Интервю: Кирил Йорданов

Кирил Йорданов пристига с чаша капучино в ръка и безупречно бяла риза под спретната тъмносиня жилетка. Единствено червеният и жълт конец около дясната китка вкарват лека мистерия в колежанския му външен вид. Кирил завършва връзки с обществеността и работи известно време по рекламни агенции, преди разочарованието от професията да го подтикне да се пренасочи към търговия на стоковата борса. От съвсем малък се занимава и с източни бойни изкуства, които по заобиколен начин му помагат да стигне и до йога и индийския град Майсор, за да изучава метода ащанга. Понастоящем Кирил преподава именно тази практика, когато не се занимава с търговия на ценни книжа. Успява да намери и паралели между двете, като споделя, че и в търгуването, и в йога трябва да оставяш нещата да се случват естествено. Ако натискаш твърде силно, или ще загубиш, или ще си докараш някаква травма. Мисълта му тече по подобие на практиките, които води – методично и приятно задълбочено. Кирил впечатлява с умението да говори откровено и словоохотливо, без каквато и да било суета или претенция, независимо дали разказва за волатилността на капиталовите пазари, динамичното развитие на Пекин през последните десет години, вътрешните бойни изкуства или най-голямата му страст – ащанга йога.

Какъв бе първият ти допир с йога? Попадна ми книгата Бхагавад гита, която е част от Махабхарата – някои я наричат Библията на йога. В общи линии тя е описание на различните пътища за постигане на това състояние, което наричаме йога. Също като в даоизма, при йога крайната цел е връщането към естественото състояние – когато се родим, ние идваме от това естествено състояние в света и чрез сетивата си придобиваме нов опит, който започва да ни променя. Чрез практиките опитваме да стигнем изначалния покой на съзнанието, да бъдем не реактивни, а активни. След като прочетох тази книга си казах, че трябва да опитам йога. Отидох на една практика и след нея почувствах един дълбок душевен покой, който, въпреки всичките ми години занимания с вътрешните стилове на китайските бойни изкуства, не бях усещал.

Не ти е отнело много време да станеш учител. Извънредно бързо се развиха нещата, наистина. Започнах да практикувам редовно през пролетта на 2014. Бях в доста объркан период от живота ми и явно имах нужда да преработя вътрешните си конфликти. Вече имах физическа подготовка от годините занимания с бойни изкуства, която ми помогна. Започнах сериозно да се интересувам, да чета, да гледам филми, да посещавам различни преподаватели. Открих, че ащанга методът ми действа най-добре, но отвъд физическата част исках да изследвам по-дълбоко и самата философия. Лятото отидох на практики на остров Крит, където открих първия си истински учител. Есента направих първото си обучение за инструктор. Междувременно се запознах с две момичета, които бяха ходили в Майсор в Индия – мястото, което се смята за извора на ащанга йога. Там можеш да практикуваш метода в най-автентичния му вид. Кандидатствах и зимата направих първото си обучение в Майсор. Като се прибрах, имах огромен ентусиазъм и желание да споделя това, което съм научил, без значение дали е само с един човек или ще преподавам някъде.

Как те промени йога? Покоят, който почувствах след първата ми тренировка, беше невероятен. Можех с часове да стоя и само да съзерцавам. С бойните изкуства не ми се получаваше съвсем, имаше някакъв вътрешен конфликт. По-късно си го обясних с това, че при тях, за да бъдеш ефективен, трябва в съзнанието си да проектираш външен опонент, срещу когото изпълняваш съответния метод и срещу когото насочваш енергията. Когато започнах да навлизам в йога и особено когато намерих метода ащанга, добих чувството, че съм намерил това, което винаги съм търсил. Нямаше вътрешен конфликт, всичко ме водеше към тотален покой. В йога съзнанието и сетивата са обърнати отвън навътре и работиш над себе си. За мен беше като огледало, в което много ясно видях себе си. Пречисти ме много силно и усетих силата на автентичния метод да те трансформира независимо дали вярваш в тези неща или не.

Защо толкова малко мъже практикуват йога в България? Според мен е от прехода и културата на батките. Много мъже искат да ходят на фитнес, да блъскат, да взимат протеини и да стават силни. Да впечатляват с форма, а не със същност. Обаче забелязвам, че постепенно йога добива популярност и хората започват да се интересуват, защото методът работи независимо от предразсъдъците. Ащанга методът е уникален заради баланса, който търси между силата и издръжливостта от едната страна и гъвкавостта и отварянето на тялото от другата, между мъжката и женската енергия. Това са противоположни, но допълващи се сили и с тяхна помощ тялото може да се пречисти. Тук идва ролята и на дишането. Практиката трябва да не е агресивна, а нежна, да има отпускане с дишането. Много важно е да се работи с дъха – той е основният индикатор за качеството на практиката. Асаната трябва да бъде стабилна и комфортна, трябва да не се нарушава дъхът, да дадем време на тялото да привикне. Ако изпуснем дишането, значи се насилваме и няма естественост в практиката. Първият принцип на йога е ненасилие. Това е принцип, който трябва да възпитаваме, като започнем от себе си и отношението към собствените ни тела.

Какво е ролята на йога в живота на съвременните градски хора? За мен е неделима част от ежедневието им, защото всеки се нуждае от начин да намери равновесие и покой. Автентичният метод е особено ефективен, защото чрез практиката се казва, че изгаряме самскарите или тези емоционални записи, които натрупваме през деня. Когато един човек не практикува, тези емоционални наслагвания започват да се трупат в тялото и, ако няма преработване, рано или късно започват да избиват по някакъв начин. Затова е важна ежедневната практика, с която да изчистиш огледалото, за да можеш на да се погледнеш с ясен поглед и да видиш в какво състояние си. Практиката пречиства както външно, така и вътрешно, а уникалността на метода може да се изрази в метафората с огледалото – всеки ден стъпваш на своята постелка и почваш да правиш своята практика. Един ден си болен, един ден си щастлив, друг ден си депресиран. Когато практикуваш с отдаденост, решителност и дисциплина, всеки ден с ясно съзнание заставаш пред това огледало и виждаш какъв си, в какво състояние си, и независимо от това продължаваш. Веднъж ще ти се получи по-добре, друг път по-зле, но красотата да го правиш с отдаденост е, че наработваш това качество в себе си. Започваш да гледаш на живота с едно хладнокръвие, усещаш стабилност и спокойствие, които не могат да бъдат разклатени от сблъсъка с емоции, болка и други външни фактори. Ако си готин човек, си чистиш къщата, защото обичаш да живееш на чисто. Същото важи за тялото и за съзнанието.

Сподели малко съвети за начинаещи. Как започваш? Всеки започва от някъде. Всички сме начинаещи в някоя дейност. Най-важното, като дойдеш на практика, е да бъдеш с отворено съзнание и да не очакваш краен резултат. Практиката работи максимално добре така. Независимо дали си практикувал един ден или двадесет години, най-важното нещо е през цялото време да поддържаш спокойно дишане и отворено съзнание. Някои хора идват с много гъвкаво тяло, правят асаните, но нямат силата и издръжливостта да поддържат практиката. Има голяма разлика между това да ходиш от време на време на йога и това да изградиш практика. Да, правим нещо хубаво за себе си, но е съвсем различно, когато си изградиш практика и го правиш няколко пъти в седмицата. Важно е да практикуваш, да се оставиш на учителя да те води и с отворено съзнание да оставиш метода да започне да работи за теб. Просто си избираш място, отиваш и започваш да се занимаваш. За различните хора работят различни неща. Аз винаги съм търсил автентичната традиция и най-сериозния метод. Питаш, отиваш и пробваш. Отвореното съзнание е затова, че ако при един инструктор ти се стори, че не ти се получава, пробваш друг.

Препоръчай една лесна асана за ежедневно правене у дома. Начинаещите в ащанга йога започват със слънчевите поздрави и дишането, с което се завършва практиката. Правиш първия слънчев поздрав от девет движения и накрая сядаш в удобна поза. Няма значение дали си в лотус или къде точно са ти краката. Важното е да ти е изправен гръбнакът. Затваряш очи и започваш да дишаш нормално през носа. Това е началото.

Кирил Йорданов води практики по ащанга в Сантоша Йога.