Какво научих след десет години йога

© Камен Каменов

Животът нa всеки човек може да се измери не в години, а в брой вдишвания и издишвания. Раждаш се с ограничен брой такива и ги изразходваш всеки път, когато поемеш и изпуснеш въздуха. В това вярват древните йоги и дори като всеки разумен човек да упражнявате здравословна доза скептицизъм на тема метафизика и езотерика, в твърдението се вижда някаква емпирична логика. Стресът, цигарите и наднорменото тегло например затрудняват дишането. Правят го по-плитко и по-бързо, а хората, които живеят с тях, умират по-млади. Погледни животинския свят, ми беше казал един йога учител – при бозайниците има повече от подозрителна връзка между честотата на дишане и продължителността на живота.

Първият ми допир с йога е покрай баща ми. Работи по кораби на младини и я беше прихванал отнякъде. За мен нямаше нещо по-естествено от това всяка вечер, след като се прибере от работа, да го видя как се усамотява да си прави упражненията. Като деца показваше на мен и брат ми основни движения, можеше да си глътне стомаха някъде под ребрата и да го движи по особено смущаващ начин, караше ни да правим челна стойка всяка вечер преди лягане, за да сме здрави и ако искаме да запазим косите си за разлика от останалите мъже в рода ни. В тийнейджърските години, когато всичко което правят, мислят и искат за теб родителите ти, става дълбоко uncool, забравих за цялата тази работа. Тренирах плуване, лека атлетика, баскетбол. Уж бях в добра форма, но още помня мъчението в час по физическо, когато ни качваха с изправени крака върху един стол и измерваха колко под седалката на стола можем да достигнем с ръце (не можехме).

Едва години по-късно, когато няколко от младежките ми герои започнаха да говорят за йога, реших да почета по темата и да й дам втори шанс. Първата ми практика беше в един малък апартамент, пълен с жени с поне десетина години по-големи от мен. Супер мъка – не мислих, че някога ще мога да си почивам в гледащо надолу куче, както ни насърчаваше свръхспокойната инструкторка на средна възраст. Час и половина по-късно обаче, слизайки по стълбите и стъпвайки по Иван Вазов усещах цялото си тяло – можех да проследя всяко движение на всеки мускул и всеки кокал. Повече от десет непостоянни години след това, сменил десетки йога студиа и инструктори, изкарал стотици самостоятелни практики вкъщи с пикселирани клипчета на Rodney Yee и заслужил с много пот всеки сантиметър от възвърналата се гъвкавост, си дадох сметка за няколко важни неща, които научих от йога и заради които продължавам да я практикувам.

Не съм можел да дишам. Малко е срамно да си признаеш, че не можеш да правиш нещо толкова елементарно като дишането, но и аз бях един от многото хора, които дишат с гърдите, вместо с корема. Ако плиткото ми дишане не беше достатъчно, се оказа, че въздух влиза и излиза свободно единствено през лявата част на носа ми – дясната ноздра е почти изцяло блокирана от вътрешно изкривяване, с което съм живял откакто се помня без да подозирам. Двайсет години дишам тежко, основно през устата, и дори не ми минава през ума, че може да е другояче. С времето се научих да дишам правилно, да контролирам дъха си и да не пренебрегвам издишването, което трябва да е по-дълго от вдишването, за да изкара всичкия въглероден двуокис и да разшири капацитета на белите дробове. Дръжете се сто и двайсет, идвам.

Коремните мускули са най-добрият ми приятел. Един от най-ценните практични уроци, които пренесох от постелката за йога в ежедневието, беше активно да използвам коремната мускулатура, една от най-пренебрегваните мускулни групи. Йога те учи да я използваш за почти всяко движение – от това да се наведеш и да вдигнеш нещо от земята до това да седнеш или да скочиш в стойка на ръце, не само за повече сила, но най-вече за да си пазиш кръста.

Човек е толкова стар, колкото е кръстът му. Работата на компютър и застояването пред телевизора, върху дивана и около масата – всичко това натоварва кръста по зверски начин. Да не говорим, че в ежедневието извиваме гръбнака само напред. Йога балансира това изкривяване с много асани, в които го огъва назад и в крайна сметка го прави по-силен и издължен. Един приятел казваше, че дископатията е смърт за плейбоя. Не е лъжа.

Гъвкавостта се постига с достатъчно постоянство. Всеки от нас има различна анатомична структура и пропорции на тялото, затова някои хора се справят по-лесно с определени асани от други. Тази година за пръв път успях да седна в лотус. След години опити бях решил, че просто не е за мен, докато един ден не стана от само себе си. Номерът е да не мислите за това, което не можете да направите. Трябва само търпение и рано или късно става. По-добре да отделите 20 минути на ден, отколкото да направите една двучасова практика седмично. Вече нямам търпение да видя какви факирства ме очакват през 2026-та.

Йога се съчетава добре с други спортове. Редувал съм йога с плуване, таекуондо и вдигане на тежести. Винаги съм постигал по-добри резултати в другите дисциплини, когато съм ги правил успоредно с йога. Тя разширява обхвата на движенията и улеснява достъпа до повече мускулни влакна, което кара мускулите да хипертрофират. Казано иначе, получават импулс на клетъчно ниво да растат на големина и мощ. Така ритате мишената по-силно и по-високо, загребвате по-широко и ефективно в басейна, тренирате с по-плътни движения в залата и пазите по-добре кръста. Допълнителната сила оттам пък помага за силовите асани. Въобще, класически win-win сценарии.

© Камен Каменов

Мит е, че в йога няма травми. Да, добре разтегнатите мускули и тренирани стави се травмират по-трудно и съответно заздравяват по-бързо, но ако не правите нещата както трябва или се напъвате повече, отколкото естествено ви позволява тялото в даден момент, и тук може да пострадате. Ще разпознаете добрия инструктор по това, че ви намества, не ви бута отвъд възможностите и с риск да досади дава напътствия всеки път, когато тялото ви не е подредено добре в позата.

Мантрите не са пълни глупости. Дълго време се чувствах неловко на практики, на които се пее ом или някаква друга мантра. Чувствах го като поза или някакъв алабализъм и използвах времето за размисли по други теми. Вътрешната ми съпротива отслабна по време на практика, водена от млада индийка, която в главата ми придаде автентичност на цялото упражнение и помогна да осъзная, че мантрите всъщност са още един инструмент за подобряване на дишането – кратко поемане на въздух и дълго и бавно изпускане, докато дробовете ти са съвършено празни. Когато се отпуснах и преодолях разбираемото стеснение да издавам небивали звуци пред непознати, усетих, че някои от тях действително имат една странна, доста приятна и леко опияняваща вибрация. Нищо чудно да е просто хипоксия, която ти докарва лек делириум.

Наистина сме това, което ядем. Когато започнем да ядем с мисъл какво поглъщаме и изследваме ефектите над тялото, започваме да забелязваме разлика. Тя се усеща в мириса на потта по време на изцеждаща тренировка, в енергията, която имаме през деня, в качеството на съня и външния вид. Редовната практика променя апетита – пресните, леки храни спокойно изместват всичко пържено и полуфабрикатите.

Абсолютно всеки учител може да те научи на нещо. Всеки инструктор има собствен стил и набляга на различни неща. Дори да не ви допада подходът му, наблюдавайте внимателно. Именно така може да научите нов начин да обърнете пръстите на краката между асани, лесен трик как да влезете по-дълбоко в някоя асана или нещо супер основно, което никой друг не се е сетил да ви каже. Като например как се диша.

Още за йога има тук. Илюстрациите с древногръцки татуирани йога последователи са на Камен Каменов.