Някои мъже имат целия късмет на света и John Casablancas е един от тях. Роден в семейството на богати индустриалци в Манхатън, учил в най-престижните колежи в Швейцария, изгубил девствеността си на плаж в Кан, благословен със забележителен външен вид, сексапил, нюх и лъстив глас, да не забравяме и многобройните му кратки и дълги връзки с най-красивите жени на планетата и забранена любов с малолетната Stephanie Seymour и бивша Мис Дания, дарила го с три деца (сред които вокалиста на The Strokes, Julian Casablancas – какъвто бащата, такъв и синът). Съвсем логично, отношението му към жените определя и целия му живот. След като създава модната агенция Elite в Париж през 1972 обаче, John Casablancas пренаписва правилата на моделската индустрия с концепцията за супермоделите като новаторска и страшно печеливша част от развлекателната индустрия. Именно той е виновен имената на Naomi, Cindy, Linda, Iman, Gisèle и Kate да са неотменна част от съвременната поп култура. Интересната му житейска история е в основата на документалния филм Casablancas: The Man Who Loved Women, проследяващ четири десетилетия от бляскавия живот на един от най-големите плейбои и влиятелни хора в модната индустрия от втората половина на ХХ век. Честта да я разкаже се пада на бившия букер на Elite и настоящ режисьор и сценарист Hubert Woroniecki.
Защо искахте да направите този филм? В един период от студентските ми години си изкарвах хляба като букер в модни агенции. Прекарах осем години в тази индустрия, преди да започна да правя филми. Бих казал, че си беше наистина забавна и интересна професия. Исках да покажа реалността в модните агенции, като се фокусирам върху супермоделите, превърнали се в нарицателни имена. Дори днес, самото споменаване на имена като Cindy, Naomi и Linda предизвиква точно определена асоциация при всеки човек. Аз самият завърших същото полско филмово училище като Polanski и Kieslowski, където ни учеха да снимаме тъжни хора, наблюдаващи дъжда през своя прозорец! След раждането на децата ми исках да си взема малко почивка от тази тотално различна вселена и да намеря формат, който е различен от типичната телевизионна документалистика. Идеята за Casablancas ми хрумна, когато се сетих за документалния филм за Robert Evans, The Kid Stays in the Picture. Обожавам начина, по който това заглавие изследва тридесет години от живота в Холивуд чрез образа на един изключителен продуцент. John Casablancas е идеаленият образ от историята на модната индустрия, агенции и супермодели от 70-те години до днес.
Неговата агенция Elite е синоним за ерата на супермоделите в шоубизнеса като цяло. Много малко хора като Casablancas се възползват от залеза на холивудската бляскава ера, за да поставят своите модели в авангарда на самоуверения феминизъм и да ги дарят с публична роля, каквато не са имали дотогава. Именно така се раждат супермоделите. Casablancas обаче е и много добър в менажирането на публичната представа за своя бизнес и модели, неслучайно съм включил част от интервютата му за бившия папа на щатското ТВ токшоу David Letterman и настоящата императрица Oprah Winfrey.
Познавахте ли го лично преди това? В средата на 80-те прекарвах ваканциите си в едно село на остров Ибиза. John имаше къща на същото място и идваше с 16-годишната Stephanie Seymour, с която бяхме на една и съща възраст. Бях нищо и никакъв ученик от Париж, но трябва да призная, че целият този август в компанията на това младо момиче промени виждането ми за живота. Бях тотално отнесен. Тогава не виждах John толкова често, но години по-късно, вече като букер, ми телефонира от Ню Йорк, за да ми предложи работа. Модната агенция Ford също ме искаше, но избрах Elite, защото позволяваха да се пуши в офиса! Работих за Elite от 1993 до 1997 и след това напуснах индустрията. Десетина години по-късно се свързахме отново, за да му предложа да направим филм за модните агенции и супермоделите чрез неговия живот и кариера.
Крайният резултат прилича на документална фикция, защото животът на John Casablancas се развива като роман между Париж и Ню Йорк в периода от 60-те до днес. Точно това е причината да се интересувам само от неговата гледна точка. Не исках да правя класически документален филм за плюсовете и минусите на тази индустрия, а да разкажа историята на епичния възход на един мъж и развитието на цялата епоха, направо от извора. John прие на мига. Разполагах с неограничен достъп до личните му архиви в продължение на четири години от 2009 до 2012 – видео клипове, снимки, кореспонденция, абсолютно всичко. Целият процес се ускори, когато ми се обади една сутрин, за да ми съобщи за болестта си: Връщам се от болницата. Остават ми шест месеца. Желанието да му покажа груб монтаж преди смъртта му през 2013 се превърна в приоритет.
Задкадровият глас на Casablancas е едно от най-вълнуващите неща в целия филм: привлекателен и самоуверен тон, които разказва за живот, изживян без задръжки. Гласът на John оставяше силно впечатление в хората, които го познаваха дори бегло, досущ като добрия външен вид и вроден сексапил. Написах текста за voice-over-а през 2011 и се заключихме в един апартамент в Трибека, за да го запишем. Идеята бе само да тестваме какво се получава и по-късно да запишем финалния глас в студио. Накрая този тридневен монолог се превърна във финалната версия, използвана във филма.
Филмът определено не е журналистически анализ на моделския бизнес, а историята на един човек, по-голям от живота. Това ли беше целта? Аз не съм журналист, който разобличава факти, а режисьор, който обича добрата история. Животът на John е невероятен, защото е част от поп културата. Не винаги съм бил съгласен с него и избрах да водя различен живот, но чувствам огромна емпатия към него – бе наистина забавен, умен и хитър по свой собствен начин. Животът му изглежда като на филмов герой. Именно заради това реших Casablancas: The Man Who Loved Women да бъде филм със структурата на новела, базирана върху истински събития и факти. Няма нито една измислена сцена, но всичко е представено само през гледната точка на своя субект. Това бе съвсем преднамерен избор – да разкажа историята все едно е абсолютна измислица. Искам зрителите да възприемат филма като забавно приключение и в крайна сметка да са научили нещо за историята на този човек и неговата ера.
Casablancas се е забърквал в много скандали като този със Stephanie Seymour. През 1999 пък документален филм на BBC разкрива доста съмнителни практики в Elite, макар самият той да не е замесен директно. Единственото, за което не можеха да го критикуват, бе отношението му към наркотиците. Откровено ги мразеше. Всичките скандали, за които споменавате, са засегнати във филма. Да, харесваше по-млади жени. Да, заряза тогавашната си жена заради Stephanie Seymour, беше на 42, а тя – само на 16. Години по-късно, вече на 52, се ожени за 17-годишно момиче. Никога не отстъпи от думата си, нито пък си научи урока. Не искаше да се промени. И все пак, той остана с последната си жена до смъртта си и имаха три деца.
Имал е собствена идея за мъжествеността, няма спор. Познавах го 30 години, виждал съм го с многобройни жени, но все още не съм срещал човек, който да не го е харесал, след като го е опознал. Беше женкар и плейбой, но се влюбваше всеки път и знаеше как да го показва – дори само за няколко часа или една нощ. Имаше нещо дълбоко емоционално и искрено в него, което винаги ме е докосвало. John имаше противоречив характер, но бе прям в любовта и своите приятелствата. Естествено, няма как да кажа, че е бил светец, дори напротив.
Част от житейските му истории звучат направо като виц. Например тази, в която губи девствеността си на плаж в Кан. Използвах анимация за този епизод, за да акцентирам върху комичния, направо комиксов характер на този аспект от живота на John Casablancas. Всички го мислят за един от най-големите плейбой на XX век, който е спал с най-красивите жени в света заради своята работа като шеф на Elite. Всъщност е точно обратното: именно преспиването с най-красивите момичета още като млад го провокира да основе Elite. Целият му живот е доказателство за това: възгледите му за секса и жените му позволяват да преобрази моделската индустрия. Освен случката в Кан, има и други интересни епизоди като изключването от престижния пансион Льо Розе в Швейцария заради секс с една от камериерките. Този злощастен инцидент не му позволява да получи необходимите препоръки, за да продължи образованието си в Harvard и Yale като брат си. John тръгва по друг път именно заради отношението си към жените. Исках да покажа ролята на последното в оформянето на характера и кариерата му, а не да се впускам в анализ на неговите философските виждания за света.
Кои от архивните кадри ви впечатлиха най-много? Намерих клипове, снимани от последната му съпруга през 90-те, включени са в епилога на филма. Има го как се забавлява и прави снежни топки. Използвах музика от Is This It на The Strokes като саундтрак на този епизод – албум, който се появи през 2001 и направи сина му Julian Casablancas световно известен. Любопитен факт: в същата година, в която John продава Elite, синът му Julian се превръща в рок звезда. Приключението продължава!
Повече информация за Casablancas: The Man Who Loved Women има тук. Филмът имаше кратък живот по кината във Франция и скоро ще излезе на DVD и по платформите за модни филми и стрийминг на съдържание.
