигитално консумиране на музика и ясното съзнание, че ще бъде консумиран последователно от първата до последната секунда от ограничена аудитория. По този начин обаче Deerhunter се чувстват освободени да експериментират с всички екзистенциални теми и музикални жанрове, които ги вълнуват през последните години, а и въобще. Why Hasn’t Everything… е постоянно променяща се амалгама от космически инструментали, психеделичен рок, синтезатори и саундтракови балади с усещане за пространство, в което можеш да се изгубиш, но не можеш да останеш безразличен. 4/5 – Светослав Петров

Слушай в Spotify / Купи от iTunes

Toro y Moi – Outer Peace (Carpark Records)

Тегавите времена винаги провокират носталгия към по-доброто минало. Така беше през 2009 с възхода на позитивния и много топъл чилуейв жанр като антипод на финансовата криза. Така е и през 2019 със завръщането на един от бащиците на гореспоменатия стил, а именно Toro y Moi. След няколко колебливи албума от последните години, мериканецът Chazwick Bundwick е далеч от мисълта да рециклира меланхолията отпреди десетилетие, а вместо това пердаши фънки мелодии с добър слух за модерните тенденции и леко хипстърски подход към експериментирането с различни теми и звук. Всичко обаче си звучи повече от кохерентно, а Freelance и Ordinary Pleasure са две от най-добрите му песни въобще. 3/5 – Светослав Петров

Слушай в Spotify / Купи от iTunes

Maggie Rogers – Heard It in a Part Life (Capitol)

За двете години и половина след мигновенната слава на дебютния сингъл Alaska покрай майсторския клас на Pharrell, Rogers работи по няколко успешни сингли, трупа опит по турнета и дори успява да стигне до музикален гост на Saturday Night Live. Очевидно всичко това си е струвало – страстта на 24-годишната девойка към фолктроника е ошлайфана добре, за да се материализира в първия претендент за поп албум на 2019. Отвъд разочарованието от наличието на пет добре познати от общо 12 парчета в траклиста (включително същата онази Alaksa, почти Wilson Phillips-овата Light On и Fallingwater) и липсата на Dog YearsHeard It in a Past Life е уверен, свеж и особено приятен за слушане албум на един от най-обещаващите гласове в съвременната музика. Усетът на Rogers за мелодия е подплaтен от отлични аранжименти, създадени от самата нея и супер продуценти като Greg Kurtsin и Rostam от Vampire Weekend. Козовете на Maggie все още са невинно, но същевременно зряло повестование, женитбата на ново с познато, работата с множество инструменти, способността да мисли концептуално и техническите умения да придаде на всичко това живот в студиото. Кулминацията на всичките таланти е обещаваща, но именно големите надежди и очевидното й желание да направи хомогенен албум карат над Heard It in a Past Life да витае усещане, че най-доброто от Maggie Rogers тепърва предстои. 4/5 – Петър Грудов

Слушай в Spotify / Купи от iTunes

Sharon Van Etten – Remind Me Tomorrow (Jagjaguwar)

Sharon Van Etten отбелязва десетата година от дебютния си албум с уверен музикален завой. Американката оставя акустичните си корени, които я направиха недооценената любимка на инди сцената и родиха фантастичния й последен албум Are We There преди близо пет години, в търсене на по-авантюристични интрументали. Оттогава Sharon е вече майка, прохожда в актьорството и се връща към ученето, за да може един ден да консултира на тема психично здраве. Запазената марка вглъбени и интимни автобиографични разкази на Van Etten този път са озвучени от дръм машини, синтезатори, дисторшън и необуздани електрически китари. Триумфалният диско рок на Comeback Kid, пълзящо лъстивата Jupiter 4 и неочакваните посоки в мелодиите на No One’s Easy To Love не остават място за съмнение – в Remind Me Tomorrow Sharon Van Etten звучи безпогрешно като себе си, но по особено вълнуващ нов начин. 4,5/5 – Петър Грудов

Слушай в Spotify / Купи от iTunes

Angelo De Augustine – Tomb (Asthmatic Kitty Records)

В третия си албум, издаден от лейбъла на Sufjan Stevens, Angelo De Augustine страда тихо по стара любов и изравя дълбоко погребани рани, въоръжен с минималистични фолк инструментали и нежен шепот. Продуцираният от Doveman (Thomas Bartlett, работил със Stevens, St. Vincent и RhyeTomb e изключително интимен и изпълнен с топла меланхолия, напомняща на моменти както за Bon Iver, така и за шефа на новия му лейбъл (с когото си партнират в ужасно милата Time). И когато призовава бившата си да се върне при него (Kaitlin), и когато отхвърля самоубийствени мисли (All Your Life), песните на Augustine са белязани от утешителен оптимизъм – колкото нужен, толкова и дефицитен напоследък. 3,5/5 – Петър Грудов

Слушай в Spotify / Купи от iTunes