Sampha Sisay и Sydney Bennett са идентичните страни на една и съща презокеанска монета – и двамата част от много разпознаваема групировка на модерната сцена (Sampha от лондонския софистициран поп авангард, Syd от котилото на лосанджелиската алтернативна хип-хоп кохорта Odd Future), и двамата все още леко встрани от масовия успех и самостоятелна идентичност (Sampha като помощник на всички известни, а Syd като неотменна част и глас на The Internet), и двамата прекалено чувствителни и мигновенно запомнящи се гласове – въобще идеални и стряскащо талантливи музиканти, които издават своите дългоочаквани дебютни албуми само с ден разлика един от друг. Именно Process и Fin са двете заглавия, на които трябва да наблягате сериозни поне през февруари.
SAMPHA – Process (Young Turks)
За човек, който участва в три от най-коментираните албуми на 2016 (The Life of Pablo на Kanye, A Seat At The Table на Solange и Endless на Frank Ocean), 27-годишният лондончанин Sampha Sisay продължава да звучи по същия деликатен и раним начин като в първите си записи преди половин десетилетие като редовен колаборатор на лондонската артистична клика около Jessie Ware, SBTRKТ и FKA twigs. Синът на емигранти от Сиера Леоне винаги си е бил пълният пакет от талантлив композитор, продуцент, текстописец и вокалист в едно, но никога не е натискал сериозно върху развитието на собствената си кариера – за осемте години, през които е активен, Sampha може да се отчете само с един сингъл и две EP-та. Безбройните им колаборации с всеки един от изброените по-горе артисти са повече от добре признати (да не забравим за Drake и неговата версия на Sampha-овото Too Much), но зад дългата работа и късно излизане на дебютния му албум Process си има конкретни причини. Макар и да приема с охота понякога некредитираната си работа (като в Mine на Beyonce) за други артисти, Sampha има прекалено прекалено разпознаваем глас и труден живот, за да остане прекалено дълго на втори план, дори да иска.
Бавното му изплуване под светлината на прожекторите с Process е красив апотеоз и ненатрапчиво споделяне на емоционалния багаж следствие от трудния му личен живот в грижи за покосената от рак и вече покойна негова майка и осакатен от инсулт брат. Дебютният албум на Sampha обаче не е отчайващия вопъл, какъвто всеки би очаквал. Process успява да засегне темите за болестта, смъртта и мъката по много нюансиран, на моменти сюрреалистичен, в други абсолютно директен начин, който трогва мигновенно още в първите десетина секунди. Incomplete Kisses контрира описанието на тегавата атмосфера в семейството (In this house we’re sinking but we’re far too numb to care) със синтетична повдигаща мелодия. Кошмарите от Blood On Me (I swear they smeel the blood on me, I hear them coming for me) се развиват върху сравнително бърз клубен бийт и неочаквани туистове на богатите инструментали (Kora Sings). Отчаяният зов за излизане от ужасна връзка (Under) очарова с вокални и синтезаторни семпли, които отиват никъде, за да бъдат порязани от бруталната тъга на Sampha в чисти пиано балади като (No One Knows Me) Like the Piano и Take Me Inside. Искрен, въздействащ и много емоционален албум без никакви комерсиални амбиции, който звучи като никой друг и заслужава да бъде прегърнат от много по-голяма публика.
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
SYD – Fin (Colubmbia)
Не си и помисляйте да определите Fin като просто един страничен проект на мацката от The Internet. Syd и останалите й колеги от групата са си взели временно почивка, за да издадат собствените си самостоятелни албуми, но това не означава край на бадната, а дори напротив. Fin е съвсем пълнокръвен и много самоуверен дебют на 24-годишната Sydney Bennett от Лос Анджелис, която влиза в полезрението на масовата публика покрай работата си за колектива Odd Future (голяма част от първите записи на Tyler, The Creator са продуцирани именно в нейното домашно студио), преди да запише три албума с The Internet и да пробие окончателно с номинация за награда Grammy с последния – Ego Death от 2015. Дванадесетте хитачки в самостоятелния й дебют Fin са перфектно доказателство, че харизматичната девойка може да се справя отлично и съвсем сама.
Албумът на Syd е съвършено, мазно и нео арендби, което впечатлява със завършената си продукция, откровено сърце, романтични секси текстове от жена към жена и, за втори път, самоуверен талант. Липсата на почти никакви гости в дебют за огромен лейбъл като Columbia не се забелязва, дори напротив – девойката се справя сама почти с всичко, но и с помощта на крайно известни продуценти като MeLo-X и Hit-Boy. Макар след първото прослушване да се откриват много влияния като класически егоистичен хип-хоп, нео-соул и креватно арендби, Fin звучи абсолютно хомогенно и завършено най-вече заради добрите мелодии и хипнотичния глас на Syd. Дори да не се заслушвате в текстовете и да обръщате им внимание само когато усещате духа на Aaliyah в парчета като Know и Nothin to Somethin или започвате да се пипате или да търсите партньор любов на фона на лъстивото Body, Bennett умее да влиза под кожата дори с отделни фрази. Предвид модерната продукция и наистина умната интерпретация на най-доброто от 90-тарското арендби, може само да се надяваме, че Fin няма да е единствения самостоятелен опит на Syd tha Kyd.
