Едва ли можете да си представите сериозен рапър без собствен модел или линия кецове през последните няколко години – ако няма, значи не е никакъв сериозен рапър, няма шега. Kanye развива своя собствена снийкър империя и продава многократно повече маратонки, отколкото албуми, Drake се заиграва с Jordan покрай своя лейбъл Ovo, а Kendrick го дава съвсем скромно с единичен модел за Reebok. Модерните бракове по сметка обаче не са от вчера и започват като абсолютно невинна любовна история между на влиятелна рап група от нюйоркския квартал Куинс и чифт баскетболни кецове, които се налагат в ежедневния уличен дрескод след тотална доминация в професионалния спорт и бележат началото на модерната хип-хоп стилистика, фенската снийкът култура и продуктовите колаборации и пласирания върху краката на най-добрите изпълнителите на своето време.
Superstar I Run DMC #15 (юбилейна колекция) от 2005
В средата на 80-те години един от най-легендарните баскетболни кецове в историята на щатската баскетболна асоциация шества вече повече от 16 години върху краката на най-добрите състезатели и е на път да осъществи неочакван, но съвсем логичен преход към една по-различна култура. Когато започват да носят своите Adidas Superstar без връзки и с извадени езици, пичовете от американското рап трио Run-D.M.C. едва ли подозират, че безкористната им любов към този модел ще бележи началото на съвременната снийкър култура и ще доведе до първата подобна спонсорска сделка между популярна рап група и огромен спортен гигант. Когато групата започва да превзема американската сцена в началото на 80-те, Joseph Simmons, Darryl McDaniels и Jason Mizell не се разделят със стандартната улична униформа на родния Холис в Куинс: кожени якета и панталони, пухенки, шапки, дебели златни ланци, черни джинси Lee и бели Superstar-ки без връзки като напомняне за братовчедите и приятелите им в затвора. Типичният уличен дрескод на всички квартални тарикати, престъпници и обикновени момчета се набива в очите на някой си Jerrald Deas, които го иронизира с рап парчета Felon Sneakers.
Run-D.M.C. отвръща на удара в края на месец май през 1986. My Adidas звучи като платена реклама, но всъщност си е абсолютно безвъзмездно и много ентусиазирано любовно писмо до кецовете на бандата и трудолюбивите хора от проблемните квартали на Голямата ябълка. Турнето покрай албума Raising Hell им позволява да демонстрират отдадеността си към Superstar, което не остава незабелязано и от един служител на компанията, които става свидетел на надлежно документираната сцена с вдигането на хиляди фенски Adidas-ки във въздуха преди едно изпълнение на My Adidas пред няколко десетки хиляди души. Напористите аванси на тогавашния им мениджър и едно абсолютно импровизирано Jerry Maguire видео с акапела рапиране за Superstar и любезната молба да им дадат милион долара не остава без резултат – групата сключва първия подобен договор за реклама срещу спомената сума.
Останалото, както казват, е история. Продажбите на Superstar удрят близо половин милион чифта, а Adidas представя цяла Run-D.M.C. линия суетшърти, тениски за тогавашните крале на Куинс и кожени анцузи на умопомрачителни цени. Компанията спонсорира и турнетата на групата и един ужасен трилър Tougher Than Leather, преди да извади и четири специални Run-D.M.C. обувки през 1988, кръстени на любимите автомобили на триото (високите Eldorado и Fleetwood и ниските Brougham) плюс един симпатичен Ultrastar (Superstar с еластичен език за по-удобно носене без връзки). Важността на Run-D.M.C. за налагането на Superstar в уличната и хип-хоп култура няма как да бъде пренебрегнато и от маркетинговия директор на Adidas между 1984 и 1991, Angelo Anastasio. Красоречивата му реплика от документалния филм Just For Kicks e напълно достатъчна. В началото на 80-те, кецовете Superstar бяха мъртви. Run-D.M.C. собственоръчно ги върнаха обратно в играта.
Superstar II от 1997 с подписите на Run-D.M.C.
Тази публикация излиза с подкрепата на Adidas. Superstar е в Аdidas Originals – Mall of Sofia на бул. Александър Стамболийски 101.
