Ревю: Изгубената река

Режисьорският дебют на Ryan Gosling се появява в (чуждите ) кина с органичен показ и много проблеми с разпространението (да се чете – straight to dvd и video on demand) година след премиерата си на миналогодишния филмов фестивал в Кан и заслужава да бъде отразен най-вече заради противоречивото израстване на канадския актьор изпод сянката на отличните кинематографи, с които работи през последните няколко години – Derek Cianfrance, Andrew Jarecki, George Clooney с малко уговорки и Nicolas Winding Refn. Изгубената река изчезна за десетина месеца след злополучната премиера във Франция и се появи преди няколко месеца с нов монтаж и по-кратко времетраене, но критиката още веднъж се постара да го разсипе чудовищно с определения като ослепително тъп, лоша комбинация от Refn и Edward Hopper и сбъркана представа за правене на кино чрез колаж на .gif-ове на David Lynch и Mario Brava. Все пак двата съвместни филма на Gosling и Refn и очевидното уважение помежду им повлияли доста върху атмосферата на фентъзи нео-ноар трилъра Изгубената река и историята за доста призрачен, полуизоставен и почти забравен от света фиктивен град в близост до Детройт, чиято душевност и крехък живот се крепи единствено на неколцината останали жители, мечтаещи само да се махнат от него и да го погребат някъде далеч в мислите си. Именно атмосферата на филма е първото нещо, което впечатлява приятно – Gosling е успял да създаде изключително красива от кинематографична гледна точка и покъртително грозна от чисто човешка такава бедна и много мизерна обстановка от изоставени сгради, отбелязани за събаряне, потънали в джунгла улици и мрачно спокоен пост-апокалиптичен свят с тежък и мръсен въздух, досущ като своите обитатели. Операторът Benoît Debie (Купонджийки на Harmony Korine) e направил чудеса от храброст, особено с кадрите на каданс с горящата къща.

Оригиналният сценарий на Gosling е развит в две сюжетни линия, основната от които се върти около самотната майка Billy (Christina Hendricks) и нейните двама синове Bones и Franky. Изправен пред угрозата да изгуби своята къща, Billy се обръща към загадъчен и странен банков мениджър за отсрочка на закъснелите вноски и някъде по пътя се възползва от възможността да заработи в кабаретен готик бар от третия вид: фетиш фрийк шоу, което разкрива нов свят с паралелна реалност, в която властва желанието за кръв, насилие, забавление и утоляване на сексуални фантазии. Втората сюжетна линия разкрива Изгубената река по съвършено друг начин и показва паралелната реалност на действителността във филма през погледа и ежедневието на големия син Bones. Както може да се очаква, липсата на бащинска фигура го е превърнала в мъжа в семейството – краденето на мед от изоставените сгради и предаването и за скрап няма как да не го изправи срещу самопровъзгласилия се шеф на града. Това провокира много интересна игра на котка и мишка, представена с психологично и визуално насаждане на доста добре изградено напрежение и страх. С напредването на филма, двете сюжетни линии се раздалечават все повече една от друга, съответно световете на двата основни персонажа се разминават фатално. Досущ като Gosling с доброто режисьорско кино, но вярваме, че ще се научи.

Изгубената река излиза на dvd на 5 май.