Преди няколко години British Fashion Council, английските мъжки списания (GQ и Esquire) и (донякъде) кметът на Лондон си поставиха нелеката задача да върнат поувехналата слава на Лондон като столицата на мъжката мода, която се вдъхновява от вековните Savile Row традиции и най-интересните таланти в мъжкия бранш. Доскоро мъжките колекции бяха забутани в женския календар на лондонската седмица на модата и не се радваха на самостоятелно събитие, за разлика от Париж и Милано. Успехът и все по-голямото разрастване на London Collections: Men накара и Ню Йорк да мисли за отделяне на своите мъжки дизайнери в отделен ден (или повече), но дотогава се съсредоточаваме върху все по-богатата откъм събития и интересни колекции LC:M. Английската мъжка мода днес е по-еклектична от всякога, а мъжът на Лондон все по-често е лошото момче с петролено зелен бомбър и вечните кубинки Dr.Martens, което си проправя път към шивачите на Савил Роу и същевременно не спира да търси себе си в старите пъбове и бутиците на Belstaff и Barbour. С други думи, класическият силует се пречупва и интерпретира непрекъснато в търсене на нови и непознати форми, които отговарят на забързаното ежедневие на английския мегаполис. Драматичните събития напоследък поставят въпроса за важността на модата във време на огромен личностен и социален стрес и агония – логична причина за бунтарския характер на мъжките колекции за следващата есен и зима. Англичаните като цяло гледат да не се трогват много много. London Collections: Men бе най-голямото събитие досега с повече от 37 презентации и 32 ревюта, разпръснати из знаковите места на централен Лондон. Новите имена в града: Coach, Тodd Lynn и Maharishi се включват в програмата на Old Sorting House. Вниманието на критиката е насочено най-вече към Alex Mullins, Craig Green и тазгодишния носител на наградата на BFC и GQ, Christopher Shannon.Ако миналият сезон униформата на лондонските момчета се беше засилила в по-строга посока, то сега андрогинната визия с акцент върху смелите тонове (оранжево, виолетово и ярко розово при Sibling например), нахлува в равностойна борба за внимание при мъжете. Представяме 16 от колекциите в програмата на LC:M, които успяхме да видим лично.
Първият ден от програмата започва интересно с дебютната лондонска презентация на младия дизайнер Alex Mullins. Възпитаникът на Central Saint Martins е едно от малкото имена, които си представят дрескода за следващата есен и зима под формата на различни пропорции , високи талии с тънки колани и кафяво/розова/деним цветова гама. Най-силният модел: изключително добре скроени вълнени палта с невъобразими дължини.
За Ede & Ravenscroft се говори дори и без впечатляващи презентации, бурни постановки и излишни сцени. Препратките към савойските джентълмени въобще не е случайна. Артистичният директор на марката Michael McGrath е кръстил моделите в колекцията на стари ирландски градчета, но въпреки това марката си остава традиционно английска – дрехите се шият в Англия, а текстилът идва предимно от Шотландия. Иначе като цяло последната колекция е вдъхновена от елегантността на едуардианската епоха – строг силует с меки и луксозни материи.
Младият бранд YMC (You Must Create) предлага много райе и кожени бомбъри за типични лондонски момчета. Изненадващият контрастен детайл и акцент за изчистените черни бомбета.
Казват, че в Сохо няма нищо забранено. Секс уличката на квартала е идеално място за половин дузина от презентациите този януари. Пространството на бившото секс кино Walker’s Court приютява момчетата на Hentsch Man за по бира и малко разговори на фона на ремикси на Misfits. Марката не се отклонява радикално от познатия си стил с много 90-тарски гръндж, но завива малко по-смело към традиционната Americana с ярки тонове (червено и наситено синьо), много бейзболни шапки и бийнита, ризи с остри яки и горнища с принтирани надписи като Cow Boy.
Този сезон исках да направя колекция, в която моделите нямат нищо общо помежду си. Исках да намеря начин да изразя идеите си, без да следвам каквито и да било тенденции и да отговарям на общите очаквания за моите дрехи, споделя Silas Adler, създател и главен дизайнер на датската марка Soulland, която отваря първия си магазин в Копенхаген преди две години. Adler добавя, че му е омръзнало да се съобразява изцяло с аудиторията, която и без това никога не знае какво точно иска. Най-впечатляващият модел в колекцията е палтото с дължина до под коляното, изработено от т.нар. захабена вълна, която при преработката почти се унищожава. Всеки може да използва хубава кожа или неопрен. Въпросът е как да сме майстори не само в идеите, но и в начина, по който ги създаваме. Материалът е от значение.
Модерният традиционализъм присъства във всяка една колекция на други симпатични датчани, Baartmans and Siegel. Марката е създадена в Лондон, което очаквано води до деформиране на строгите датски представи за кройка в леко изкривени виждания, типични за Острова. Последната им колекция излъчва традиционализъм – нюанси на тъмносиньо, петролено зелено и черно се заиграват в красиво райе или по-смели тонове като оранжево. Силуетът е изчистен и не особено експериментален, което оставя усещане и възможност за безпогрешно комбиниране от типа няма как да сгрешим.
Далеч по-раздвижени са идеите на Alex Mattsson, който впечатлява публиката с къси бомбъри със стегнат ластик на талията в жълто и пастелно лилаво. Армията от момчета е екипирана с всичко друго, но не и със строгите форми от презентациите през първите два дни в Лондон. Тоталното улично облекло на Mattsson отрича доминиращия през последните сезони минимализъм. Доказателство за последното са вдигнатите яки и смелите бомбъри с анцузи в жълто, лилаво и ярко зелено.
Belstaff е традиционната английска heritage марка за мотоциклетисти със слабост към пенливото тъмно пиво Guiness. Поне досега. Чисто новото мотоциклетистко яке Heycroft е изработено ръчно с кожа и памук от Англия и Италия. Цялата колекция е вдъхновена от якетата на 80-те и 90-те години, което си е успокоително. За разлика от други марки, Belstaff няма намерение да изневерява постоянно на генералния си стил.
Няма как да пропуснем и крещящото присъствие на оранжево в колекцията на марката CMMN SWDN, която го вмъkва деликатно под палтата, около яките и много скромно около реверите. Оранжевият бомбър е съчетан по перфектен начин с палата със строга кройка.
Импровизираното ревю на huntergather не може да се сравни с истинското парти зад кулисите, където моделите снимат два нови каталога и една сесия за списание в пълната бъркотия на дресъри и стилисти. Иначе колекцията на марката е нищо нови и повече от дoбре познатото старо.
Casely-Hayford се превръща в една от най-силните английски мъжки марки със смелите си интерпретация на тема софистицирано спортно облекло, която не трепва при възможността да използва розово в опит да го представи като възможен мъжествен цвят и междувременно да даде нова дефиниция за модерното наслояване на една дреха върху друга.
Matthew Dainty и Ben Cottrell (Cottweiler) създават пост-апокалиптична визия за нова раса от мъже с дебели ръкавици, водоустойчиви обувки и ботуши, малки чанти около шията и много дишащи материи в искрящо бяло, черно, сребристо и бебешко синьо. По-близкото вглеждане в моделите разкрива използването на луксозни иновативни материи и плетки за доста приятна интерпретация на семплото спортно облекло.
KTZ се отчита с най-коментираното ревю от последното издание на LC:M и своите градски революционери, които са вдъхновени в еднаква степен от Портокал с часовников механизъм и Блейд Рънър са своите кожени манта с ципове, спортни анораци и кожени палта тип парка и се борят само за две неща – оцеляване и трансформация.
Креативният директор Graeme Fidler се е вдъхновил от фотографската серия на Chris Killip, представяща работническата класа във Великобритания от края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век. В Several, младежките субкултури се смесват в грубата работническа атмосфера, за да създадат леко напрежение между нуждата от открояващ се личен стил и задължителната функционалност.
Дългият хартиен бар от презентацията на Thomas Pink приютява млади и стари момчета и мъже, които демонстрират цялостен мъжки гардероб за есента и зимата. Макар марката да е известна предимно със своите ризи, дизайнерите разширяват предлагането с добър избор от смели и еклектични костюми, връхно облекло и плетива, вдъхновени от доста сериозен микс от лондонски забележителности и персонажи като Мichael Caine в Get Carter от 1971 и кръчмата The Coach and Horses в Сохо. Ключови думи: каре и рибена кост, синьо, сиво, розово, горчица и малина.
Пърформансът и мястото за презентацията на Universal Works напомнят за отпаднала сцена от Широко затворени очи на Kubrick, но дрехите всъщност са съвсем обикновени функционални дрехи и връхно облекло за мъже, които се страхуват от по-авангардни предложения, но не посягат и към масовите марки.
Още за London Collections: Men има тук.