Някъде към края на миналата година най-големите в американската поп музика са седнали да се почерпят за празниците и да се уговорят кой кога да издаде нов албум, за да няма фрапиращи засечки, отнемане от вниманието и безмислени борби като Kanye West срещу 50 Cent и Justin Bieber срещу One Republic преди години. Така или иначе, очакванията към всяко едно от имената в настоящия текст е толкова голямо, че обрича следващите им проекти на сигурен успех, без значение дали говорим за шедьовър или обикновена тъпотия. 2016 се очертава като годината на изненадващите блокбъстър албуми без още да сме я преполовили. След Rihanna, Kanye, Kendrick Lamar и Beyoncé, канадският рапър Drake най-после издава чертвъртия си дългосвирещ албум след близо двугодишно чакане, чудесен изненадващ микстейп, успешна колаборация с Future и летния хит Hotline Bling – най-пародираното видео и танц в историята на музиката.
Мем-етата с Views започнаха още преди да сме чули албума. Първо се появи обложката (гигантът Drake наглежда любимото Торонто от върха на Си Ен Тауър), а заедно с албума излезе и дигиталeн .pdf, сам по себе си любопитно произведение на изкуството, което поставя много въпроси. Липсата на каквито и да било видеоклипове към песните от албума (поне засега) ни оизвикява да тълкуваме само картинките от въпросната книжка – Drake разсъждава за самотата в града от неизвестна тераса, Drake каца (излита ?!?) с хеликоптер в гората, Drake позира пред своето имение и Rolls-Royce докато държи кучето си на каишка, за да не избяга и да не го изостави, Drake пътува самотен и загърнат в кожух на задната седалка на същия този Rolls-Royce, Drake снима залеза над океана в Калифорния за Instagram, Drake пие с приятели, които не го гледат в очите, Drake снима Rolls-Royce-a за Instagram, Drake пие шампанско и гледа замислено, докато се чуди коя от двете смазващо красиви близначки да избере. Независимо дали в конкретния случай изглежда като татарски олигарх или просто като Drake, Aubrey Graham отново успява да се представи като истински противоречив характер, който блуждае сериозно по пътя към титлата най-успешен рап изпълнител на последните и следващите няколко години, възпиран единствено от непрекъснатите съмнения за успеха и смисъла на всичко, което му се изправя пред очите.
Views продължава да развива отдавна започната идея за Drake като вглъбен, искрен, изключително чувствителен, самомнителен, но достатъчно самоуверен характер, който няма нищо против да се подлага на публично изследване и самоанализ без проблем. Зимният албум на Drake e посветен на Торонто и вкарва проникновени мисли за сложния му любовен живот и отношение към рутинните теми в хип-хопа от последните двадесетина години. Като цяло, Views е прилична интроспекция от артист, на когото все още не му е омръзнало да дълбае в предишните си връзки и недоразумения, без обаче да се напъва да стига висините на вселенския хит Hotline Bling. Едновременно с това, четвъртият албум на Drake (седми, ако броим жестоките микстейпове от началото на неговата кариера) е своеобразна интимна и ненужно раздута обиколка на Торонто и личните проблеми на Drake, която има своите пристъпи на гениалност, но и е леко отегчаваща, скучна и сравнително бавна близо 90-минутна одисея. За нещастие, статутът на Views не му позволява да избегне сравненията с последните албуми на споменатите Rihanna, Beyonce, Kendrick и Kanye. И докато всеки един от тях се мъчи да говори за собствените си проблеми през призмата на наболелите теми за класовото разделение и цената на живота на чернокожите, Drizzy продължава да тъпче на едно място с непрекъснатия анализ и търсене на баланс и гледна точка към хубавите и лоши моменти в живота с бившите си приятелки.
Това съвсем не означава, че албумът е изначално лош, дори напротив. Views има своите отлични моменти, но страда значително от липсата на сдържаност (81 минути и цели 19 парчета + Hotline Bling като бонус трак) и добра редакция. Дългият траклист прави всичко възможно да скрие споменатите пристъпи на гениалност и забележителни композиции, които успяват да се набият в съзнанието едва след третото слушане и внимателното прескачане на по-минорната и депресираща меланхолия от Views. A такива има достатъчно поне за едно EP – Weston Road Flows и Views са хубави интерполации на качественото 90-тарско арендби и нюйоркски хип-хоп, With You с PARTYNEXTDOOR е още един железен и изчистен от излишни моменти дует с балеарско звучене, Still Here е тазгодишния едновременно агресивен и много мек Jumpman с одлскуул синтезатори, Controlla, жестокото One Dance и колаборацията с Rihanna Too Good (Work за проблемите в общуването между Drizzy и Riri) са интелигентни денсхол тупалки за танци от чатал и дупе, a Grammys (с Future) и Hype се доближават най-много до вътрешното напрежение и дълбочина от миналогодишните If You’re Reading This It’s Too Late и What a Time to Be Alive. Ретро заемките са на лице и в U With Me, което семплира хитовете на DMX How’s it Goin’ Down и What These Bitches Want.
Макар привидно да изглежда, че Drake е пипал предимно в класическото арендби, хип-хоп и модерния напоследък балеарски хаус като вдъхновение за звука на Views, цялостната атмосфера на албума се развива с бавна крачка към другата модерна тенденция в жанра – чилуейв арендбито за самотно слушане. Продукцията е поверена на обичайните заподозрени Noah 40 Shebib, Nineteen85 и Boi-1da, Kanye влиза с две парчета, a продуцентът на Hotline Bling Frank Dukes се разписва само в Pop Style. Десет години след дебютния си микстейп Room for Improvement, Drake звучи самотно и леко отегчаващо и не може да се похвали с нещо по-добро от Take Care и Nothing Was The Same. Това обаче едва ли има каквото и да било значение за успеха на този албум сред публиката – Views вече чупи рекорди по продажби в първата си седмица.
Views (OVO Sound) е на пазара.
