Дебютният студиен албум на певицата и композитор от Ню Джърси Solána Imani Rowe е втздействащо и много майсторско арендби от добрата страна на комерсиалния хип-хоп, инди рок и нео соул авангард, което изследва представите за контрол, откровеност и брутална, направо болезнена сложност на съвременните връзки. Освен финална глава в замислената като трилогия арка от предишните микстейпи S и Z, Ctrl (прекръстен така от първоначалното заглавие А) на уязвимата TDE-принцесата SZA е хубав завършек на дълго и многократно отлагано финално разкриване на един от най-талантливите артисти в съвременен Америка – щастлив финал на дългогодишно пътуване, което за малко да не я откаже от музиката въобще в средата на 2016.
Малко контекст, за да навлезем по-сериозно в дълбоките пластове на този албум. Най-обещаващата вокалистка в каталога на Top Dawg Entertainment е онова изморено от чакане и съмнения момиче, което навлезе по-сериозно в индустрията с многобройни хип-хоп, електронни и поп колаборации като прелестния пинг-понг дует Consideration от Anti на Rihanna в началото на 2016 – периода, в който девойката от Барбадос бе залитнала сериозно по авангардното арендби и SZA бе най-подходящият партньор за подобно нещо. Многократното отлагане на собствения й дебют и насрещните огромни очаквания (все пак е в един лейбъл с Крал Kendrick, Ab-Soul и Isaiah Rashad) обаче я ядосваха достатъчно, за да се мята отчаяно като лъвица в клетка по интервюта и да заявява, че иска да издаде дебютния си албум веднъж завинаги. Цялата несигурност, въпроси и непрекъснати съмнения са се отбелязали дълбоко върху всяка една от 14-те песни в Ctrl и неговия замечтан, бавен, красив откровен поглед върху ранимостта.
Характерният глас на SZA и талантът да се възползва величествено от инструменталите с по-бавно, бегло трап-одобно и некомерсиално арендби звучене (на километри от други артисти от нейното поколение като Tinashe например) й позволяват да създаде проникновен и витиеват сън, прекъсван само от мотивиращите размисли на нейната майка за контрола върху собствената съдба и среда. Първосигналната асоциация с бавното и криволичещо арендби на Frank Ocean например не е прекалено далече от сърцето и душата на Ctrl, изпълнени с деликатни и самоуверени вокали и наистина интимни размисли за женствеността, самоуважението и непосилната и често объркваща лекота на младостта. Съдейки по категоричните и изпяти по изключително завършен начин текстове, SZA няма абсолютно никакъв проблем със създаването и споделянето на откровен колаж от емоции, уязвимост и противоречиво, объркано и объркващо отношение към мъжете в своя живот.
За подобни интимни теми и албум като цяло, може да очакваме, че SZA не би имала нуждата или смелостта да посегне към наличния списък с могъщи колаборатори. Точно обратното – девойката записва дуети с колеги като James Fauntleroy (интерлюдията Wavy), Isaiah Rashad (Pretty Little Birds), Travis Scott (мракобесното Love Galore) и Kendrick Lamar (Doves In The Wind), но нито един от изброените не се осмелява или напъва да доминира, а само допълва посланието и атмосферата в рефрените от Ctrl (стига само да си затворим очите за скучните вагинални метафори на Lamar, които ограбват посланието на неговия фичъринг). Макар съвременните драми на девойката в текстовете на SZA да са само крачка по пътя към себепознанието и неминуемото осъзнаване, всяка една от песните в албума звучи и въздейства като трактат по модерна романтика без срок на годност.
От соло китарата и директното отмъщение в откриващото Supermodel (Let me tell you a secret/I been secretly banging your homeboy/Why you in Vegas all up on Valentine’s Day?) през сърцераздирателното търсене на мъж, който да я запознае със семейството си, а не само с чаршафите в собствената си спалня (Normal Girl) и алиенирането от социалните мрежи и изневери в Love Galore (Why you bother me when you know you don’t want me?), та чак до финалната кода за несигурността и съмненията в 20 Something – Ctrl е медитативно приключение, което не се нуждае от абсолютна власт или контрол, за да завладее всички емоции. В края на деня, дебютният албум на Solána Imani Rowe е вълнуващо и много истинско откровение на ужасно талантлива жена, която се опитва да балансира между несигурността в чувствата и неутолимата нужда от самоуважение, между проблемите на съвременните връзки и трудните за съчетаване контрол, любов и споделена интимност. Хубавото на SZA и Ctrl обаче е, че търсенето на собствената идентичност рядко звучи толкова впечатляващо добре.
Ctrl (Top Dawg/RCA) е на пазара.
